Задържането на плацентата след раждането е актуален и добре познат проблем в практиката. Представлява причина за възпаление на матката, трайно безплодие и намаляване на млечната продуктивност при кравата. Всичко това води до директни и индиректни икономически загуби, както и до преждевременно бракуване на животните.
Като временен орган съществуващ по време на бременността, плацентата осигурява обмяната на веществата между развиващият се организъм (фетуса) и майката. Състои се от майчина и фетална част. Раждането е физиологичен процес, при който настъпва прекъсване на функционалната и морфологичната връзка между плода и майката. Всъщност това става от момента на нарушаване целостта на пъпната връв. Новороденото постепенно се приспособява към условията на “външния” свят. По този начин, отпада необходимостта от функционирането на плацентата. Тъканите й се сбръчкват, умират, кръвоносните съдове се свиват и започват процеси на постепенно отделяне на феталната от майчината част на плацентата. Впоследствие феталната част означавана още като последък се изхвърля спонтанно навън. При кравата нормално това става до 8-12 часа след раждането. Забавянето на този естествен процес води до усложнения със сериозни последствия, понякога животозастрашаващи.
Причините за задържане на последъка са разнообразни. Най-често това са грешки в храненето, недоимъчни състояния (недостиг на селен, цинк, витамините А и Е, бета каротин), интоксикации (микотоксини, които са много актуални през есенно-зимния период), възпалителни процеси на матката (водещи до срастване и плацентит), както и някои инфекциозни агенти. Една от основните причини за задържане на плацентата е намалената контрактилна способност на матката.
Какви признаците показват кравите и какви са възможните усложнения при задържане на плацентата ?
Компликациите настъпващи при ненавременното отделяне на последъка настъпват главно първите дни след раждането. В някои случаи обаче, те биха могли да протекат скрито и да напомнят за съществуването си месеци по-късно !
След изминаване на 12 часа от раждането, части от последъка все още остават да висят от външния полов орган (частично задържане). Често те достигат до скакателната става, а понякога до пода или напротив, цялата плацента остава “скрита” в матката. В последния случай се говори за пълно задържане. В началото животното е със запазено общо състояние. Ако обаче не се вземат своевременно мерки, плацентата започва да загнива. Следродилните секрети в матката, мъртвите тъкани и високата вътрешна температура спомагат за лавинообразното развитие на голямо количество микроорганизми. В близост до животното, а понякога и в цялото помещение се установява типична, изключително неприятна задушлива миризма. От външния полов орган се отделят кафеникаво-червени изтечения. Областта около опашката и седалището е зацапана със засъхнал секрет. В случай на тежко възпаление на матката животното се напъва постоянно, като дефекацията и уринирането се съпровождат с болка и стенене. Вътрешната телесна температура на кравата се повишава над 38,5 градуса. Апетитът става капризен, а понякога и липсва. Животните се движат с неохота, млечната продуктивност е ниска. В някои случаи при вторично засягане на черния дроб и бъбреците очите хлътват, появява се диария или запек, урината е тъмна, животните имат повишена жажда и отслабват рязко. Вървежът е схванат.
Интересен е факта, че някои крави са по-устойчиви при задържане на последъка. При тях рядко настъпват общи генерализирани увреждания, дори и да не се предприеме лекуване. За други индивиди обаче, с понижена обща и локална устойчивост, задържането на плацентата би могло дори да е фатално.
Без лекуване, развиващите се в матката микроорганизми предизвикват нейното възпаление, което може да продължи месеци наред. Това от своя страна е причина за трайно, понякога необратимо безплодие.
Ето защо, своевременното лекуване и профилактиката са от голямо значение.
Какви мерки биха могли да предприемат стопаните и фермерите, за да сведат до минимум загубите от задържане на плацентата.
- На 40-я и 20-я ден преди очакваното раждане приложение на препарати съдържащи селен, витамините Е , А и D.
- На 1-я, 5-я и 10-я час след отелването на родилката да се даде с водата за пиене по 200-300 грама захар. Тя би могла да се размеси с малко ярма, да се долее топла вода и така да се даде под формата на течна каша. Внимание – предозирането на захарта е опасно !
- Желателно е да се позволи на родилката да оближе телето.
- Ако въпреки това, до 10-я час плацентата не е отделена, макар и с несигурен успех би могло да се приложи мускулно ОКСИТОЦИН в доза 30 – 60 универсални единици.
- Противопоказано е завързването и увиването за висящата част на последъка на тухли, метални или други предмети, служещи като тежести. Това би могло да доведе до извръщане и изпадане на матката.
- Ако въпреки взетите мерки, плацентата не се отделя, преди идването на ветеринарен лекар, висящите навън сегменти биха могли да се изрежат. Те служат като мост за болестотворните микроорганизми водещ директно до матката, което увеличава риска от усложнения.
- Помещенията в които се отглеждат животните трябва да се подсушат и почистят. Родилките да се поставят върху дебела сламена постеля. В дажбата им трябва да се включи ливадно сено и царевична ярма (по възможност).
- Преди доене вимето трябва да се почисти и дезинфекцира (риск от мастит).
Основната цел при оказване на ветеринарномедицинска помощ е ръчното отделяне на плацентата. В някои случаи (при сраствания) това е невъзможно. Като най-ефикасно лечебно средство се използуват различните антибиотични компрети (свещи), които поставени в матката 3 пъти през 24 часа осигуряват надеждна антибиотчна защита и асептично (негнилостно) разпадане на остатъците от плацентата. Това не е скъпо.
Ако общото състояние на животното е влошено е необходимо венозно и мускулно приложение на различни лекарствени средства – антибиотици, сулфонамиди, витамини, глюкоза, калций и др. Късните последствия, ендометрити и безплодие се лекуват по определена схема. Тези лечебни схеми обаче са, и ще стават все по-скъпи.
Ето защо, както при повечето болести, така и при задържане на плацентата, предприетите мерки трябва да имат профилактично-лечебно, а не лечебно-ликвидационно естество.