Абортите при животните биват скрити и явни. Във втория случай те се манифестират с определени видими признаци (изхвърляне на цял плод, изтечения, кървене).
Границата, която не трябва да надхвърля процента на явните аборти в една ферма е 2.
Причина за абортите при кравите може да е инфекциозен агент. За доказването му са необходими модерни и добре оборудвани лаборатории, а също и отлично обучени специалисти. Това прави диагностицирането на микробния причинител трудно, което в особена сила важи за нашата страна. Инфекциозните аборти протичат епизоотично, като засягат едновременно голям брой животни, или спорадично, когато бременността се прекъсва при отделни индивиди в стадото.
В настоящата статия са описани по-важните инфекциозни агенти, причинители на аборти в много Европейски страни. Географската близост, непрекъснатия внос на животни и животински продукти, както и големия туристическия поток са все фактори, които правят болестите общоевропейски. Преди всичко, ветеринарните специалисти, а също фермерите и стопаните трябва да имат предвид следните по-важни инфекциозни агенти и болести, причиняващи аборти при кравите, които все още не са получили необходимата популярност у нас.
Заразен ринотрахеит (инфекциозен пустулозен вулвовагинит). Причинява се от херпес вирус тип 1. Два до 7 дни след попадане на причинителя в майчиния организъм, вирусът се разпространява с кръвта (виремия), достигайки до плацентата. Там той може да остане безсимптомно до три месеца. След като се засегне развиващият се плод, същият умира в рамките на 1-2 дни, като 5 дни по късно настъпва аборт. При евакуирането от организма на майката, фетуса най-често е леко размекнат – с процеси на автолиза. Абортите настъпват обикновено след 5-я месец. Възможно е да настъпи и ембрионална смърт (скрит аборт), през първите 60 дни от бременността. Засягат се до 50% от бременните крави. Точната диагноза се поставя много трудно, като се използва някоя от следните методики: имунофлуоресценция на бъбреци от пресен плод, хистологично доказване на некротични ядра в бъбреците и черния дроб на фетуса, чрез доказване на специфични антитела в серума на кравите (когато при първото изследване такива не са установени), след покупка и внос на нови животни, транспорт и посещения на изложби, респираторни признаци от страна на дихателната система (изтечения от носа, кашлица, температура), намаляване на млекодобива при кравите.
Да се има предвид, че следствие проведените оздравителни мероприятия, в западноевропейските страни значението на заразния ринотрахеит като причинител на аборти при кравите значително е намаляло през последните години.
Заразна вирусна диария (мукозна болест). При майката тази болест протича обикновено безсимптомно. Фетусът е уязвим до 6-я месец. Настъпва като ранен или късен аборт, на частично разложен фетус. Като изключение се наблюдава мумификация. Макар и рядко телето може да бъде износено, но след раждането си то страда от заболявания на централната нервна система и очите. При поява на болестта абортират до 25% от кравите в едно стадо. Най-често обаче бременността се прекъсва при отделни животни. Диагнозата се поставя след аутопсия на плода (промени в мозъка); доказване на антитела при новородените (преди първия прием на коластра) или след директно доказване на вируса в телетата. Прието е, че на Запад значението на Вирусната диария като причинител на аборт се подценява.
През последното десетилетие все по-усилено се дискутира и значението на хламидиите. Инфекцията при майката протича безсимптомно. Месец по-късно обаче настъпва или късен аборт или раждане на нежизнеспособно теле. Абортиралия плод е свеж, без никакви промени. Прекъсването на бременността е най-често между 7-я и 9-я месец. Абортират максимум до 40% от бременните, но най-често този процент е под 10. Диагнозата се поставя чрез: изолиране на причинителя от плода или плацентата, като тъканните проби трябва да се напълно свежи. Ако се направи аутопсия на плода се установява серозно-хеморагична течност в коремната кухина, хепатоза с некротични ядра, едем и кървене в подкожната тъкан, гърлото, хранопровода и трахеята.
Плесенните гъбички също могат да причинят аборт. Най-голямо значение имат тези от рода аспергилос. Прието е, че инфекцията прониква през стомашно-чревния тракт, като майката боледува безсимптомно. След като се засегне плацентата, настъпва аборт (най-често между 5-я и 8-я месец) или преждевременно раждане. Микотичните аборти са най-разпространени през зимните или пролетните месеци, но при влажен климат се срещат целогодишно. Осен това, с предимство се засягат оборно отглежданите животни, хранени с некачествени сено и силаж. Абортират максимум до 10% от бременните крави. Диагнозата се поставя по-лесно. Специално внимание да се обърне на плацентата, където се откриват плесенните гъбички.
Неоспороза. Причинява се от едноклетъчния паразит неоспора канинум. Предизвиква промени в мозъка. В някои страни, като Америка например, неопсорозата се приема като един от най-важните причинители на аборти при кравите. Инвазията не е добре изразена и протича субклинично. Абортите настъпват обикновено между 3-я и 8-я месец. Възможни са два начина на протичане на болестта. При първия за един кратък период от време абортират голям брой животни. Във втория случай, броят на абортите нараства бавно, дори в продължение на няколко години. Кои са възможностите за диагностика ? След аутопсия на плода се установяват мултифокален негноен енцефалит, епи- и миокардит и миозити. Най-сигурно е, ако се извърши и имунохистохимично изследване за доказване на специфичен антиген. Най-важната профилактична мярка против неоспорозата е предпазване от контаминацията с изпражнения от други видове животни (кучета) на фуражите предназначени за крави.
Други инфекциозни агенти и заболявания, които имат по-малко значение или тепърва ще бъдат проучвани като възможни причинители на аборти при кравите са: парвовирозата. Прекъсването на бременността в този случай е между 3-я и 6-я месец; коксиели, срещат се в по-топлите и южни райони; микоплазми, както и някои други херпесни вируси
Не трябва да се забравят и причинителите на бруцелоза, вибриоза, трихомоноза лептоспироза, листериоза (при изхранване с некачествен силаж), салмонелоза (с непрекъснато нарастващо значение) и актинтомицети. Тези са добре известни за нашата страна и в по-голямата си част са описани детайлно в различни учебници, монографии и ръководства
В някой от следващите броеве ще бъдат разгледани основните профилактични и оздравителни мероприятия при установяване на инфекциозни аборти в кравефермата.