Кетозата при дребните преживни е заболяване при бременните животни и то през последните 2-3 седмици преди раждането. Боледуват главно овцете и рядко козите. Означава се още като токсикоза на бременността. Представлява нарушение в обмяната на въглехидратите и липидите, при което в организма се натрупват токсични кетотела – ацетацетат, ацетон и бета-хидроксибутират. Болестта води до значителни загуби, поради високата смъртност и занижената продуктивност на засегнатите животни. Възможностите за терапия са ограничени.
Причините, които директно предизвикват или предразполагат към възникване на кетоза при дребните преживни са от различно естество. Биха могли да се групират по следния начин.
1. Породна предразположеност. Боледуват най-високопродуктивните, предназначени за мляко и за месо, отглеждани при предимно оборен режим. Засягат се както традиционните за нашата страна породи (Старозагорската), така също и нововнесените през последните години. 2. Роля на възрастта. Боледуват предимно възрастните животни. 3. Многоплодната бременност. Податливи са тези животни, които няколко пъти последователно раждат два или повече приплода. За да се развиват фетусите нормално, съществува нужда от повече хранителни вещества. Матката обаче притиска предстомашията и така дори да се предлагат в достатъчно количество и качество, необходимите фуражи не могат да се приемат. Майката не е в състояние да покрие прогресивно нарастващите нужди на плодове в последната третина на бременността. По принцип овцете и козите разполагат с ограничени резерви на гликоген. Ежедневно всеки фетус се нуждае от 30-40 гр. глюкоза. Развиващият се плод изисква също и аминокиселини, както и получените от тяхната обмяна ацетат и свободни мастни киселини. Последните обаче могат се усвояват само частично. Повишената нужда от въглехидрати стои в противоречие с ограничените реални възможности организма да бъде обезпечаван с тях и това е основната причина водеща до кетоза 4. Особено рисковано е когато животните гладуват или приемат некачествени кетогенни фуражи – напр. развалени силажи с висока концентрация на мастни киселини. 5. Внезапната смяна на времето и условията на отглеждане, са свързани с необходимост от прием на повече енергия. Това е особено актуално за тези животни които страдат от т. нар. латентна кетоза. 6. Негативно е влиянието не само на застоелия живот, но и на дългите и изтощителни преходи и умората. 7. Роля за бързото развитие на кетоза имат паразитозите и първичното увреждане на черния дроб.
Понижаването на кръвната захар първоначално се компенсира чрез отделяне на определени хормони. Следствие на това започва разграждане на телесните мастни депа и мобилизация на липидите. Нивото на триглицеридите се повишава. В черния дроб се складират и отделят все повече липиди, следствие на което той претърпява мастна дистрофия (става жълт и трошлив). В кръвта се увеличават драстично кетотелата. Когато количеството им премине границата от 13 мг/л започват да се отделят с урината. Установяването на кетотела в урината при здрави на пръв поглед животни е свидетелство за съществуващото увреждане и предупреждение за предстоящата опасност. Този стадий се означава като скрит, продромален или латентен. Външните признаци на заболяване липсват или са нехарактерни Животните проявяват намален или извратен апетит, моторика на търбуха е забавена, движението се избягва, периодите на лежане са по-продължителни, пулса и дишането са леко учестени. Вътрешната телесна температура е между 39,0 и 39,8 градуса. Прави впечатление двустранно издутия корем. Плодовете са доста напред. Чрез ултразвуково изследване могат да се установят чак зад ребрата. Количеството на кръвната захар е около и под 2,22 ммол/л.
По-късно с течение на времето болестта преминава в своя клиничен (видим) стадий. Появяват се първите симптоми, които обезпокояват стопаните.
Животните започват да изостават от стадото, ставават по-трудно подвижни, куцат и след това залежават. Главата е извита настрани до гръдния кош или шията е силно изпъната напред. Съществува сомноленция, достигаща понякога до пълна неподвижност. Очите са мътни. В отделни случаи в областта на лицето мускулите леко потреперват. Сърдечната и дихателната дейност са ускорени. Моториката на предстомашията е намалена, фекалите са твърди и спечени, съдържащи слуз. Уголеменият корем е мек и отпуснат. Плодовете са все още са живи. Понякога чрез ултразвуково изследване се установява повишената им подвижност (признаци на нарастващите хипогликемия и хипоксия). Много рядко в по-тежките случаи фетусите умират. Нивото на кетотелата в урината е силно повишено. Показателите на кръвта свидетелстват за едно високостепенно увреждане на черния дроб и намаляване на глюкозата. Най-добре е за по-голяма достоверност нивото на кръвната захар да се изследва двукратно.
В диференциалнодиагностично отношение гестационната кетоза трябва да се различава от хипокалцемията. Най-характерното за хипокалцемията е, че до началото на заболяването приема на храна е нормален и настъпилата имобилизация е внезапна. Животните залежават странично. Съществуват необясними спазми с извиване на главата назад. Дефекацията е преустановена. При хипокалцемията нивото на калция е понижено. За разлика от хипокалцемията картината при кетозата е следната: апетитът намалява бавно и прогресивно, залежаването е постепенно, коремът е издут, касае се за многоплодна бременност. При залежаването не са характерни спазмите. Дефекацията е запазена, често изпражненията съдържат жълтеникава слуз. Издишаният въздух и помещението мирише на ацетон.
Всъщност понякога двете форми могат да се припокрият и да протекат заедно, което допълнително утежнява не само диагнозата, но и състоянието на пациента. Така например възникналата хипокалцемия играе роля на допълнителен стресов фактор, който води до кетоза. Трябва да се определи степента на чернодробното увреждане, като се изследват следните показатели: AST (GOT), GLDH, билирубин
Кетозата трябва да се отдиференцира също от някои паразитози, отравяния, чуждо тяло, първични чернодробни увреждания, нарушения в дейността на предстомашията.
Какво трябва да се предприеме в случай, че в едно стадо се установят животни страдащи от кетоза ?
Стадото трябва да се изкарват по-често на открито, но преходите да не са дълги. За разходка да се използват по-топлите часове на деня. Да се коригира незабавно дажбата, като се добавят – царевица, захарно цвекло, сол за близане и качествено сено, тикви. Възможно е и прибавянето на по-нетрадиционните за нашата страна – пропиленгликол и глицерол. Токсичните и некачествените фуражи трябва да се отстранят. Ако съществува възможност, един път на ден на най-ценните животни може да се дава с ярмата по 50-100 гр. захар. Препоръчва също и следната смес: натриев пропионат и калциев лактат (по 50 грама) и калциев хлорид (25 грама). Помещенията да се подсушат и почистят. Трябва да се извърши обезпаразитяване.
Болните животни се изолират. Ветеринарният лекар извършва необходимата терапия. За по-добър ефект се препоръчва бавно венозно приложение на глюкоза 5-10%, серум глюкозе, (след поставяне на венокат) в доза 3 – 4 литра за денонощие. Инжектиране на кортикостероиди (дексаметозон). С добър еефкт е и приложението на Витамин С и В-комплекс. Подкожно се препоръчва инжектирането на калциев глюконат или бороглюконат.
За стопаните е важно да знаят, че ако до 8-24 часа след началото на терапията не настъпи рязко подобряване на общото състояие на лекувания пациент е наложително спешното извършване на цезарово сечение или индуциране на аборт. Отстраняването на плодовете е единствения шанс майката да оцелее, но не е и гаранция ! Повече от очевидно е, че ако кетозата се развие в клинична форма, то тогава е вече твърде късно.
Какво трябва да се извърши с профилактична цел за да не се допусне това?
Ултразвуково изследване и установяване на многоплодните бремености, т. е. потенциално застрашените животни. Периодически проверка на урината за наличие на кетотела. За тази цел съществуват специални тест-лентички. Наличието на кетотела представлява най-ранния предвестник за предстоящата опасност. Утешително е, че появата им е на все още ранен етап, когато има възможност за превенция и успешна борба.