По принцип в края на бременността кравите са по-мудни и бавни, движенията са по-ограничени. Прието е, че този вид животни се залежават най-често след отелването. Това е така, но в някои случаи се среща и предродилното залежаване. То е краен резултат на комплекс от различни причини и болестни състояния. Следствие на тях настъпва нарушение на двигателните функции в организма и животното не може да се изправи. Залежаването преди отелването при кравите се среща от няколко дни до седмици преди термина. Обикновено факторите водещи до това заболяване са комплексно действащи. Биват непосредствени и предразполагащи. При първата група се касае за заболявания на крайниците. В тези случаи се уврежда опорно-двигателния апарат – копита, кости или стави. Причините за това най-често са рани, травми, хронични възпалителни процеси, инфекции, деформации (неподрязване на копитата), счупвания причинени от удари, подхлъзване и падане.
Най-често предродилното залежаване е следствие на редица системни заболявания, които вторично оказват неблагоприятоно въздействие върху способността на животното да се изправя и придвижва. Такива са: Изтощение на животното, следствие недоимъчно или неправилно хранене. Особено неблагоприятно въдействие оказва липсата на белтъци, сол за близане, минерали (калций, фосфор) и витамини (витамин Д). Това са причини да се увреди съкратителната способност на мускулите. Предразположени са възрастни крави, които износват близнаци. Някои патологични състояния на бременността – многоводие, фетална хидропсия или хидропсия на околоплодните обвивки. При недоимъчно или киселинен тип на хранене при високопродуктивните крави се развиват високостепенно чернодробно увреждане и възпаление на тъканта около копитата. Обратното – при прехранване животните затлъстяват и стават трудно подвижни, което също може да доведе до предродилно залежаване. При чуждотелна болест, когато острият предмет проникне в близост до сърцето или черния дроб, всяко едно движение предизвиква силна болезненост. Понякога животните поемат голямо количество инертни отпадъци – наелон, сезал и др., които също нарушават нормалните физиологични процеси в предстомашията, водещо до изтощение и залежаване. Причини за предродилното залежаване може да са също така масивни паразитни инвазии – например кучешка тения или хроничните заразни заболявания – туберкулоза, левкоза и др.
Признаците, които проявават животните при това страдание са характерни. Обикновено заболяването се развива постепенно. В началото животните лежат по-дълго и стават трудно и мъчително. Впоследствие те не могат повече да се изправят. Грижовните стопани забелязват навреме обезпокоителните промени. Важно е да се знае, че намаляването на калция, фосфора и магнезия в кръвта не става внезапно, а постепенно. В тези случаи се говори за една особена форма на залежаване – препареза. Прави впечатление студената кожа на тялото, предимно в областта на задния пояс, ушите и крайниците. Желателно е да се извърши изследване на кръвта. При по-сериозни отклонения в стойностите на минералите може да се развие пълна пареза (залежаване). По принцип най-често тя се среща след раждането (родилна пареза). Пулсът, температурата и дишането са в нормалните си граници. Апетитът е запазен. При по-щателно изследване биха могли да се открият някои изменения по тялото и крайниците – подуване, рани, болезненост. В повечето случаи обаче такива липсват. Понякога макар и много рядко заболяването възниква внезапно. След като легне, животното отказва да се изправи на крайниците си, въпреки енергичните опити и подкани от страна на гледачите.
По принцип стопаните трябва да знаят, че при предродилното залежаване прогнозата е по-неблагоприятна в сравнение със следродилното. Колкото периодът от време до очакваното раждане е по-голям, толкова и изгледите за неблагоприятен развой са по-вероятни. В тези случаи се контролира състоянието на майката и на плода. Всяко едно вмешателство може да доведе до преждевременно евакуиране на телето (преждевременно раждане или аборт). Продължителното залежаване води до атрофия на мускулутурата на задницата и до поява на декубитални рани, които се инфектират. В такива случаи прогнозата е съмнителна до неблагоприятна.
Лечението е комплексно. Животните се поставят върху дебела постеля. Обръщат се по няколко пъти на ден. Правят се разтривки на цялото тяло, особено в областта на задницата. За тази цел се използва силна ракия, спирт, камфорова маз. Най-голямо значение се отдава на възстановяване на силите на бременните крави. Внимание – никога по време на бременност кравите не трябва да се преобръщат по гръб, тъй като е възможно да настъпи превъртане на матката, което често е със смъртен изход. Храната трябва да е лесно смилаема, богата на белтъчини, минерални соли и витамини – ливадно сено, люцерна, овес, царевица, покълнало зърно.
Ветеринарния лекар провежда и необохдимата терапия. Той е специалиста, който най-точно ще прецени състоянието на животното и ще направи съответната прогноза за изхода. Препаратите се инжектират няколко дни по ред. Препоръчва се внимателно да се приложат венозно някои електролити – калциеви и фосфорни съединения. Стопаните сами могат да прилагат през устата препарата КАЛЦИК Периодически се предприемат опити за внимателно вдигане на животното. Ако въпреки проведената терапия кравата не се възстановява и не може да се изправи, е най-добре, да се изчака раждането, за да се спаси поне телето. Шансовете, фермерите да се сдобият със здрав и нормално развит приплод са много големи.