Един от най-важните моменти свързан с отглеждането на животните е раждането. Независимо от проведените зоохигиенни мероприятия и избрани технологии, от внедрените развъдни програми, безпроблемното раждане е от решаващо значение, за постигне финансова изгода. Това е така, защото неблагополучията в този период водят до директни загуби: смърт на новородените, сериозни увреждания или дори загуба на майката, намалена продуктивност, трудно заплождане.
Нормално раждането при животните протича спонтанно, без външна намеса. Независимо от това, винаги има случаи, дори и в дивата природа, когато е необходимо да се окаже акушерска помощ, за да се съхрани живота на майката и приплодите. В особена сила това важи за домашните животни, при които следствие доместикацията и внедряване на някои методи на размножаване, естествения отбор не играе съществена роля и случаите на трудни раждания са по-чести.
Когато се обсъждат въпросите свързани с родилната помощ при животните, всички фермери, стопани и гледачи е важно да знаят три основни неща:
1. Акушерската помощ трябва да е своевременна.
2. Акушерската помощ трябва да е атравматична, т. е. в най-малка степен да уврежда организма на новороденото и майката.
3. Акушерската помощ се извършва от ветеринарен лекар, само по изключение е допустима неквалифицирана намеса.
Във всяка ферма, е необходимо да има стратегия за координирани действия в случай на затруднение при раждане. Да е ясно регламентирано, до къде се разпростират възможностите на тези, които отглеждат животните и в кой момент трябва де се потърси специализирана ветеринарномедицинска помощ. Това налага извършване на предварителна подготвка и инструктаж на персонала, отговорност за която носят фермерите.
При преживните животни съществуват главно 3 начина за разраждане.
Първият и най-разпространения това е екстракцията (изтегляне), при която плода се изкарва през родилния път. Всъщност в този случай, оказаната помощ „форсира“ или подпомага процесите, настъпващи при нормално раждане.
Съществуват определени предпоставки за да бъде екстракцията успешна. Раждането трябва да е започнало и околоплодните мехури да са спукани. Преждевременната намеса е крайно негативна. Необходимо е размерите на плода да съответсвуват на средните за породата и вида, като те се съпоставят винаги с тези на майката. Известно е, че при първескини, дори нормално развити приплоди, могат да предизвикат затруднения в родилния процес. Разполагането на новороденото да е нормално – горно гръбно положение, надлъжно лежане и предно или задно представяне. В тези случаи, ако не настъпи спонтанно раждане, е допустимо то да бъде подпомогнато от най-опитните гледачи или фермери.
Задължително условие е плода да се тегли с позволена сила – не повече от трима човека. Груповите, форсирани екстракции (7-8 помощници), използването на моторни превозни средства, впряг или други механизми, водят до фатално травматично увреждане на родилката, често налагащо нейното преждевременно бракуване и клане по необходимост. Що се отнася до новородените в тези случаи те почти винаги умират още преди да излязат на бял свят !
Когато съществува диспозиция (неправилно разполагане на плода) ветеринарният лекар предварително извършва репозиция. Често за това са необходими освен въжета, също и други инструменти, пособия и медикаменти.
Като цяло усложненията след навременна и атравматична екстракция са минимални. Майката се възстановява бързо, рисковете от последващо безплодие са по-малко, приплодите се адаптират лесно към новите условия на живот. Какви са все пак възможните негативни последици от този вид акушерска помощ ?
Освен трваматичното увреждане, което беше споменато, ако не се спазват необходимите хигиенни изисквания (често това е невъзможно) е твърде вероятно дори и внимателната, атравматична екстракция да бъде последвана от следродилно възпаление на женските полови органи. В голяма степен това се избягва чрез маточно приложение на антибиотици, по определена схема. Допълнително, ако екстракцията е била по-усилена и груба е възможно след раждане да изпадне матката.
При голям плод, неправилно разполагане и невъзможност за репониране или при недостатъчно разкриване на родилния път трябва да се окаже друг метод на акушерска помощ.
Фетотомията е втория начин, който се прилага основно при кравата. Това е оперативен метод, при който с помоща на инструменти плодът се нарязва, и след това парче по парче се изкарва през родилния път. Ясно е, че това е един радикален способ. Когато са налице определените индикации и условия, при своевремнно и правилно извършване, майката се уврежда в малка степен, и впоследствие млеконадоя и репродуктивните способности се запазват. Фетотомия се извършва при мъртъв плод. Ако той е жив, по желание на стопаните, би могъл предварително да се умъртви и едва след това да се прибегне до неговото разпарчаване. Фетотомията бива тотална и частична. В първия случай се нарязва цялото тяло, а във втория се отстранява само частта и органа, които пречат (глава, крайници), а след това трупа се изкарва посредством екстракция.
Важно условие, за да се прибегне до фетотомия е родилният път да е много добре проходим и ослизен, а оператоторът да разполага с необходимия набор инструменти, познания и помощници. Всъщност в условията на практиката прилагането на фетотомия не винаги е безпроблемно и безопасно. Основният й недостатък е, че тя е доста рискована. И най-малката грешка от страна на акушера може да се окаже фатална за майката. Свързан е с изключително големи физически усилия и владеене на сложни техники. Това са все причини, поради които повечето ветеринарни лекари прибягват до фетотмия само в краен случай, когато за евакуацията на плода е достатъчно частичното му нарязване.
След приключване, операторът прави щателна ревизия на родилния път, и преценка за наличие на остатъци от плода. Нараняванията се манифестират със силно кървене от външния полов орган, при което отделената кръв е светлочервена, на струйки. Трябва да се има предвид, че не във всички случаи, вина за разкъсване на мекия родилен път има този, който последен е оказал акушерската помощ. Докато плода е в матката, той тампонира мястото на разкъсване. След отстраняване на механичната пречка, кръвта бликва с пълна сила. След фетотомия е много голям рискът от възникване на следродилни възпаления на матката. Необходимо е да се окаже нужната превенция, като неколкократно през ден се прилагат антбиотични компрети. По преценка на лекуващия лекар могат да се инжектират антибактериални препарати, насочени срещу евентуалното разпространение на възпалителния процес. За укрепване и по-бързо възстановяване на майчиния организъм, венозно се прилага глюкоза, калций и витамини.
Третият метод за оказване на акушерска помощ е цезаровото сечение. Това е радикален способ, при който плодовете се изваждат през изкуствено създаден отвор, след разрязване на коремната стена и матката.
Навременното му извършване е от полза както майката, така и за новороденото. Прилага се при недостатъчна проходимост на родилния път, при диспозиция, непреодолима диспропорция между големината на майчиния таз и плода.
При определени обстоятелства този метод е най-малко рискован и задължително трябва да се предпочита. Защо ?
- Изтеглянето на голям плод неминуемо уврежда както майката, така и новороденото. При преживните животни и особенно при кравата, преживяемостта на плодовете след спукване на околоплодните обвивки, ако не се оказва външно възействие върху тях е относително дълго, до 16 часа. Това позволява организиране на всички мероприятия свързани с операцията.
- Този вид акушерска намеса може да се извърши и при полеви условия, при което не са нужни голям брой помощници, или набор от инструменти и медикаменти.
- Понякога още по време на късната бременност се знае, че раждането няма да протече нормално. Това най-често е факт при преждевременно заплождане на юниците или яретата, някои болестни процеси в организма на майката, аномалии. Както при жената, така и при животните, в тези случаи цезаровото сечение може да се извърши планувано, преди термина. Така голяма част от възможните усложнения се избягват.
- Цезаровото сечение прави възможно успешното внедряване на определени развъдни мероприятия и програми, при които предварително се знае, че плодът ще е много голям.
Като метод за оказване на акушерска помощ, тази оперативна намеса има и недостатъци, по-важните от които са следните:
1. Операцията оказва негативно въздействие върху родилката. Процентът на заплождане на животните след цезарово сечение е около 60, възможни са постоперативни усложнения.
2. През следродилния период е необходимо да се оказват повече индивидуални грижи към всеки пациент.
3. Ако извършването на цезарово сечение се забави и плодовете са мъртви, настъпват гнилостни процеси и промени в маточната стена, при което общото състояние на животното се влошава. Всичко това прави секциото значително по-рисковано. Опасността от сериозни усложнения застрашаващи понякога живота на родилката, е реална.
В заключение може да се обобщи, че при затруднено раждане, когато акушерската помощ не е по силите на животновъдите, най-добре е родилката да се остави на спокойствие, в чисти и изолирани помещения, на завет, върху дебела постеля. Макар и да закъснее няколко часа, ако бъде навреме потърсена, ветеринарномедицинската помощ ще бъде спасителна и за майката и за новородените.
Обратно, грубите и несполучливи опити за екстракция, прекалено силното изтегляне водят до двойна загуба: бракуване на родилката и смърт на новородените.