Известно е, че при бозайниците след раждането си малките се изхранват от своите майки, като бозаят мляко. Този еволюционно изграден механизъм се е запазил и при домашните животни. Кои са характерните особености, свързани с протичането на сукателния акт при различните видове ? Необходимо е да се познават, тъй като отклоненията в протичането им често са най-ранен знак за някаква патология и нужда за оказване на помощ от страна на човека.
Преживните и кобилите търсят активно своите новородени, когато искат да кърмят. Обикалят и издават специфични звуци. Ако новородените се отглеждат в преградени боксове или помещения, майките стоят търпеливо до тях и изчакват. Те проявяват любопитство към всички новодошли, с надеждата, че ще подушат своите. Когато малките бъдат събрани заедно с майките, те тръгват напосоки и на принципа на случайността търсят своята майка. Издават специфичните за вида звуци. Новородените агнета, козлета, кончета и телета осъществяват за кратко назо-назален контакт със своите майки. След като започнат да сучат, майките обикновено контролират още веднъж дали се касае за нейните новородени, като помирисва ано- гениталната им област. Малките агънца и козлета движат активно опашката си, като по този начин те разнасят ароматни вещества и улесняват в разпознаването своята майка.
Месоядните ближат задължително аногениталната област на новородените, и то през много къси интервали, тъй като по този начин майките стимулират уринирането и дефекацията на новородените.
При свинята този механизъм не съществува. По време на кърменето те не могат да подушват и да ближат прасенцата. Малките уринират и дефекират спонтанно. По време на сученето новородените масажират вимето. Агнетата, козлетата, кончетата и телетата блъскат с носа си млечната жлеза. Малките прасенца подканят майката по специфичен начин.
Самият сукателен акт при свинята състои се от три етапа: 1. Предварителен масаж – в началото свинята прилягва и тогава малките извършват активен масаж със зурлата в основата на всеки мамарен комплекс и впоследствие сучат. Свинята започва да издава специфични грухтящи звуци, които показват, че започва млекоотделянето. Тази фаза продължава около 1 минута. 2. Приемане на млякото (същинско сукане)-през това време прасенцата поемат млякото, а свинята продължава своето типично грухтене. Самото отделяне на млякото става за около половин минута, а продължителността на тази фаза варира. 3. Завършващ масаж – започне ли таза фаза, млекоотделянето преустановява. Някои от прасенцата започват да търсят от съседните мамарни комплекси или да отиват към главата на майката. Тази фаза продължава около 5 минути. През първите дни, обикновено прасенцата заспиват, още преди да са се отделили от майката. По време на кърменето, майката лесно би могла да се сплаши и да реагира на различни дразнения. Следствие на това, тя се изправя, което се нарушават физиологичните процеси. Това налага да се поддържа необходимия ред и покой в родилните помещения
Ред и подредба на прасенцата при сукането.
Ако новородените са две или повече, то тогава възниква необходимостта от създаването на определен ред и подредба при сукането. Това означава, че всяко новородено си избира една определена млечна папила (цицка), която търси активно и не допуска останалите до нея. От всички животни в най-голяма степен при свинете се създава и поддържа посочения ред. Това става през първите три дни. При кучетата например няма строга подредба ! Всяко прасенце избира неотменно една и съща цицка. Много рядко се правят опити, да се суче от съседни или противоположни мамарни комплекси. Понякога се получава така, че ако цицките са повече от прасенцата, то някои от тях остават неизползваеми и в рамките на първите 2-3 седмици след раждането атрофират. През следващата лактация обаче те се развиват пълноценно. Стремежът на прасенцата към по-предните комплекси води до това, че най-често задните дялове облитерират и впоследствие атрофират. Не е ясно, кое служи за ориентир при търсенето и предпочитането на определена цицка. Вероятно основна роля за това играе оптичното ориентиране. Първоначално започва борба между прасенцата, която завършва в момента, когато всеки съсед от ляво и от дясно е желан. Това обяснява квиченето и безредицата в началото на всеки сукателен акт. Първи намират своето място тези които сучат от първия и последния мамарен комплекс. По принцип най-краниалните мамарни комплекси не са най-млечни. Но борбата е за тях ! Там се настаняват най-силните прасета. Те извършват най-силен масаж и за това отделеното мляко от тези комплекси е най-много.
При овцата, 2/3 от агнетата, в рамките на първата седмица изграждат своето предпочитание към една от половините на млечната жлеза. Опасенията, че след отнемането на едното от агнетата ще се развие мастит (поради недоизбозаване) не се оправдават. Това което остава, суче и от двете половини. След четвъртата седмица, овцата допуска да сучат изключително двете агнето едновременно. Ако само едното пожелае, тя не му позволява. Тогава то отива при другото и по незнаен все още начин го подканя да отидат към майката.