Най-важната причина за безплодие при кравата са маточните възпаления, означени в практиката като ендометрити. Подценяването й като проблем, води до рязко влошаване на репродуктивните показатели във фермата, а от там и финансовата равносметка при отглеждането на животните би била отчайваща.
Бяха разгледани въпросите свързани с избора на лекарствено средство при терапия на маточните възпаления. Тематиката третираше положителните и отрицателните страни от приложението на антибиотични и неантибиотични средства. В непосредствена връзка с този стоят други два проблема.
Първият касае начина за приложение на лекарствените средства. Съществуват следните възможности.
Вътрематочното приложение представлява класика. В зависимост от периода след отелването лекарствените средства се въвеждат с ръка, сонди или най-често чрез катетри. Лекарственото средство влиза в директен контакт с възпалителното огнище. Прилагат се разтвори, емулсии, суспензии или твърди форми – компрети (свещи). Същите съдържат антибиотици, сулфонамиди или други химиотерапевтици, класически средства (йод), антитоксиданти, дезодориращи средства, различни пълнители и т. н. Вътрематочното лекуване на ендометритите е най-ефективно. Предимствата са в следните няколко направления. Микробният причинител се атакува бързо, директно и смъртоносно. Наличието на съставки, които имат ранозаздравяващо, противовъзпалително и регенериращо действие, подпомагат не само борбата срещу инфекцията, но също така и бързото възстановяване на увредената матка. Не трябва да се подценява и факта, че директното маточно приложение на лекарствени средства излиза най-евтино. При определени форми на възпаление в матката се натрупва огромно количество съдържание (ексудат, гной), богато на отпадни токсични продукти. В такива случаи се препоръчва извършване на маточна промивка, при което в матката се въвежда определено количество разтвор, след което той заедно с ексудата се евакуира навън. Това гарантира най-бърз оздравителен ефект.
Най-същественият недостатък на интраутеринните методи, е че те са доста трудоемки и неатрактивни за ветеринарните лекари Изисква се и владеене на специална техника – биманулена катетеризация на маточната шийка.
При извънматочните (екстраутеринните) методи за терапия на маточните възпаления съществуват следните възможности. Лекарствените средства могат да се инжектират подкожно, мускулно, венозно или дори интраартериално (антибиотици, хормонални препарати и биологично активни вещества). За съжаление ако се прилагат по този начин, много малко антибиотици имат действителна активност при борбата с маточната инфекция. Хормоните стимулират «влизане» в цикъл (индуциране на еструс, половоцикличните процеси), което от своя страна играе изключително благоприятно влияние върху оздравителните процеси. Подпомагат действието на антибитиците. Като цяло, основноното предимство на този терапевтичен подход е неговото лесно приложение. Поставянето на инжекции е безпроблемно – бързо, за секунди дори. Като недостатък би могло да се посочи ниската ефективност, особено при по-тежките форми на маточно възпаление. Също така, в определени случаи излиза доста по-скъпо.
Съществуват и една по-особена група екстраутеринни методи, изискващи много прецизен, специален достъп до определени зони и точки в организма, най-често в областта на таза и около матката. Тези методи са разработени подробно от руската школа. Изискват специалти познания и умения, понякога и оборудване.
Всъщност към извънматочните методи би могло да се причисли дори и масажа на матката, извършен през стената на ректума. Трудоемка, но елементарна и ефективна техника.
Не е възможно еднозначно да се обобщи и да се посочи едновременно най-евтин, най-ефикасен и най-достъпен метод за лечение на енодометритите при кравите. От какво в крайна сметка зависи избора ? На първо място, определяща е формата на маточно възпаление. По-тежките, особено следродилните възпаления изискват комбинирано третиране. От значение са разбира се и предпочитанията, рутината, опита и уменията на самия ветеринарени лекар, организацията на работа и мениджмънта във фермата, дори и избора и договорите с търговците на лекарствени средства. Необходимо е във всяка една ферма да бъде изградена стратегия и алгоритъм на приложение на различните методи, базирани на научно доказани истини ! Не трябва да се прави компормис и неаргументирано да се предпочита по-лесния за изпълнение вариант !
На фона на всичко написано до тук, вторият дискутиран проблем изглежда малко изненадващ ! Често възникват въпросите, съществува ли въобще необходимост от терапия на маточното възпаление, кога тя е ненужна и представлява излишно бреме. На пръв поглед това са крайно неудачни въпроси. Но все пак, има резон и логика, те да бъдат зададени ?
Безспорно съществуват състояния, когато терапията е безсмислена, т. е. прогнозата е неблагоприятна и обратното, има случаи, когато би могло да се очаква самоизлекуване. И в двата случая обаче съществува доста голяма доза неопределеност. Категоричните заключения могат да се направят много трудно.
Задължителна незабавна терапия изискват тежките форми (обилно количество кърваво-гнойни изтечения), особено тези през следродилиня период, съпроводени с нарушения в общото състояние. Както при всяка една болест, така и при възпаление на матката, организмът реагира, като противодейства на вредните процеси и на инфекциозните агенти. Спонтанното оздравяване е възможно. В най-голяма степен това се отнася за по-леките форми. В световната литература съществуват противоречиви становища изразявани от различни автори и „светила” в тази област. Привържениците на „самооздравяването” препоръчват промяна в режима на отглеждане, коригиране на дажбата. Особено внимание трябва да се обърне на правилното протичане на раждането и следродилния период – хигиена, атравматизъм, навременно отстраняване на плацентата, своевременно възстановяване на половата цикличност (разгонване), пасищен режим, зелена трева, слънце. Всъщност никога не би могло със сигурност да се предскаже, че ще настъпи самоизлекуване. В медицината не трябва да се разчита на шансове. Добилите популярност в последно време призиви, че едва ли не терапията при ендометрити излишна, не представляват нищо друго освен грешна целенасочена пропаганда.
Ако не се лекува, ендометритът може да хронифицира ! Понякога той дори протича скрито ! Външно всичко изглежда, като че ли е в норма. Но уви процесът «работи» и не настъпва оздравяване. Така в един момент се окава, че всички срокове, норми и предписания, касаещи възпроизводствения процес в една ферма, отдавна са пропуснати ! С месеци кравата остава безплодна. Нещо повече, всичко това може да се окаже причина за бракуване на ценни животни ! При непрекъснат лекарски контрол, евентуално би могло да се направи компромис и известно време да се изчака с терапията ! Това е допустимо само в случаите, когато ветеринарният специалист прецени, че това е удачно и целесъобразно. Единствено той е човекът, който най-точно ще определи случаите, когато лечението е безсмислено ? При съществуващи данни за трайни изменения в маточната стена (фиброза, атрофия), съпътствуващи тежки нарушения във функцията на яйчниците (цисти, атрофиая), съмнение за тумори, сраствания, при някои придобити аномлии и деформации, терапията е ненужна.
Когато клиничната картина е неясна, ветеринарният лекар извършва специален провокативен тест, за да открие най-точно всички случаи на скрити ендометрити, налагащи незабавно лечение !
Доц. д-р Пламен Георгиев