Когато цената на млякото е много ниска често се правят компромиси, засягащи обикновено режима на отглеждане и хранене. Целта е да се постигнат икономии и по този начин да се понижи себестойността на продукцията. За съжаление обаче, като биологична и производствена единица, организмът на високопродуктивната крава е силно чувствителен към всички промени нарушаващи нормалния баланс и кръговрат на веществата. Вместо икономии, пестеливия режим може да доведе до фалит и ликвидиране на фермата. В особена сила това важи за нововнесените крави от силно развитите по-северни страни, в които климата и фуражната база в значителна степен се различават от нашите.
Енергийната обезпеченост е един много важен показател отразяващ и същевременно определящ равнището и характера на протичащите в организма процеси. Той е в тясна връзка не само с продуктивния, но дори и със здравния статус при животните.
Известно е, че в организма на кравите, най-голям процент от приетата чрез фуражите енергията се използва за производството на мляко. Най-натоварен е периодът непосредствено след раждането. Той представлява един рязък преход от относително спокойния сухостоен период, към най-интензивна лактация. При високопроктивните породи, животните произвеждат много по-голямо количество мляко от необходимото за изхранване на новороденото. Съществува противоречие между биологичната целесъобразност и стопанските и икономическите потребности. Така че високата млечност в първите дни след отелването е повод едновременно за радост, но също така изисква повишено внимание и по-специално отношение към най-високопродуктивните животни.
При голяма част от животните у нас съществува енергиен дефицит, започващ най-често от отелването и продължаващ десет седмици, а понякога дори и по-дълго. Това е причина за възникване на разнообразни, с различна по степен изява на отклонения от нормата в дейността на организма като цяло, така и във функцията и активността на отделни органи и системи.
От практична гледна точка най-голям интерес представлява ролята на енергийния дефицит в организма за възникване на репродуктивните проблеми при млечните крави. Тя е в няколко насоки.
Първо – въздействие върху матката. При недостатъчна енергийна обезпеченост е забавеното обратно възстановяване на матката след раждане. Подтискането на активността на мускулатура й предизвиква атония (намалена съкратителна способност) не само по време на отелване и следродилния период, но и по-късно по време на еструс, когато кравите се осеменяват. Активността на имунната система също е отслабена, което води до повишена склонност към заболявания и инфекции – ендометрити и мастити.
Специално внимание налага негативното въздействие на енергийния дефицит върху функцията на яйчниците. Известно е, че относително скоро след раждането (10-15 дни), яйчниковата активност при кравата трябва да бъде възстановена. Образуват се първите фоликули, последвано от редовна половоциклична активност. При недостатъчна енергийна обезпеченост обаче яйчниците остават продължително време неактивни, което външно се манифестира с липса на разгонване.
Възможно е да настъпи и цистозно изменение на фоликулите в яйчниците. В специализираната литература това заболяване се означава като следродилен цистозен синдром при кравите.Особено застрашени са животните между 4 и 6 седмица след отелването. Така в някои стада в Германия процентът на животните с яйчникови цисти достига 23. Как външно се разпознават засегнатите крави. След отелване външните полови органи остават продължително време едематизирани. Отделят се различни по цвят изтечения, които понякога дори могат да са бистри. Кравите се разгонват често, през къси интервали от време, но не се заплождат. Друго увреждане на яйчниковата функция е забавената дори липсващата овулация. Ролята на това смущение като причина за безплодие при кравите се подценява необосновано в практиката.
Все още не са извършени изследвания относно ролята на енергийния дефицит върху развитието на ембриона. Известно е обаче, че въглехидратите, (като източник на енергия) са необходими за развитието на плода, определят жизнеността му по време на раждане. При техен продължителен недостиг би могло да се увеличи процентът на мъртвородените.
Логичен е въпросът, какво трябва да се прави, за да се избегне всичко това ?
Фермерът и ветеринарния лекар са длъжни да извършват периодичен контрол на енергийната обезпеченост на организма, особено при високопродуктивните групи. Той е абсолютно задължителен при: лоша телесна кондиция, повишен процент безплодие, широко разпространение на мастити, ендометрити, болести на копита и крайници. Хубавото е, че дори при полеви условия, контролът не е сложна задача. Определени съставки на урината „издават” действителното състояние в организма. Получаването на урина не би трябвало да е проблемно. Кравите се стимулират по определен начин в областта под вулвата. За да не се смущават животните от близкия контакт с човек, най-добре е за самото получаване на урината да се използва канче, закрепено за дръжка дълга около метър. Съществуват и аналогични маркери в млякото и кръвта. Определянето им би могло да послужи за предсказване на възстановяването на репродуктивните функции след отелването.
НЕОБХОДИМО Е СЪЩЕВРЕМЕННО ДА СЕ ИМА ПРЕДВИД, ЧЕ ПРИ НАЙ-ВИСОКОПРОДУКТИВНИТЕ КРАВИ, ДОРИ ПРИ БАЛАНСИРАНА ДАЖБА Е ВЪЗМОЖНО ДА СЪЩЕСТВУВА ЕНЕРГИЕН ДЕФИЦИТ. ВСЪЩНОСТ ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВИ РАЗЛИКА МЕЖДУ ЕНЕРГИЕН ДЕФИЦИТ И НЕДОХРАНВАНЕ. КРАВИТЕ НЕ МОГАТ ДА СЕ ХРАНЯТ НЕОГРАНИЧЕНО, ДОРИ АКО ФЕРМЕРЪТ РАЗПОЛАГА С НЕОБХОДИМИЯ РЕСУРС ЗА ТОВА. ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ИМ ЗА ПРИЕМАНЕ НА БИОМАСА СА ЛИМИТИРАНИ. ПРИЕТО Е, ЧЕ БАЛАНСИРАНОТО ХРАНЕНЕ НА ЕДНА ВИСОКОПРОДУКТИВНА КРАВА ПРЕДСТАВЛЯВА САМО ПО СЕБЕ СИ ИЗКУСТВО. ДАЖБИТЕ СЪДЪРЖАЩИ ПРЕДИМНО ГРУБИ ФУРАЖИ ПРИТЕЖАВАТ НЕОБХОДИМАТА СТРУКТУРА, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА НЕ СА ДОСТАТЪЧНО ЕНЕРГИЙНО ОБЕЗПЕЧЕНИ. СИТУАЦИЯТА ПРИ КОНЦЕНТРАТИТЕ Е ОБРАТНА, ПРЕХРАНВАНЕТО С ТЯХ, ВОДИ ДО НАРУШАВАНЕ НА ФУНКЦИЯТА НА ПРЕДСТОМАШИЯТА. НЕДОСТАТЪЧНОТО КОЛИЧЕСТВО НА СУРОВИ ВЛАКНИНИ ПОД 18-20% СЪПРОВОДЕНО ОТ ИЗЛИШЪК НА ЕНЕРГИЯ, НАЙ-ЧЕСТО ПРЕДИЗВИКВА НАРУШЕНИЕ ВЪВ ФУНКЦИЯТА НА ТЪРБУХА И ДРУГИТЕ ПРЕДСТОМАШИЯ, ХРОНИЧНА АЦИДОЗА, РЕДУЦИРА СЕ И ОБРАЗУВАНЕТО НА СЛЮНКА ПОРАДИ ОГРАНИЧЕНИТЕ ДЪВКАТЕЛНИ ДВИЖЕНИЯ. ВСИЧКО ТОВА НАЛАГА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИ ДОБАВКИ ВЪВ ФУРАЖИТЕ (ДРОЖДИ, ПРОПИЛЕНГЛИКОЛ, НАТРИЕВ ПРОПИОНАТ И ДР.) 2 СЕДМИЦИ ПРЕДИ ДО 12 СЕДМИЦИ СЛЕД ОТЕЛВАНЕТО. ТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНО СТИМУЛИРАТ ХРАНОСМИЛАТЕЛНИТЕ ПРОЦЕСИ И УЛЕСНЯВАТ УСВОЯВАНЕТО НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ВЕЩЕСТВА.