Животните и човека съжителстват с милиарди микроорганизми. Те се намират върху кожата, в стомашно-чревния канал, млечната жлеза, пикочно-половите и дихателните пътища. Броят им е огромен. Така върху кожата само, микроорганизмите са 100 пъти повече, от клетките изграждащи цялото тяло. Те попадат и навлизат в организма от околната среда с въздуха, храната и водата. Обикновено съществува симбиоза между микроорганизми и макроорганизъм, тоест взаимна изгода. Благодарение на тях е възможно протичането на нормалните физиологични процеси в предстомашията при преживните.
По време на своята жизнена дейност микроорганизмите отделят екзотоксини, а след смъртта си ендотоксини. Особено опасни са вторите. Нормално защитните бариери в организма и стомашно-чревния тракт в частност гарантират надеждна превенция и предотвратяват проникването на външните агенти.
В по-голямата част на червата се намират огромно количество грам негативни бактерии, отделящи ендотоксини, които при определени условия стават особено агресивни и опасни. Предпоставка за това са високата продуктивност, стреса и неподходящото хранене, които обуславят доминирането на катаболитните (разграждащите) процеси в организма. Обратно, прехранването несъобразено с продуктивния статус предразполага към доминиране на анаболните (натрупване) процеси. И в двата случая настъпват нарушения в регулаторните механизми, което в крайна сметка води до претоварване на организма и увреждане на имунната и ендокринната система, предизвикващо нарушение в обмяната на веществата и спадане на имунитета. Намаляват защитните сили срещу милиардите микроорганизми живеещи върху кожата и лигавиците. Какви са вредните последствия от това ?
Настъпва нарушение на микроциркулационните процеси в чревните въси, което уврежда бариерните функции на лигавицата. Това става предпоставка за проникване на инфекция (предимно коли бактерии) и токсини в организма. При нарушение на равновесните процеси, особено в периода около отелването, в организма при най-високопродуктивните крави проникват огромно количество коли-бактерии и техните токсини. При запазени чернодробна функция и имунна защита вредните агенти се свързват с макрофагите и с жлъчните соли, като по този начин се евакуират от организма чрез жлъчката, белите дробове и млечната жлеза. Част от токсините се депонират в мастната тъкан. Когато организма не може да се справи с вредните агенти последствията са опасни и за майката и за плода.
Към вредното въздействие на бактериалните токсини са предразположени най-високопродуктивните крави, при които изпражненията са сухи и твърди.
В периода непосредствено преди отелването вредата от бактериалните токсини разнопосочна. Те подтискат моториката на стомашно-чревния тракт, пикочните и половите органи (матката), следствие на което те се отпускат и не отговорят на естествените дразнители стимулиращи контракциите им. Следствие на нарушената перисталтика в червата се образуват допълнителни количества токсини, които се резорбират лесно от майчиния организъм и така порочният кръг се затваря. Различните отпадни продукти (амоняк, свободни мастни киселини, несвързани жлъчни киселини ) увреждат най-повърхностните клетки на червата и по този начин вторично нарушават нормалния транспорт на веществата. Продуктите на белтъчната обмяна не могат да се резорбират, а това уврежда функцията на различни жлези с вътрешна секреция (например панкреаса). Намаляване на тонуса на кръвоносните съдове забавя кръвотока, а това предизвиква кислороден глад в организма, което допълнително нарушава защитните бариери.
Уврежда се плацентарното кръвообращение, причина за отклонения в развитието на плода. Следствие нарушената контрактилност на матката, раждането се забавя. Особена вреда нанасят анаеробните микроорганизми (клостридии).
Самото отелване и дните непосредствено след това представляват период на върховно изпитание за майчиния организъм. Интензивността на обмяната на веществата тогава е най-голяма. Високопродуктивните крави продуцират огромно количество коластра и мляко. Всичко това прави организма една нестабилна система, изключително уязвима на всички неблагоприятни фактори на външната и вътрешната среда. Влиянието на ендотоксините в периода на самото отелване не може да остане скрито, тъй като настъпва увреждане на различни функции в организма. Най-уязвим е черния дроб. Тъй като това е орган, в който отровите се обезвреждат, претоварването му води до чернодробна недостатъчност, която в по-тежки случаи отключва възникване чернодробна кома, съпроводена със залежаване на родилката. Процесите на обратно развитие и възстановяване на половите органи след раждане са нарушени, което води до задържане на плацентата, ендометрити и трайно безплодие впоследствие. Друг признак е появата на така наречените токсични мастити, увеличаване на клетъчното съдържание в млякото и нарушаване на технологичните му качества при преработка. При кравата се увреждат и белите дробове. Възникват необясними пневмонии, поддаващи се трудно на терапия.
Високото съдържание на токсини в коластрата действа неблагоприятно и на новороденото. Телетата боледуват от стомашно-чревни разстройства и бронхопневмонии.
Всичко това, още веднъж налага допълнителна осторожност от страна на фермерите и ветеринарните лекари в периода преди, по време и след отелването. В случай на широко разпространение на забавяне на раждането, необясним спад в млечната продуктивност или при влошаване на здравословното състояние на кравите и телетата в родилното, трябва незабавно да се открие първопричината. Възможно е това да е голямото количество бактериални токсини. Безпринципното и хаотично приложение на антибиотици в тези случаи е неефективно.
Специалистите препоръчват да се предприемат следните по-специални мерки и мероприятия.
В периода около отелването към дневната дажба да се подават допълнително средства свързващи водата – шрот от ленено семе или инулин. Изхранваният груб фураж трябва да е висококачествен. Ако липсват средства, а фуражната база е оскъдна (особено след това лято в нашата страна) се препоръчва смилането на сламата, а в деня на самото раждане тя да се овлажни или попари с разтвор на глюкоза, фруктоза или захар. По този начин се подтиска жизнената дейност на вредните за организма бактерии, ускорява се чревната перисталтика и се обезвреждат самите токсини. С водата за пиене могат да се добавят специални протективни средства и осмотични лаксанти (разхлабващи средства) фруктоолигозахариди и лактулоза – в период от 2-3 седмици преди до 2-3 седмици след раждането. Тези средства също ускоряват чревната перисталтика и намалява количеството на токсините. Ако не съществува възможност за това в дните около отелването няколко пъти вътрешно може да се даде 20-30 грама натриев тиосулфат. Допълнително трябва да се оптимизира витаминната и минералната обмяна. Необходим е контрол на раждането и ежедневното измерване на вътрешната телесна температура. В случай, че тя се повиши е нужна терапия от ветеринарен лекар.
На новороденото теле още преди подаването на първите порции коластра може да се даде лактулоза. Това предотвратява каскадата от процеси предизвикващи възпаление.
В последно време в развитите страни с успех се прилагат различни пробиотици. Това са препарати които се дават на телетата през първите 10 дни от техния живот. По този начин се редуцират значителна степен случаите на диария.