Един от най-важните моменти свързан с отглеждането на селскостопанските животни е раждането. Независимо от това, какви зоохигиенни мероприятия се въвеждат, какви технологии на отглеждане и развъдни програми се внедряват, безпроблемното раждане в много голяма степен определя целесъобразността от даденото въдство въобще. Това е така, защото родилните неблагополучия водят до директни загуби: смърт на новородените, сериозни увреждания или дори загуба на майката, намалена продуктивност и трудно заплождане впоследствие.
Нормално раждането при животните протича спонтанно, без външна намеса. Независимо от това, винаги има случаи, дори и в дивата природа, когато е необходимо да се окаже акушерска помощ, за да се съхрани живота на майката и новородените (сн. 1). В особена сила това важи за домашните животни, при които следствие доместикацията и внедряването на някои методи на размножаване, естествения отбор не играе съществена роля, случаите на трудни раждания са по-чести.
Когато се говори за акушерска помощ при животните, всички фермери, стопани и гледачи е важно да знаят три основни неща:
- Акушерската помощ трябва да е своевременна
- Акушерската помощ трябва да е атравматична, в най-малка степен да уврежда организма на новороденото и майката.
- Акушерската помощ трябва да се извършва от ветеринарен лекар, само по изключение е допустима неквалифицирана намеса.
Във всяка ферма, трябва да имат изградена стратегия за индивидуален подход при всеки случай на затруднение в раждането. Ясно трябва да е конкретизирано до къде се разпростират възможностите на тези, които отглеждат животните и в кой момент трябва да се потърси специализирана ветеринарномедицинска помощ.
При преживните животни съществуват главно 3 начина за разраждане.
Първият и най-разпространения това е екстракция, когато плода се изкарва през родилния път. Всъщност в този случай, оказаната помощ „форсира“ или подпомага процесите, които настъпват при нормално раждане.
Кога се извършва и е за предпочитане извършването на екстракция. Условията за това са няколко. Първото е раждането да е започнало, околоплодните мехури да са спукани. Необходимо е големината на плода да съответствува на средните за породата и вида, както и разполагането му да е нормално – горно гръбно положение, надлъжно лежане и предно или задно представяне (сн. 2). В тези случаи, ако не настъпи спонтанно раждане, е допустимо акушерската помощ да се окаже от опитни гледачи и фермери. В практиката са разпространени и така наречените екстрактори, уреди за самостоятелно (от един човек) изтегляне на плода при едрите животни (сн. 3). Макар че едно такова механизиране търпи много критики, е приемливо и дори се препоръчва в случаите, когато липсват достатъчно помощници и добре обучен персонал. Една позната и често срещана ситуация !
Задължително условие, при екстракция е да се тегли с позволена сила – не повече от трима човека. Груповите „усилия” (7-8 помощници), използването на моторни превозни средства, впряг или други, водят до фатално травматично увреждане на родилката, често налагащо нейното преждевременно бракуване, клане по необходимост (сн. 4) Що се отнася за новородените то почти винаги те умират още преди да излязат на бял свят.
В случаите, когато съществува диспозиция, например свиване на крак, глава, неправилно лежане, е необходимо предварително ветеринарният лекар да извърши репозиция (сн. 5). Често за това са необходими освен въжета, също и други инструменти, пособия и медикаменти. Желаната корекция в разполагането на плода не винаги е възможна. Тя е особено трудна при голям плод, тесен родилен път, удължено „сухо” раждане и др.
Като цяло усложненията след навременна и атравматична екстракция, като метод за оказване на акушерска помощ са минимални. Майката се възстановява бързо, рисковете от последващо безплодие са по-малко, приплодите се адаптират бързо и лесно към новите условия на живот. Какви все пак са възможните компликации ?
Ако не се спазват необходимите хигиенни изисквания (често това е невъзможно) е голяма вероятността дори и внимателната, атравматична помощ да бъде последвана от следродилно възпаление на женските полови органи. В значителна степен това може да се избегне чрез маточното приложение на антибиотици по определена схема. Освен това, ако екстракцията е била по-усилена и груба е възможно след раждане да изпадне матката – усложнение настъпващо по-често при козата, биволицата и кравата. По принцип обаче, то е свързано с наследствена обремененост.
При голям плод, неправилно разполагане и невъзможност за репозиция или при недостатъчно разкриване на родилния път се извършва един от следващите два метода за оказване на акушерска помощ.
Фетотомията е втория начин за оказване на родилна помощ, който се прилага основно при кравата. За да се извърши се използват специални уреди – фетотоми (сн. 6). Това е оперативен метод, при който с помощта на инструменти плодът се нарязва, след което парче по парче се изкарва през родилния път (сн. 7). Ясно е, че това е един радикален начин. Предимствата му пред останалите методи, когато съществуват определените индикации е, че ако се извърши своевременно и правилно, той уврежда майката в малка степен, и впоследствие млеконадоя и репродуктивните способности се запазват. За да бъде извършена е желателно плодът да е вече мъртъв. Разбира се по желание на стопаните, ако те не държат на новороденото, предварително то би могло изкуствено да се умъртви и едва след това да се прибегне до неговото разпарчаване. Фетотомията бива тотална, при което се нарязва целия труп и частична, при което се отстранява само частта и органа, които пречат (глава, крайници), а след това останалата част се изкарва посредством екстракция.
Важно условие за да се прибегне до фетотомия е родилният път да е много добре проходим, ослизен (влажен), а операторът да разполага с необходимия набор инструменти, познания и помощници. Всъщност в условията на практиката прилагането на фетотомия не винаги е безпроблемно и безопасно. В своята същност, това е рискован метод. И най-малката грешка от страна на акушера би могла да се окаже фатална за майката. Свързан е с изключително големи физически усилия, владеене на сложни техники, запазване на самообладание. Това са причини, поради които повечето ветеринарни лекари предпочитат, ако въобще се прибегне до фетотомия, то тя да бъде частична.
След като приключи този вид акушерска намеса, операторът прави щателна ревизия на родилния път, преценка за евентуални остатъци от плода. Нараняванията на мекия родилен път се манифестират със силно кръвотечение от външния полов орган, при което отделената кръв е светлочервена, на струйки. Трябва да се има предвид, че не във всички случаи, вина за разкъсвания има този, който работил последно. Докато плода е в матката, той притиска и запушва (тампонира) мястото на нараняване. След евакуирането му механичната пречка е премахната и кръвта бликва с пълна сила. След фетотомия е много голям рискът от възникване на следродилни възпаления на матката. Необходимо е да се окаже нужната превенция, като неколкократно през ден се прилагат маточни компрети. По преценка на лекуващия лекар могат да се инжектират антибиотици, насочени срещу евентуалното разпространение на възпалителния процес. За укрепване и по-бързо възстановяване на майчиния организъм, венозно се прилага глюкоза, калций и витамини.
Третият метод за оказване на акушерска помощ е цезаровото сечение. Това е радикален способ, при който плодовете се изваждат през изкуствено създаден отвор, след разрязване на коремната стена и матката ( сн. 8 и 8а )
При навременното му извършване се спасява както майката, така и новороденото. Прилага се при недостатъчна проходимост на родилния път, при диспозиция, непреодолима диспропорция между големината на майката и на плода. Трябва да се има предвид, че при определени обстоятелства цезаровото сечение е щадящия както за родилката така и приплода метод. Защо ?
1. Изтеглянето на голям плод неминуемо уврежда както майката, така и новороденото. При преживните животни и особено при кравата, времето от спукване на околоплодните обвивки до умирането на новородените, в случай, че не се оказва никакво въздействие върху тях и относително дълго, до 16 часа. Това позволява организиране на всички мероприятия свързани с операцията.
2. Този вид акушерска намеса може да се извърши и при полеви условия, при което не е необходим голям брой помощници, или набор от инструменти и медикаменти.
3. Понякога още по време на късната бременност се знае, че раждането няма да протече нормално. Това най-често е факт при преждевременно заплождане (тесен таз, ювинилен родилен път), някои болестни процеси в организма на майката, аномалии. Както при жената, така и при животните, в тези случаи цезаровото сечение може да се извърши планувано, преди термина. Така голяма част от възможните усложнения се избягват.
4. Цезаровото сечение прави възможно успешното внедряване на определени развъдни мероприятия и програми, при които предварително се знае, че плодът ще е много голям.
Като метод за оказване на акушерска помощ, цезаровото сечение също има и недостатъци, по-важните от които са следните:
1. Операцията оказва негативно въздействие върху родилката. Често тя е последвана от по-ниска заплодяемост, възможни са постоперативни усложнения.
2. През следродилния период са необходими по-специални грижи, налагащи индивидуален подход към всеки пациент, усърдия и старание !
3. Всъщност ако се закъснее много и операцията се извърши твърде късно, плодът се ражда със силно намалена жизненост (сн. 9). Ако намесата се забави още повече, плодовете умрат, започват да се разпадат гнилостно, настъпват необратими промени в маточната стена, при което общото състояние на родилката се влошава драматично. Всичко това прави оперативната намеса значително по-рискована, дори понякога нецелесъобразна. Опасността от сериозни животозастрашаващи, изискващи много скъпо лечение усложнения, е реална.
Последното обаче не трябва да се приема като недостатък на самия оперативен метод за разраждане, а по-скоро представлява грешки от страна на човек – забавена намеса, нехайство, некомпетентност и т. н. Доц. д-р Пламен Георгиев