Известно е, че разгонеността при кравите се съпровожда с естрални изтечения. Нормално те са бистри, точещи се без никакви примеси или мехурчета. Допустимо е, при част от животните, в края или след отшумяване на разгонеността да се появят оскъдни леко мътни секрети.
При някои крави и юници обаче, наскоро след осеменяването или ден по-късно се появяват обилни слузесто-гнойно изтечения от външния полов орган, които продължава дълго време. Те са свързано с незаплождане за по-кратък или по-продължителен интервал от време.
Различават се следните три форми на възпаление на матката след осеменяване.
Алергичен гнойно-катарален ендометрит. Наблюдава се при 1-2 % от животните и се проявява добре още 4-5 часа след осеменяването. От външния полов орган изтича обилно количество слизесто-гноен желатинозен ексудат със сиво-жълтеникав цвят. Развива се едем на лигавицата на маточната шийка, която е няколко пъти увеличена, с едематизирани и зачервени гънки. Секрецията продължава около 25 дни и е най-интензивна през първата седмица, когато и външния полов орган е леко отекъл.
Остър гнойно-катарален ендометрит. Тази форма се характеризира с това, че естралния секрет добива гноен характер по-късно, едва 20-24 часа след осеменяването. Той е изобилен, дифузно мътен, сивобелезникав, до слизесто-гноен. Събира се в голямо количество във влагалището и изтича предимно при уриниране и дефекация. Постепенно намалява и се установява до 10-я – 15-я ден след изкуственото осеменяване. Тази форма засяга около 5-8 % от животните.
Остър катарален ендометрит. На втория ден след разгонването при осеменените, както при неосеменените крави се наблюдават изтечения, които са прозрачни но са примесени с фини гнойни нишки.
Кои са причините за тези прояви ? Отдавна е известно, че при проникване на сперматозоиди в женския организъм се образуват спермоантитела, т. е. настъпва алергизиране. Те са в по-голямо количество при по-стари и многократно осеменявани крави. Някои автори приемат, че алергичната проява се предава като наследствено предразположение. Най-вероятната причина за този вид страдание обаче е наличието на скрит ендометрит, който не протича с явни клинични признаци. Семенната течност само изостря и прави видими съществуващите процеси.
Защо засегнатите животни остават безплодни ?
Описаните процеси не са нормални. Благодарение на тях вътрешната среда в половите органи става токсична за сперматозоидите. Преживяемостта им намалява. Често те дори биват неутрализирани от антителата които проникват от кръвта. От друга страна кръвоснабдяването на лигавицата на матката е нарушено. Вместо с маточно мляко, жлезите са изпълнени с гной. Така че дори и да настъпи заплождане, впоследствие имплантацията и плацентацията стават невъзможни, поради променени в маточна стена.
Какво трябва да се направи, в случай че след осеменяване на кравите се появят обилни изтечения от външния полов орган:
1. Трябва да се информира ветеринарен лекар, който да предприеме съответно лечение. Най-често той прилага вътрематочно различни антибиотични, йодни или други дезинфекционни разтвори по определена схема.
2. Целесъобразно е неколкократното венозно приложение на глюкоза, натриев салицилат и калциев глюконат и витамин С.
3. Подкожно или венозно може да се инжектира алергозан.
4. Да се има предвид, че във всички случаи, животните не трябва да се осеменяват през следващите 2-3 разгонвания.
5. Желателно е, ако осеменяването е естествено, да се смени мъжкия разплодник.
6. Ако следващото осеменяване е изкуствено, за предпочитане е, то е трикратно през 24 часа.
Описаните процеси трябва да се различават от типичните възпаления на матката (ендометритите), които настъпват главно следствие някаква инфекция. В тези случаи обикновено изтеченията от матката са постоянни, и се наблюдават дори когато кравите не са разгонени.
Необходимо е да се изключи и евентуална инфекциозна етиология. Определени микробни агенти могат да причинят специфични възпалителни процеси, като бъдат обхванати голям брой животни в стадото. Такива са причинителите на трихомонозата, вибриоза, заразен пустулозен вулвовагинит.