Хранителният режим оказва неподозирано огромно въздействие върху здравния статус на млечната жлеза при високопродуктивните крави. През последните години, усилията на изследователите се насочват към точното разкриване на взаимовръзката между приемът на определени вещества и заболеваемостта на вимето. Резултатите до този момент са изключително разностранни, в някои отношения дори и противоречиви. Едно обаче е ясно, за в бъдеще, когато се говори за модерно земеделие, ще се отдава все по-голямо значение на отделните съставки на хранителната дажба. Ще се дискутира подробно ролята им за получаване на по-голяма и качествена продукция.
В потвърждение на споменатото, по-долу са приведени няколко примера.
Известно е, че раждането и следродилния период се свързват с максимално натоварване на организма, пълно изчерпване на адаптационната му способност. Всичко това се свързва или по-правилно, протича на фона на отрицателен енергиен баланс, т. е. кравата изразходва повече от това, което приема. В голяма степен това може да се компенсира от правилен хранителен режим, при който се приемат фуражи богати на енергия, а също така и определени добавки и премикси. В по-голямата част от случаите, фермерите и стопаните не отговарят адекватно на възникналите нужди и потребности. В резултат на това се развива кетоза, едно от най-актуалните заболявания при високопродуктивните крави. Черният дроб се уврежда. Подтиска се също така и имунната устойчивост на организма. Следствие на всичко това се увеличава заболеваемостта от мастити във фермата. И нещо друго много важно – броят на клетъчните елементи в млякото е много над нормата, причина за отбив от цената и разбира се директни финансови загуби.
В други случаи образно казано, фермерите се престарават. В стремежа си да презадоволят кравите, те увеличават ненужно количеството на суровите протеини в храната. Целта е една – чрез обезпечаване на градивните елементи – белтъците, да се повиши и млечната продуктивност. Когато нивото на протеините е над нормата, количеството на амоняка в предстомашията се увеличава също. Освен всичко друго, това също води до скрити увреждания на черния дроб, намиращи своята изява в широкото разпространение на субклиничните и клиничните мастити.
Предозирането на въглехидратите, съпроводено с недостиг на сурови влакнини предизвиква търбухова ацидоза (подкиселяване). Това е особено актуално за по-сухите години, когато количеството на тревните и грубите фуражи не достига или във ферми в които се разчита предимно на концентратен тип на изхранване, а също така и при изобилие на някои отпадъци от консервната и хранително-вкусовата промишленост. Освен увреждане на черния дроб, спомената ацидоза води и до понижаване на количеството на калция в кръвта, заболявания на крайниците, копитата, а също така зачестяване на маститите и увеличаване на клетъчното съдържание на млякото.
Понякога фуражите на кравите съдържат фитоестрогени. Богати на тези биологично-активни вещества са зелената люцерна, детелината, някои треви (особено през пролетта) и леторасли, царевичния силаж (млечно-восъчно зрелост), а също така и плесенясалите фуражи и житните събрани през влажни години. Фитоестрогените намаляват имунореактивната способност на организма, те предизвикват безплодие и аборти. По отношение на млечната жлеза, намаляват количеството на издоеното мляко, а също така способствуват за активизиране на микроорганизмите предизвикващи възпаление на вимето.
В стремежа си да увеличи добивите при отглеждане на много растителни видове, човек използва изкуствени и естествени торове. Най-популярни в това отношение са нитратите и оборския тор. Разбира се не са редки случаите, когато те се предозират. Следствие на това, в организма на животните постъпват големи количества нитрати и нитрити. Подобен ефект имат и някои сортове зеле, приети в по-големи количества, над 15-20 кг. дневно. Следствие на това в организма настъпва хипоксемия (намаляване на количеството на кислорода в кръвта), възпаление на лигавиците на храносмилателната и половата система, хронична диария и безплодие. Увеличават се потребностите от редица витамини. Количеството на соматичните клетки в издоеното мляко също се увеличава.
Почти във всички случаи, когато в ежедневната дажба липсват качествените тревните фуражи и сеното, в продължение на месец два се настъпва недостиг на каротин, витамините Е, А и селен. Количеството на антиоксидантите в организма се редуцира. Следствие на това се развиват и се разпространяват скритите мастити. Застрашителни размери придобива и безплодието при най-високопродуктивните животни, заболяванията на храносмилателната и дихателната система при подрастващите.
Кои са изводите за практиката, които фермерите и стопаните отглеждащи млечни крави трябва да имат предвид.
Създаването на една балансирана дажба изисква компетентност. Не винаги изобилието е правилното решение. В повечето случаи излишъкът на определени хранителни вещества, създава опасни диспропорции, водещи до нарушения и развиване на различни болестни процеси в организма. Фермери, консултирайте се със съответен специалист – зоонжинер или ветеринарен лекар !
При масово разпространение на мастити, а също така при влошаване на технологичните качества на млякото, за да се провежда ефикасна борба, трябва да се отстранят първопричините, които най-често са грешки в технологията и хранителния режим. Противодействието на последствията (в този случай маститите) е неефективно и икономически неоправдано.
Единственият шанс на нашите фермери и земеделски стопани да се впишат в световната графа на производителите, е ако стриктно спазват научно обоснованите изисквания и норми при отглеждане и здравеопазване на животните. В противен случай те неизбежно ще станат жертва на собствената си некомпетентност.