Анатомичното устройство и местоположението на млечната жлеза при животните са предразполагащи причини за нейното често травмиране и нараняване. Засягат се обикновено най-млечните животни – кози и крави. Последвалите рязко намаляване на млечната продуктивност, разходите за лекуване, непълното възстановяване, а понякога дори и бракуването на животните причиняват значителни щети на фермерите и стопаните.
Кои са предразполагащите причини, улесняващи травмите на вимето. На първо място това е начинът на отглеждане. Тесните обори, пренаселеността, късите легла водят до застъпване и премачкване на млечните папили от съседни животни. Понякога недобросъвестни гледачи или други животни (при стадно отглеждане) нанасят удари в областта на вимето. При козите раните са свързани и настъпват обикновено по време на пашата. За разлика от другите видове, козите често търсят храната си на по-нетрадиционни места, катерят се по дървета, храсти, огради, прескачат препятствия (бодлива тел), изкачват стръмни терени.
Като контузии се означават травмите, при които не се нарушава целостта на кожата. В тези случаи млечната жлеза се зачервява и подува (едностранно), при допир е темперирана и силно болезнена. Понякога при по-сериозни увреждания кожата в областта на удара може дори да посинее. Млечната продуктивност рязко намалява, издоеното мляко е червеникаво, примесено с кръвни съсиреци. Като цяло обаче, общото състояние на животното обикновено е в границите на нормата (апетит, вътрешна телесна температура), но подвижността е ограничена, вървежът би могъл да бъде схванат.
Значително по-сериозна е ситуацията, когато се нарушава целостта на кожата. В този случай уврежданиятасе означават като рани. Те са свързани с кървене. Раните биват повърхностни и дълбоки, усложнени и неусложнени, прободни, разрезни, разкъсни, а също така непроникващи и проникващи. В последния случай, съществува комуникация с млечната цистерна или каналчестата система, при което от раната освен кръв изтича и мляко. Тогава спонтанното зарастване е невъзможно, дори когато дефекта е съвсем минимален. Въпреки, че периферните тъкани се възстановяват, самият пункт на свързване и комуникация с цистерната остава. Така възниква траен дефект означен като фистула. В тези случаи млякото от засегнатия дял изтича навън непрекъснато. Раните биха могли се намират се на върха на млечната палила (също и при ухапване от гризачи), по-нагоре в областта на цистерната или в основата на вимето, в близост до млекопроизвеждата тъкан. Най-опасни са масивните, разкъсни или ухапни рани, при които се получават големи дефекти, тъканни джобове, деформации или дори откъсване на цели парчета от вимето. Тогава биха могли да възникнат тъканни некрози, при което цветът от розово-червен се променя и става син, синьо-зелен, сив до черен. През летния период, когато има летящи насекоми биха могли да възникнат т. нар. миази (червеи) – развитие на ларвните форми на мухите в увредените и разпадащи се тъкани.
Като последствие от травмите на млечната жлеза би могло да настъпи възпаление, означено като мастит. То е едно от най-неприятните усложнения. Причинява се от различни микроорганизми, които намират идеална среда за развитие, точно там където са увредени нормалните защитни бариери и съпротивителни способности на организма. При мастит, целият млечен дял е болезнен, темпериран, млякото съдържа много съсиреци, често е пресечено, воднисто, понякога е гноеподобно. Общото състояние на животното е влошено, вътрешната телесна температура е повишена, космената покривка е настръхнала, липсва апетит, стойката е изгърбена. Биха могли да се установят гнойни изтечения от носа или диария – симптоми на настъпили генерализирани увреждания. Може да се стигне дори до смъртен изход.
Пълното възстановяване на млечната жлеза след травми обикновено е невъзможно. В най-добрия случай в бъдеще настъпва известно редуциране на млекодобива. Понякога след зарастване, вимето се деформира, което затруднява машинното доене. Закритите увреждания биват последвани от трайни тъканни уплътнения и образуване на възли.
Мерките които трябва да се предприемат зависят от степента на увреждане. Необходимо е засегнатите животни да се изолират на спокойствие. При контузии на вимето трябва се поставят студени компреси (оцет и хума), издояването да става внимателно, най-добре с канюла. През първите дни масажите и топлите процедури са противопоказани. Най-важен е покоят ! Ветеринарният лекар ще прецени дали е необходимо приложението на антибиотици и други лекарствени средства. Впоследствие възстановителния период е „ в ръцете” на стопаните. Тогава, когато острите процеси отшумят, преди и след издояване трябва да се извършват внимателни масажи, както и да се прилагат загряващи средства – българските „Камфоро-салицилова маз”, „Антифлегмин” или вносните, които са с по-добър ефект – „Вейксат” или „Неомамол”. Тези средства допринасят за „разнасянето” на застойните продукти, тъканните уплътнения и възли, подобрява се локалното кръвоснабдяване. Желателно процедурите да продължат по-дълго, което налага постоянство.
При наличие на рани е необходимо да се предприемат незабавни мерки ! Животните се поставят в чисти и подсушени помещения. Ветеринарният лекар извършва хирургична обработка на засегнатите тъкани. Най-добре е тя да се извърши до 10-я 8-я час след нараняването. Ако по една или друга причина специализирана помощ се забави е необходимо раната да се почисти, да се извърши промивка с дезинфекционен разтвор (риванол, калиев перманганат). Изключително удачна е промивката с отвара от тетра (смрадлика). След това стопаните биха могли да преценят дали се касае или не за проникваща рана. Самолекуване би могло да се предприеме само в случаите, когато не изтича мляко, или тъканните дефекти са незначителни. След тоалета на раната, с оглед предотвратяване на инфекцията и стимулиране на възстановителните процеси и епитилизацията биха могли да се използуват различни средства – течен гранулин, йодна тинктура, антибиотични шпрейове, продавани в аптеките. Особенно удачна е сухата терапия – антибиотици или сулфонамиди под формата на прах. Не се препоръчва използуването на мази. 7-8 дни животното не трябва да се изкарва на паша. Доенето да става внимателно, най-добре с канюла. И при най-малкото съмнение за възникване на възпалителен процес е необходима спешната намеса на ветеринарен лекар.
И накрая нещо важно, което никой не трябва да забравя ! Възможно е ухапните рани да се причинени от бесни животни – лисици, чакали, кучета. В такъв случай след известно време засегнатите животни заболяват и развиват клиничната картина на това опасно заразно заболяване. По същия начин, могат да се разпространят и много други инфекции. Раните биха могли да са предизвикани от змии или да се касае за ухапване или ужилване от различни насекоми. Всичко това налага внимателен подход, дори и при невинните на пръв поглед увреждания. Стопани търсете помощта на ветеринарните лекари !