Папиларният канал е естествено продължение на млечната цистерна и се намира на върха на папилата на вимето. При преживните животни той е единен и гарантира изолацията от външната среда При кравата дължината му е от 0,5 до 1,5 сантиметра, а при овцата и козата e малко по-къс. При кравите на възраст от 2,5 до 5 год. диаметърът на папиларния канал е 2,7 милиметра, на възраст от 5 до 10 години 3,2, а на възраст от 11 до 17 години средно около 3 милиметра. Строга зависимост обаче между големината на канала и възрастта няма. Само при първескините външния му отвор е по-тесен. Колебанията в големината на папиларния канал зависят също от функционалното състояние на млечната жлеза. Най-тесен той е през сухостойния период, при кравите около 2,5 милиметра.
Стесняването и запушването на папиларния канал се срещат често при дойните селскостопански животни и особено при крави с висока млечност. Най-често при козите те са вродени.
Възникналата по-късно, придобита хипертрофия на сфинктера на папиларния канал (мускулът който затваря външния му отвор) или разрастването на папиларния слой на лигавицата в резултат на хронични възпалителни процеси или наранявания се получават най-често след грубо доене, неумело боравене с метални канюли, разкъсвания на цицките, инфекция и др. Среща се при по-възрастни животни.
Трудното и в много случаи непълно издояване в резултат на стесняванията създават предпоставка за продължително дразнене и травматизиране на лигавицата на папиларния канал, цистерната, а отчасти и на паренхима на млечната жлеза. В тази връзка и особено при задържане на млякото се развиват различни вторични възпалителни процеси в жлезата, като се оформят нови разраствания на тъканта около канала, а това може да доведе до пълно преустановяване на млекообразуването и отпадане на засегнатия дял.
Признаци При вродените форми на стесняване и запушване на цицковия канал, непосредствено след първото раждане, коластрата се издоява много трудно, на тънка струя. Предизвиква се от недостатъчно развиване и разпускане на тъканите. По-сериозен проблем представлява липсата на външен отвор. Тогава въпреки опитите не може да се издои и капка мляко.
При масаж и палпиране на съответната папила почти винаги се установяват пръстеновидни удебелявания на стената на папиларния канал или по цялата му дължина, или само на отделни места (като лещено или грахово зърно), и то предимно на върха на папилата. Издояването на млякото в такива случаи е много трудно или невъзможно. То се отделя на една или няколко тънки пръскащи в различни посоки струйки. Ако при нормално издояващите се крави в период на лактацията диаметърът на папиларния канал се колебае между 2,5 и 4,5 милиметра, при стесняването ме той е от 1,5 до 2,5 милиметра. Освен това засегнатите животни не подлежат на машинно издояване, често ритат и реагират болезнено, което води до намаляване на производителността на труда във фермите и увеличаване на производствения риск. В началото при стесняване на канала липсват признаци на възпалителен процес. По-късно обаче непълното издояване на млечната жлеза и задържане на мляко в цистерната причиняват мастит, като се засягат предимно най-високопродуктивните животни.
Прогноза Стесняванията и пълните запушвания на папиларните канали обикновено са благоприятни, когато все още са пресни и навреме се диагностицират и когато се предприеме незабавно лекуване. При занемарени случаи, при възникване на мастит, или когато запушването или стесняването се дължат на фибринозно възпаление и разрастване на съединителна тъкан под кожата прогнозата е неблагоприятна.
Лекуване В случаите, когато стесняването на паплирания канал е слабо изразено, може да се прибегне до внимателно издояване, леки масажи, затопляне на засегнатата папила и инжектиране на окситоцин. Този начин на разширяване е най-ефикасен когато се касае за първескини. В процеса на раздояване проблемите изчезват.
При по-сериозните случаи се прилагат специални, пригодени за тази цел метални канюли с различна ширина от 1 до 5 милиметра. Поставянето на канюлите трябва да е внимателно за да се избегнат някои усложнения – например разкъсвания. Някои автори препоръчват използването на цицкоразширители.
Когато стесняването или пълното запушване е резултат от разрастване на тъканта около папиларния канал се използват специално пригодени за целта цицкоизрезвачи. Необходимо е предварително да се извърши обезболяване на пациента. Горепосочените манипулации се извършват задължително от ветеринарен лекар.
Отговорността на стопаните е най-голяма при спазване на определен режим през следоперативния период. Трябва да се съблюдават следните изисквания:
- Леглата на животните да са сухи, постелята да е мека и дебела, най-добре от слама.
- Издояването да е пълно. Противопоказана е употребата на доилен апарат. Новородените не трябва да се допускат да бозаят засегната папила. През първите дни след операцията обикновено доенето се осъществява със специална канюла. В противен случай съществува опасност от развитие на мастит. Ако канюлата се поставя само по време на доене, то през останалото време тя трябва да се съхранява на чисто и дезинфекцирано място – най-добре в стъклен съд със спирт или силна ракия.
- Ако е необходимо да се спазва стриктно назначеното от ветеринарния лекар медикаментозното третиране.
- При работа и обслужване на засегнати животни да се борави внимателно, тъй като болката е силна и в резултат на отбранителни реакции могат да се създадат предпоставки за нараняване или други трудови злополуки.