Въведение
Нерядко при прием на пациент в клиниката ветеринарният лекар снема анамнеза, основния смисъл на която е – „Кучката беше бременна….всичко беше ОК ! Но уви, терминът за раждане дойде – кученца няма !” или „ Кучката ми беше пуснала такъв голям корем, а вместо десеттина, новородените бяха 1-2 и скоро след раждането си умряха….” или „кучката ми се разгонва през 3-4 месеца и не може да се заплоди, независимо от многобройните покривания”.
Възможно е в тези случаи да се касае за недостатъчност във функцията на жълтите тела, означена като хиполутеоидизъм, лутеална (жълтотелна) инсуфициенция, хипофункция на жълтото тяло.
Хиполутеоидизмът при кучката е причина за безплодие. През последните години на този проблем се отделя все по-голямо внимание.
Прогестероновият профил при кучката е специфичен. Особеност, която в редица случаи създава трудности при конкретизиране на диагнозата. Неоправданото, „профилактично” третиране на кучки с гестагени през бременността, води след себе си до опасността от нежелани странични действия.
На Вашето внимание е представен обзор третиращ въпросите за причините, клиниката, диагнозата, последствията и терапията на жълтотелната недостатъчност при кучката.
В материала се разглеждат се следните въпроси:
- Значение на прогестерона при бременни и небременни кучки.
- Прогестеронова концентрация по време на половия цикъл и бременността.
- Хиполутеоидизъм (недостатъчност на жълтото тяло).
- Наследствена и породна предразположеност.
- Клинична картина и последствия.
- Диагноза – методи за определяне на прогестерона, диагностична стойност
- интерпретация на резултатите.
- Лечение, терапевтични схеми, предимства и недостатъци. Целесъобразност. Прогестеронови препарати.
Значение на прогестерона при бременни и небременни кучки
Физиологичната динамика в стойностите на прогестерона при кучката в голяма степен отличава този вид от останалите домашни животни. За кучките е характерно предовулаторното покачване на прогестерона (53) ! Големината и броя на жълтите тела в яйчниците при бременни и небременни животни по принцип е едно и също. Същото важи и по отношение на прогестероновата концентрация – динамиката на нивата на този хормон е сходна при бременни и небременни (фиг. 1 и 2) ! Прието е, че при кучката прогестеронът е само с лутеален произход, макар че по отношеие на този въпрос съществуват известни противоречия. Според Kiso and Yamauchi плацентата при кучката може да синтезира този хормон. Все още обаче не са идентифицирани участъци от нея, където това да се осъществява. Прогестеронът е абсолютно необходим (есенциален) за запазване на бременността !
Динамика на концентрацията на прогестерон и естрадиол при небременни кучки (по Hoffman and Schuler)
Динамика на концентрацията на прогестерон и естрадиол при бременни кучки (по Hoffman and Schuler)
Предвид структурата на жълтото тяло биха могли да бъдат различени три стадия в развитието му (1, 3, 4, 8, 12, 29, 31, 39, 42, 43, 44, 49, 55) !
Образуване – от ден 0 до ден 21, времето на максималната прогестеронова продукция между 22-я и 43-и ден, както и фазата на регресията между 44-я и 63-я ден след покриването.
Според различни автори, през първата третина или половина на бременността, до 18-я, респ. до 30-я ден, жълтото тяло функционира автономно, макар че през този период се установяват повишени (над базалните нива) концентрации на пролактина и лутеинизиращия хормон.
Особено през втората половина на бременността, когато периферната прогестеронова концентрация като признак на започваща лутеална регресия постепенно спада, пролактинът и LH са абсолютно необходими за запазване на функцията на жълтото тяло.
Прогестеронът стимулира ендометриалния растеж, развитието на маточните жлези, както и тяхната секреция, подтиска утеринния мотолитет и е най-важния фактор поддържащ затворена маточната шийка (3, 16, 49).
Релаксацията на матката се осъществява чрез повишаване на потенциала на покой на клетъчните мембрани и намаляване на бионаличността на интрацелуларния калций. По този начин образуването на калций-калмодулин комплекси се възпрепятствува и по-нататъшното фосфорилирането на миозина чрез актин се предотвратява. Следствие от това е слабата, локално ограничена, некоординирана контрактилна активност. Прогестеронът стимулира също така и мамогенезата (48, 49).
Прогестеронова концентрация по време на половия цикъл и бременността
Секрецията на прогестерон при кучката стартира още преди овулацията (3). Серумната му концентрация при овулация е от 5-8 ng/ml (~ 15,7 – 25,1 nmol/l) (28), респ. 5-10 ng/ml (~ 15,7 – 31,4 nmol/l) (3, 7, 52). В рамките на следващите 15-25 (29) респ. 10-30 (7, 52) дни, както при бременните, така и при небременните, нивата се покачват над 25 ng/ml (~ 78,5 nmol/l) и тези стойности се запазват през следващите 7-14 дни. Според Buff (3) независимо от това дали съществува или не бременност около 10-20 дни след овулацията се достигат максималните стойности 12-28 ng/ml (~ 37,7 – 87,9 nmol/l). След 25-30 ден вторичното повишаване на прогестерона е свидетелство за съществуваща бременност (3). Особен интерес представляват силните колебания на прогестероновата концентрация (в рамките на един ден), по време на лутеалната фаза. Описани са дори временни спадове на нива по ниски от 1 ng/ml (~ 3 nmol/l) (61).
Като продължение на прогестероновото плато настъпва постепенно намаляване на периферната концентрация на този хормон, като при бременните кучки драстичният спад под 2 ng/ml (~ 6,3 nmol/l) е 24-48 h преди раждането (10, 16, 29, 35), а при небременните високите стойности могат се установяват до 90-я (3, 28, 61) респ. 120-150 ден (7) след LH-пика. Причина за бързия спад на прогестерона при бременните кучки е повишаването на нивата на простагландин F2α, който предизвиква лутеолиза (3, 10, 16, 29, 33-35, 50). От своя страна, непрекъснато понижаващите се нива на прогестерона вторично обуславят по-нататъшно повишаване на нивата на простагландин F2α. По този начин лутеолизата е пълна и окончателна, маточния тонус се увеличава, което в крайна сметка е причина за начало на раждането и евакуиране на кученцата (9). По изключение, при наличие на един плод, прогестероновата концентрация не спада под 2 ng/ml (~ 6,3 nmol/l) (30).
Значение на лутеотропните хормони – лутеинизиращия (LH) и пролактина
Съществува отрицателна обратна връзка между нивото LH и на прогестерона. До към средата на жълтотелната фаза концентрацията лутеинизиращия хормон спада близо до базалните нива (62). Ниските, базални стойности 2-5 ng/ml, гарантират прогестероновата инкреция (6, 7, 47, 52). През втората половина на бременността, постепенната регресията на жълтите тела съпроводено с намаляване на прогестеронова концентрация е причина за увеличаване на честотата на LH-пиковете.
Концентрацията пролактина, хормон със също добре изразено лутеотропно действие се покачва значително от 30-я ден след овулацията, като до раждането достига нива 40-50 ng/ml. От средата на бременността той е основния протектор на жълтите тела – гарантиращ морфологичната им цялост и функционалната им активност (16, 38, 40). При бременните кучки недостигът на пролактин през втората половина на бременността би могъл да доведе до лутеална инсуфициенция (22).
Хиполутеоидизъм (недостатъчност на жълтото тяло)
Хипофункцията на жълтото тяло се характеризира с преждевремнно намаляване на инкрецията на прогестерон от жълтото тяло по време на бременността. Настъпва най-често между 25-я и 35-я ден (26) ! Следствие на това спада периферната прогестеронова концентрация. Като критични нива за запазване на бременността се приемат стойности в порядъка на 1,9 ng/ml ( 6 nmol/l) (17), респ. 2-2,5 ng/ml (~ 6,3 – 7,9 nmol/l) (29). Невъзможността да се поддържат прогестеронови концентрации над тези стойности води до резорбция на плодовете или до аборт (2, 17, 49). Според Günzel-Apel et al. (18) най-често не умират всички плодове, ами обикновено се раждат 1 или 2 кученца с намален виталитет.
Според клиничния опит на Münnich (37) не е имало случай, при кучки с лутеална недостатъчност, да бъде запазена бременността без необходимата заместваща терапия целяща достигане на прогестеронови нива от 2 ng/ml (~ 6,3 nmol/l). Винаги едно внезапно спадане в концентрацията на прогестерона, без последвало повишаване, би могло да се разглежда като причина за прекъсване на бременността.
Предразположеност
Най-често лутеална инсуфициенция се среща при Немската овчака, Нюфаундленд, Санбернар, Лабрадор ретривър и някои британски породи. Предполага се, че съществува породна или генетична предиспозиция (53). Така например според Günzel-Apel et al. (18) специфичната особеност при немската овчарка се изразява в тенденция към занижаване на периферните прогестеронови концентрации не само по време на лутеалната фаза, но и по време на бремеността. Всъщност до този момент не е доказано със сигурност съществуване на наследствена предразположеност.
Ако се извършва селекционна дейност, е необходимо тя да обхваща непременно мъжките и женските, тъй като при хиполутеидизма се касае за полово специфичен признак, който фенотипно се доказва само при единия пол (в случая женски), но генетичната информация се наследява от майката и бащата (54). Ето защо, трябва да се направи преценка, доколко евентуалната терапия е целесъобразна, тъй като би могло да се стигне да широко разпространение на заболяването сред популацията.
Клинична картина и последствия
Първите сведения за евентуално наличие на лутеална хипофункция ни дава анамнезата. Съществуват данни за скъсяване на междуестралния интервал на 3-5 месеца, следствие на намалената лутеална фаза, целият цикъл би могъл да бъде съкратен (18). Още по-вероятно свидетелство (указание) за това, че съществува лутеална недостатъчност е настъпването на частичен или пълен аборт след първоначално установена нормална бременност. Много често първата бременност при кучката е била нормална, но при последвалата я настъпват гореизброените проблеми (36). С напредване на бремеността, част от плодовете умират, а единични преживяват, които впоследствие се раждат с намален виталитет (18, 46). Ако нивата на прогестерона спаднат в началото на бременността, тогава всички ембриони се резорбират и загубата остава нерегистрирана ! Указание за това биха могли да бъдат единствено минималните вагинални изтечения (3). И обратното, при лутеална недостатъчност настъпила след 35-я ден, собствениците забелязват добре установими вагинални изтечения, понякога дори с части от плодове. В диференциалнодиагностично отношение трябва да се имат предвид отворена пиометра, вагинит или вагинален тумор (3).
Диагноза
Причини за аборта
Едва след изключване на други причини водещи до настъпване на аборт, би могло да се приеме че се касае за жълтотелна недостатъчност (3). На първо място, всяко едно системно заболяване при кучката би могло да доведе до спонтанно прекъсване на бременността (29, 45). Една маточна инфекция, респ. ендометрит, предизвиква отделяне на PGF2α, а простагландините водят до лутеолиза, а тя до аборт (29). Като инфекции трябва да се имат предвид – Brucella canis, E. coli, ß-хемолитичните стрептококи, а така също и микоплазми, вирусни причинители – стаупе вирус, парвовироза, кучешки херпесвирус, токсоплазми (Toxoplsma gondii). По възможност трябва да се изключат генетична предиспозиция, грешки в храненето, диабет, хиперадренокортицизъм или хипотериоза (31). Други възможни причини – приложение на Gn-RH агонисти (Suprelorin ®) по време на първата половина на бременността, антагонисти на пролактина или допаминови агонисти през втората половина на бременността (3). Не на последно място трябва да се има предвид потенциален суб- или инфертилитет на мъжкия разплодник.
Ако всички тези причини бъдат изключени по някакъв начин, важен инструмент за диагностициране на лутеалната функционална активност (хипофункция) при кучката е измерване на периферните нива на прогестерона (26, 29).
Трябва да се има предвид следното обстоятелство – интервалът от момента, когато действа причината водеща до аборт и момента на извършване на самото диагностициране, не винаги дава възможността ретроспективно да се изясни причината !
Методи и интервали за измерване на прогестерона
Съществуват следните възможности за определяне на нивото на прогестерона –полуколичествен бърз тест или кръвната проба се изпраща за количествен анализ посредством радиоимунно изследване (RIA), хемилуминисцентен анализ (хуманни лаборатории) или имуноензимен метод (ELIZA). Предимството на бързите тестове е, че резултатът се получава незабавно, проблем е неточността в някои случаи (27). Според Manothaiudom (36), Klaveren et al., (57) и Hospes et al., (27) в диапазона на ниските ( < 1 ng/ml, ~ 3,1 nmol/l) и средните (1-5 ng/ml ~ 3,1-15,7 nmol/l) стойности на прогестерона полуколичествените бързи тестове дават неточни резултати, докато същите са надеждни при стойности над 5 ng/ml (~ 15,7 nmol/l). Тъй като критичните нива на прогестерона, достатъчни за запазване на бременността са около 2 ng/ml (~ 6,3 nmol/l), т. е. не се намира в достоверната (надеждната) област, при съмнение за лутеална недостатъчност е за предпочитане количествено определяне на прогестерона, въпреки дългото време, необходимо за да се получи резултатът !
При съмнение за хиполутеоидизъм е необходимо да се прави редовен контрол на прогестероновата концентрация в серума, посредством използването на количествен анализ (60):
- в идеалния случай се стартира 5-7 дни след последното покриване (49), респ. втората или третата седмица от бремеността (3), след това в момента на ранното установяване на бременността. Получаването на кръвта трябва да става винаги по едно и също време на деня, тъй като колебанията в нивата на прогестерона имат циркадиен ритъм, т. е. сутрин те са по-високи в сравнение със следобед (3). Първоначално се препоръчва да се продължи със седмичен контрол, при спадане на нивото на прогестерона под 10 ng/ml (~ 31,4 nmol) честотата на изследване е необходимо да се увеличи на два до четири пъти седмично.
- ако се прилага полуколичествен анализ първото изследване е отново 5-7 дни след последното покриване, по-нататък обаче трябва да продължи два пъти седмично (49). Тъй като в условията на широката практиката това не е възможно да бъде извършено, компромисите по отношение на честотата на вземане на пробите са неизбежни. За съжаление в много голяма степен това намалява точността при поставяне на диагнозата или оказва негативно въздействие при определяне на момента, когато трябва да стартира необходимата терапия !
Ултразвуков контрол
Винаги трябва да се има предвид, че намаляването на нивата на прогестерона в периферната кръв предизвиква прекъсване на бременността, но същевременно всеки аборт с друга генеза (причина) води до намаляване на нивата на жълтотелния хормон (3, 29).
Тъй като не винаги би могло да се отговори на въпроса относно действителната причина водеща до намалени нива на прогестерона, би трябвало вземането на кръв да се съпровожда винаги от ултразвуков контрол. В случай на необходимост, прогестеронови деривати се прилагат само в случаите, когато при извършената ехография се установи, че плодовете са живи. В противен случай, добавеният от вън жълтотелен хормон, ще забави евакуацията на патологичното съдържание в матката и ще причини усложнения. Освен това, при наличие на аномалии в развитието на плодовете, плацентит или интраутеринна инфекция приложението на гестагени може да доведе до дистоция, пиометра или септицемия (14).
Преценка на резултатите от изследването
По време на бременността нивата на прогестерона търпят известни колебания, описани в началото. Ето защо за точно интерпретиране на резултатите е важно да се знае срокът (периодът) на бременността, когато се извършва самото иследване. С ориентировъчна насоченост би могло да се има предвид следното:
- между 10 и 30 ден на бременността над 20 ng/ml (~62,8 nmol/l);
- между 30 и 45 ден над 5 ng/ml (~ 15,7 nmol/l);
- между 45 и 58 ден над 1,5 ng/ml (~ 4,7 nmol/l).
В литературата се препоръчва приложение на прогестерон, когато ендогенната му концентрация (при живи плодове) преди 58-60 ден е под 5 ng/ml (~ 15,7 nmol/l) (48) или при установяване на внезапен бърз спад. При използване на полуколичествени тестове е необходимо добавката на прогестерон да започне, когато при проведено изследване преди 58-60 ден измерените стойности спадат в диапазона на средните или долните референтни стойности (49).
В практиката приложението на прогестерон е индицирано тогава, когато между 20 и 35 ден без видима (логична) причина, периферната концентрация бързо намалява на нива 10-15 ng/ml (~ 31,4-47,1 nmol/l). Това се приема като свидетелство за съществуваща хипофункция на жълтите тела (20).
Терапия
Предимства и недостатъци на синтетичните и естествените гестагени
Специфичното лечение при хиполутеидизъм се изразява в приложение на синтетични и естествени прогестеронови деривати. За тази цел съществуват различни препарати.
Докато естествения прогестерон под формата на капсули (таблетки) е предназначен единствено за прилжение в хуманната медицина (съответните аптеки), то за ветеринарномедицинска употреба съществуват различни препарати – синтетични гестагени.
Основното предимство на синтетичните гестагени в сравнение с естествения прогестерон е, че при тях не се установява «кръстосана активност», т. е. те не се регистрират (улавят) посредством обичайните количествени методи за измерване нивата на прогестетрона. При съмнение за лутеална инсуфициенция, това прави възможно по-нататъшното наблюдение и контрол на ендогенната прогестеронова концентрация (11, 17, 21, 51), което освен чисто практично значение, има също така и голяма стойност при провеждане на научно-изследователски изследвания, освен това и по отношение на преценка на развъдната стойност на отделните женски (генетическа преценка). Verstegen et al., (59) не препоръчват приложението на синтетични гестагени, тъй като не може да бъде измерена концентрацията им в кръвта и по този начин не може да се определи и препоръча оптималната дозировка. Освен това, прилжението на синтетичните аналози като:
– Megestrolacetat, Megroxyprogesteronacetat и Proligeston при хипофункция на жълтото тяло е доста спорно, преди всичко защото при апликация между 29 и 35 ден на бременността при женските фетуси може да доведе до маскулинизиране (3, 13, 59), а при мъжките до крипторхизъм (57). Günzel- Apel et al., (21) предлагат началото на терапията да се отложи, колкото това е възможно. По този начин развитието на плодовете, които се намират в стадий преди 28-30 ден (след овулацията) няма да се увреди (вирилизъм или съответно крипторхизъм).
Поради късия му полуживот, натуралният прогестерон трябва да се прилага значително по-често. Предимствата му са следните – малко странични действия и възможност приложението му да се съгласува с плануваното раждане (поради краткото действие) (3). Полуживотът на олеозния прогестерон е 72 часа (17).
Терапевтични схеми
Важно условие !!!
Независимо от използвания препарат от решаващо значение е непрекъснато да се контролира нормалното протичане бременността (живи, развиващи се фетуси) и приложението на гестагените да бъде своевременно преустановено:
- при естествени (натурални) прогестерони 2-3 дни преди очаквания (изчисления) термин на раждането (64-66 дни след LH-пика (5) респ. 61,4±1,5 дни след установения посредством измерване на нивата на прогестерона оптимален момент за покриване !!!);
- ако това не е извършено (много често при условията на България), то тогава ориентировъчно се преценява продължителността на бременността (в зависимост от анамнеза и други предхождащи данни).
В противен случай липсата на предродилен спад в нивата на прогестерона (3, 56, 59), ще доведе до удължаване на бременността, дистоция или раждане на мъртви.
Продължителният период на полуразпад е основния проблем най-вече при синтетичните гестагени. Освен това, собственикът на лекуваната кучка трябва да бъде предупреден, че допълнителния прогестерон, може да предизвика намаляване на инкрецията на пролактин (3), което от своя страна да доведе до хипогалаксия – необходимост от изкуствено дохранване (хранене).
При критично спадане нивата на жълтотелния хормон, естествения (натурален) прогестерон – под формата на олеозен инжективен разтвор – се прилага мускулно в доза 1-2 mg/kg m през 48 h (22) респективно 2 mg/kg m през 72 h (3).
Tibold and Thuroczy (55) инжектират мускулно 20 кучки с установена жълтотелна хипофункция ежедневно до 60-я ден от бременността с по 10 mg натурален прогестерон (Luteosan, Alvetra and Werfft AG; Vienna, Austia). При 15 (от общо 20) животни е настъпило раждане 30-48 часа след последната инжекция, при което кучилата са били по-малобройни в сравнение с тези от контролната (здрава, нелекувана) група.
Buff, както и Verstegen et al. (59) препоръчват след приложението на хуманни перорални таблетки съдържащи прогестерон (5-10 mg/kg m. 2-3 пъти дневно), да се извърши контрол на ефекта, чрез измерване на прогестерона в периферната кръв и в зависимост от резултата, след съгласието на собствениците първоначално да се увеличи интервала на приложение и едва след това и дозата.
Altrenogest (Regumate ®, Janssen Animal Health; Virbagest ®, Virbac) се дава като орална суспензия веднъж дневно в доза 88 μg/kg m.(3, 15).
Görlinger et al. (17) съобщават за успешното орално приложение на Medroxyprogesteronacetat (Perlutex ®) в доза 0,1 mg/kg m. веднъж дневно от 42 до 58 ден. На 59-я ден, поради дистоция е извършено цезарово сечение.
Лекарствени средства съдържащи прогестерон
| Активно действащо вещество | Препарат | Лекарствена форма | Начин на приложение | Доза за куче | Официални индикации |
| Altrenogest | Regumate®, Janssen Animal Health, Neuss | Разтвор | Орално | 0,088 mg/kg m 1 път дневно | Свине – синхронизация на еструса |
| Virbagest 4 mg/ml®, Virbac | |||||
| Medroxyproge steronacetat | Perlutex®, Bayer Vital GmbH, Leverkusen | Таблетки | 0,1 mg/kg 1 път дневно | Кучета и котки – отлагане на еструса | |
| Sedometril 5 mg®, Albrecht GmbH, Aulendorf | Таблетки | 5 mg за животно дневно респ. 10 mg за животно дневно при маса над 15 кг. | Кучета и котки – подтискане на еструса | ||
| Medroxyproge steronacetat | Depo-promon ®Pfizer | Разтвор | Подкожно | Не е изпитано при лутеална инсуфициенция | Потискане на еструса при куче и котка и др., хиперсексуалитет |
| Proligeston | Delvosteron®, Covinan ®Intervet | ||||
| Megestrol acetat | Estrostop® “Балканфарма” Nonoestron® “Примавет” Pillkan 5®, Pillkan 20® “CEVA” | Таблетки | Орално | ||
| Натурален прогестерон | Утрогестан® | Таблетки | Орално | За приложение в хуманната медицина |
Автори
1. Andersen AC, Simpson ME. The ovary and reproductive cycle of the dog (Beagle). Los Altos, California: Geron-X 1973.
2. Bostedt H. Gynäkologie und Geburtshilfe. In: Klinik der Hundekrankheiten. Grünbaum EG, Schimke E, Hrsg. Stuttgart: Enke 2007; 746.
3. Buff S. Physiology and Endocrinology of Pregnancy. ESAVS-EVSSAR-ENVN Reproduction in companion, exotic and laboratory animal, Nantes, 2009.
4. Concannon P, Tsutsui T, Shille V. Embryo development, hormonal requirements and maternal responses during canine pregnancy. J Reprod Fertil Suppl 2001; 57: 169–179.
5. Concannon P, Whaley S, Lein D, Wissler R. Canine gestation length: variation related to time of mating and fertile life of sperm. Am J Vet Res 1983; 44 (10): 1819–1821.
6. Concannon PW. Effects of hypophysectomy and of LH administration on luteal phase plasma progesterone levels in the beagle bitch. J Reprod Fertil 1980; 58 (2): 407–410.
7. Concannon PW. Canine physiology of reproduction. In: Small Animal Reproduction and Infertility. Burke T, ed. Philadelphia: Lea & Febiger 1986; 23–77.
8. Concannon PW. Reproduction in the dog and cat. In: Reproduction in Domestic Animals. Cole HH, Cupps PT, eds. San Diego, CA: Academic Press 1991; 517–554.
9. Concannon PW, Isaman L, Frank DA, Michel FJ, Currie WB. Elevated concentrations of 13,14-dihydro-15-keto-prostaglandin F-2 alpha in maternal plasma during prepartum luteolysis and parturition in dogs (Canis familiaris). J Reprod Fertil 1988; 84 (1): 71–77.
10. Concannon PW, McCann JP, Temple M. Biology and endocrinology of ovulation, pregnancy and parturition in the dog. J Reprod Fertil Suppl 1989; 39: 3–25.
11. Concannon PW, Powers ME, Holder W, Hansel W. Pregnancy and parturition in the bitch. Biol Reprod 1977; 16 (4): 517–526.
12. Concannon PW, Weinstein P, Whaley S, Frank D. Suppression of luteal function in dogs by luteinizing hormone antiserum and by bromocriptine. J Reprod Fertil 1987; 81 (1): 175 180.
13. Curtis EM, Grant RBS. Masculinisation of female pups by progestogens. J Am Vet Med Assoc 1964; 144: 395–398.
14. Eilts BE. Pregnancy maintenance in the bitch using Regumate. Proceedings Annu Meet Soc Theriogenol 1992; 144–147.
15. Estill CT. Vet med today: theriogenology question of the month. J Am Vet Med Assoc 1998; 222: 817–818.
16. Feldmann EC, Nelson RW. Canine female reproduction. In: Canine and Feline Endocrinology and Reproduction. Feldman EC, Nelson RW, eds. Phila – delphia, USA: Saunders 1987; 399–480.
17. Görlinger S, Galac S, Kooistra HS, Okkens AC. Hypoluteoidism in a bitch. Theriogenology 2005; 64 (1): 213–219.
18. Günzel-Apel AR, Zabel S, Einspanier A, Hoppen HO. Bedeutung, Diagnostik und “Handling” der Gelbkörperinsuffizienz beim Hund: Züchterwunsch und tierärztliche Verantwortung. Kongressbericht 49. Jahreskonferenz der Fachgruppe Kleintierkrankheiten der DVG, Leipzig 2003; 119–123.
19. Günzel-Apel AR. Endocrine parameters during the luteal phase and pregnancy in the dog. 7th EVSSAR Congress; Louvain-La-Neuve, Belgium: European Veterinary Society for Small Animal Reproduction; 2010.
20. Günzel-Apel AR. Persönliche Mitteilung, Mai 2010.
21. Günzel-Apel AR, Beste N, Nottorf S, Eschricht F, Hoppen HO, Dieleman S, et al. Comparison of selected endocrine parameters during luteal phase and pregnancy in German Shepherd dogs and Beagles. Reprod Domest Anim 2009; 44 (Suppl 2): 59–64.
22. Günzel-Apel AR, Zabel S, Bunck CF, Dieleman SJ, Einspanier A, Hoppen HO. Concentrations of progesterone, prolactin and relaxin in the luteal phase and pregnancy in normal and short-cycling German Shepherd dogs. Theriogenology 2006; 66 (6–7): 1431–1435.
23. Hoffmann B. Gravidität, Geburt und Puerperium. In: Veterinärmedizinische Endokrinologie, 5. Aufl. Döcke F, Hrsg. Jena, Stuttgart: Fischer 1994; 509–541.
24. Hoffmann B, Schneider S. Secretion and release of luteinizing hormone during the luteal phase of the oestrous cycle in the dog. J Reprod Fertil Suppl 1993; 47: 85–91.
25. Hoffmann B, Schuler G. Grundlagen der Wirkungsweise und sich daraus ergebende klinische Anwendungen von Antigestagenen bei Hund und Katze. Tierärztl Prax 2006, 34 (K): 399–409.
26. Höftmann T. Endokrinologische, dopplersonographische, histologische und immunhistologische Untersuchungen zur Physiologie und Pathophysiologie der Gelbkörperfunktion der graviden Hündin. Diss med vet, Tierärztliche Hochschule Hannover 2004.
27. Hospes R, Richter BR, Riesenbeck A, Bostedt H. Untersuchung zur Zuver – lässigkeit handelsüblicher Progesteron-Schnelltests in der gynäkologischen Diagnostik beim Hund. Tierärztl Prax 2004; 32 (K): 247–251.
28. Jeffcoate IA, Lindsay FE. Ovulation detection and timing of insemination based on hormone concentrations, vaginal cytology and the endoscopic appearance of the vagina in domestic bitches. J Reprod Fertil Suppl 1989; 39: 277–287.
29. Johnson CA. High-risk pregnancy and hypoluteoidism in the bitch. Theriogenology 2008; 70 (9): 1424–1430.
30. Johnson CA. Pregnancy management in the bitch. Theriogenology 2008; 70 (9): 1412–1417.
31. Johnston SD, Raksil S. Fetal loss in the dog and cat. Vet Clin North Am Small Anim Pract 1987; 17 (3): 535–554.
32. Kiso Y, Yamauchi S. Histochemical study on hydroxysteroid dehydrogenases in the trophoblast of the dog placenta. Nippon Juigaku Zasshi 1984; 46 (2): 219–223.
33. Kowalewski MP, Beceriklisoy HB, Aslan S, Agaoglu AR, Hoffmann B. Time related changes in luteal prostaglandin synthesis and steroidogenic capacity during pregnancy, normal and antiprogestin induced luteolysis in the bitch. Anim Reprod Sci 2009; 116 (1–2): 129–138.
34. Kowalewski MP, Beceriklisoy HB, Pfarrer C, Aslan S, Kindahl H, Kucukas – lan I, et al. Canine placenta: a source of prepartal prostaglandins during normal and antiprogestin-induced parturition. Reproduction 2010; 139 (3): 655–664.
35. Linde-Forsberg C, Eneroth A. Parturition. In: Manual of Small Animal Reproduction and Neonatology. Simpson G, England G, Harvey M, eds. Cheltenham: British Small Animal Association 1998; 128–142.
36. Manothaiudom K, Johnston SD, Hegstad RL, Hardy SK. Evaluation of the ICAGEN-Target canine ovulation timing diagnostic test in detecting canine plasma progesterone concentrations. J Am Anim Hosp Assoc 1995; 31 (1): 57–64.
37. Münnich A. Resorption und Abort bei der Hündin unter besonderer Berücksichtigung der Gelbkörperinsuffizienz. 3. AGRH eV-Tagung, Gießen 2009.
38. Okkens AC, Bevers MM, Dieleman SJ, Willemse AH. Evidence for prolactin as the main luteotrophic factor in the cyclic dog. Vet Q 1990; 12 (4): 193–201.
39. Okkens AC, Dieleman SJ, Bevers MM, Lubberink AA, Willemse AH. Influence of hypophysectomy on the lifespan of the corpus luteum in the cyclic dog. J Reprod Fertil 1986; 77 (1): 187–192.
40. Okkens AC, Dieleman SJ, Bevers MM, Willemse AH. Evidence for the noninvolvement of the uterus in the lifespan of the corpus luteum in the cyclic dog. Vet Q 1985; 7 (3): 169–173.
41. Okkens AC, Teunissen JM, Van Osch W, Van Den Brom WE, Dieleman SJ, Kooistra HS. Influence of litter size and breed on the duration of gestation in dogs. J Reprod Fertil Suppl 2001; 57: 193–197.
42. Onclin K, Silva LD, Donnay I, Verstegen JP. Luteotrophic action of prolactin in dogs and the effects of a dopamine agonist, cabergoline. J Reprod Fertil Suppl 1993; 47: 403–409.
43. Onclin K, Verstegen JP. In vivo investigation of luteal function in dogs: effects of cabergoline, a dopamine agonist, and prolactin on progesterone secretion during mid-pregnancy and -diestrus. Domest Anim Endocrinol 1997; 14 (1): 25–38.
44. Onclin K, Verstegen JP, Concannon PW. Time-related changes in canine luteal regulation: in vivo effects of LH on progesterone and prolactin during pregnancy. J Reprod Fertil 2000; 118 (2): 417–424.
45. Post K. Embryo and fetal loss in the canine: A review. Handbook of the Society for Theriogenology/American College of Theriogenologists 1995.
46. Purswell BJ. Management of apparent luteal insufficiency in a bitch. J Am Vet Med Assoc 1991; 199 (7): 902–903.
47. Reimers TJ, Phemister RD, Niswender GD. Radioimmunological measurement of follicle stimulating hormone and prolactin in the dog. Biol Reprod1978; 19 (3): 673–679.
48. Romagnoli S, Concannon PW. Clinical Use of Progestins in Bitches and Queens: A Review. Concannon PW, England G, Verstegen III J, eds. Ithaca: International Veterinary Information Service (www.ivis.org) 2003.
49. Root Kustritz MV. Use of Supplemental Progesterone in Management of Canine Pregnancy. Concannon PW, England G, Verstegen III J, eds. Ithaca: International Veterinary Information Service (www.ivis.org) 2001.
50. Schuler G, Kowalewski MP, Hoffmann B. Luteal function in the bitch: regulatory mechanisms and options for therapeutic manipulations. Reprod Dom Anim 2006; 41 Suppl (1): 31–32.
51. Scott-Moncrieff JC, Nelson RW, Bill RL, Matlock CL, Bottoms GD. Serum disposition of exogenous progesterone after intramuscular administration in bitches. Am J Vet Res 1990; 51 (6): 893–895.
52. Smith MS, McDonald LE. Serum levels of luteinizing hormone and progesterone during the estrous cycle, pseudopregnancy and pregnancy in the dog. Endocrinology 1974; 94 (2): 404–412.
53. Sokolowski JH, Zimbelman RG, Goyings LS. Canine reproduction: reproductive organs and related structures of the nonparous, parous, and postpartum bitch. Am J Vet Res 1973; 34 (8): 1001–1013.
54. Sommerfeld-Stur I. Gelbkörperinsuffizienz – nur ein reproduktionsmedizinisches oder auch ein genetisches Problem? AGRH-Tagung, Gießen 2009.
55. Tibold A, Thuroczy J. Progesterone, oestradiol, FSH and LH concentrations in serum of progesterone-treated pregnant bitches with suspected luteal insufficiency. Reprod Domest Anim 2009; 44 (Suppl 2): 129–132.
56. Tsutsui T. Effects of ovariectomy and progesterone treatment on the maintenance of pregnancy in bitches. Nippon Juigaku Zasshi 1983; 45 (1): 47–51.
57. van Klaveren NJ, Kooistra HS, Dieleman SJ, van Lith HA, Schaefers-Okkens AC. The optimal mating time in the bitch based on the progesterone concentration in peripheral blood. A comparison of reliability between three ELISA test kits and a 125-iodine radioimmunoassay. Tijdschr Diergeneeskd 2001; 126 (21): 680–685.
58. Verstegen-Onclin K, Verstegen J. Endocrinology of pregnancy in the dog: a review. Theriogenology 2008; 70 (3): 291–299.
59. Verstegen J, Dhaliwal G, Verstegen-Onclin K. Canine and feline pregnancy loss due to viral and non-infectious causes: a review. Theriogenology 2008; 70 (3): 304–319.
60.Wehrend A. Hypoluteoidismus. In: Leitsymptome Gynäkologie und Ge – burts hilfe beim Hund. Wehrend A, Hrsg. Stuttgart: Enke 2010; 97.
61.Weilenmann R, Arnold S, Dobeli M, Rusch P, Zerobin K. [Estradiol and progesterone concentrations in the plasma of nonpregnant bitches during the sexual cycle]. Schweiz Arch Tierheilkd 1993; 135 (2): 51–57.
62. Wildt DE, Panko WB, Chakraborty PK, Seager SW. Relationship of serum estrone, estradiol-17beta and progesterone to LH, sexual behavior and time of ovulation in the bitch. Biol Reprod 1979; 20 (3): 648–658.