Разгонването (еструсът) при селскостопанските животни е този период от половия цикъл, през който от яйчниците се отделя зряла яйцеклетка, годна да бъде оплодена от сперматозоидите. Тези „скрити” процеси външно се съпровождат от определени признаци, характерни за разгонеността. Нормално при кравата еструсът продължава около 24 часа, и ако не настъпи заплождане се повтаря през 21 дни. Разбира се тези цифри не са константни и търпят различни отклонения. Навременното и точното откриване на разгонените крави е основна предпоставка за успешното им осеменяване. Това налага ежедневен неколкократен контрол, като всеки път проверката продължава минимум 30 минути. За да бъде наблюдението ефективно е необходимо добро познаване на признаците характерни за разгонването при кравите. Непосредствена задача на всеки фермер, както и на ветеринарния лекар е да създадат условия гарантиращи максималната естествена проява на тези признаци. Опитът показва, че това не винаги е лесно, особено за условията на нашата страна, където значителна част от фермите са с по няколко животни.
Кои са признаците характерни за разгонените крави ? Животното е неспокойно, търси непрекъснат контакт, движи се непрекъснато, ближе нахално подадената ръка. Безпокои също така и останалите животни в стадото. Тази повишена нервна активност в началото на еструса е съпроводена и със заскачане на останалите животни. Понякога се „атакуват” и хора, което трябва да се има предвид при спазване на мерките за лична безопасност. По-късно се проявява и рефлекса на „стоене” при натиск в областта на пояса и кръстеца, който се изразява в успокояване, хлътване на крупата и странично отклоняване на опашката. Кравата позволява да бъде покрита от биче. Други характерни признаци за разгонването при кравата са честото мучене, търсещия поглед, повишена двигателна активност на ушите, намаляване на апетита и млечната продуктивност. Да се има предвид, че последните признаци съпътствуват и някои болестни състояния. Самостоятелната им проява винаги трябва да означава знак „внимание” за стопаните. Освен поведенческите промени много характерни за разгонените крави е и отделянето на бистра, стъкловидна слуз от външния полов орган. Нормално тя е точеща се и провисва до скакателните стави. Много характерно, при групово отглеждане, разгонените животни са замърсени и ожулени в областта на гърба, следствие заскачането им от другите крави. Не винаги обаче, горепосочените признаци са добре изразени. Външната им изява зависи от различни фактори, прилаганата технология на отглеждане, климата, сезона, хранителния режим, продуктивността, породата, генетичните заложби. Особено критичен период, (най-вече за единично отглежданите животни) са зимните месеци. Тогава най-често се случва, животните с дни наред да не излизат навън. Този режим на отглеждане е причина за редица отклонения в протичането на физиологичните процеси. В значителна степен се засягат и репродуктивните функции. Най-често настъпва т. нар. тихо разгонване, което е трудно установимо. Характерно е и за летните месеци, по време на големите горещини. В тези случаи единствения признак, който буди съмнение, е зацапването със слуз в областта на задницата на кравата. Откриването на разгонването изисква често и внимателно целодневно наблюдение. Необходимо е освен всичко друго, да се осигури площ за свободно движение.
Как фермерите и стопаните да си помогнат сами, за да могат по-лесно и сигурно да откриват разгонените крави ?
Първото нещо, което е абсолютно задължително, е воденето на строга отчетност за всяко животно – изготвят се дневници или най-малкото списъци на кравите, в които да се записва името, идентификационния номер, породата, възрастта, гледачът който се грижи за животното, броят на отелванията, последното раждане, разгонванията, заболяванията, проведеното лечение, ваксинации и т. н. Воденето на такава отчетност от една страна в значителна степен би улеснило предварителното прогнозиране на времето за настъпване на следващия еструс, а от друга би било неоценима помощ за лекуващия ветеринарен лекар. Използването на бик пробник много би улеснило откриването на разгонените крави. Този естествен детектор, работи безотказно и е особено подходящ в случаите, когато се практикува естествено осеменяване. Самото присъствие на бик стимулира кравите. Непреодолима пречка за прилагане на метода е липсата в непосредствена близост на мъжки животни. В тези случаи може да се приложи следното: в една паничка се взема слуз и фекали от въпросната крава и се поднасят на бик, за да ги подуши. Следи се за неговата реакция. Когато пробата е от крава в еструс, настъпва ерекция на пениса, бикът повдига опашката и се раздвижва. В противен случай описаните поведенческите промени не се наблюдават.
Какво трябва да се предприеме ако определени животни в стадото, продължително време не се разгонват ?
Първо, необходимо е да се уточни за какъв период от време се касае. При юниците първият еструс нормално настъпва на възраст между 7 и 12 месеца. Обезпокоително е, ако той не се регистрира до 13-14 месечна възраст. След отелването първото разгонване е между 30-40-я ден. При крави, които са имали цикъл след отелването, всяко забавяне, превишаващо нормалния междуестрален период (21 дни), говори или за бременност или за някакво болестно състояние. По-нататъшното изчакване е свързано със загуби. От една страна се удължава значително междуотелния период, а от друга ще се задълбочи евентуално съществуващо заболяване. Затова в такива случаи винаги са необходими консултации или преглед и лекуване от ветеринарен лекар.
Често възниква въпросът дали фермерите сами не биха могли да направят нещо, за да избегнат проблеми от такова естество ? В тази връзка, биха могли да се посочат следните профилактични дейности:
– стриктно спазване на необходимите условия за хранене и гледане на животните. Особено важно е добавянето на сочни и зелени фуражи (когато това е възможно), сол за близане, разходка и паша, стадно отглеждане;
– обезпаразитяване, минимум два пъти в годината. При всички случаи това ще доведе до укрепване на организма и повишаване на съпротивителните сили, прираста и продуктивността. Логично е и благоприятното отражение върху репродуктивните функции;
– проследяване и контрол на следродилния период, и своевременно лекуване на всички заболявания, възникнали след отелването;
– редовно прибавяне към храната на минерални добавки и витамини (БИКАЛФОС, дикалциев фосфат, монокалциев фосфат, креда, специални блокчета за близане, съдържащи микро- и макроелементи), а също и покълнал ечемикв продължение на 2-3 седмици.
Благоприятно отражение върху половия апарат би имало инжектирането на следните витаминни препарати: витамин АД3Е, Селен-Е, витамин В комплекс, мултивитамин, Витатон. Разбира се приложението им не е панацея, но при определени състояние те биха изиграли своята положителна роля.
Когато се говори и пише за еструса при селскостопанските животни и в частност при кравите, рядко се обръща внимание, че това е фазата от половия цикъл, през която могат да бъдат диагностицирани по-лесно редица болести на женския полов апарат. Именно поради това, ветеринарните лекари изискват гинекологичния преглед да се извършва по време на разгонеността.
Този факт още веднъж показва належащата нужда от определени познания при отглеждане на животните, което е особено актуално за начинаещите фермери.