Здравословно е това хранене, което съобразено с продуктивността на животните, гарантира осигуряването на необходимите енергия, протеин, витамини, макро- и микроелементи. Последните играят особена роля за цялостното функциониране на организма. Като микроелементи се означават тези, чиято концентрация на килограм телесна маса не надвишава 50 милиграма (мг). На пръв поглед за много хора, не е възможно да съществува връзка между бионаличността на такива химични елементи като мед, цинк, желязо и здравния статус на кравите. В действителност обаче, тези, както и останалите над 90 елемента в природата са жизнено необходими за всички бозайници. Ландшафта, микроклимата, водите и почвите в нашата страна имат определена специфична характеристика за всеки отделен регион. Това предполага, недостиг или излишък на определени хранителни съставки, които оказват влияние върху здравословното състояние на животните и хората. В пълна сила това се отнася и за микроелементите във фуражите.
Дали всъщност лошото здравословно състояние и ниската продуктивност на кравите в една ферма, не се дължат на дефицит на микроелементи?
За да се отговори на този въпрос, е необходимо да се знае какво е биологичното значение на микроелементите за кравите. Най-голямо значение за този вид животни имат: желязото, йода, кобалта, мангана, селена, цинка и медта.
Желязото се намира в относително големи количества в организма. Представлява важна съставка на хемоглобина и миоглобина, участвува в пренасянето на кислорода и оползотворяването му в тъканите. Освен това желязото е съставна част на ензими (каталаза), участвуващи в клетъчното дишане. При възрастните животни настъпва по-рядко дефицит на желязо. За телетата недоимъка е актуален, когато не се съдържа в достатъчни количества в млекозаместителите или се изхранва продължително време само краве мляко. Недостига на желязо води до белтъчен дефицит в организма. Животните слабеят, изостават в растежа, стават бледи и анемични. Ако изхранването е с разнообразни фуражи, железен дефицит настъпва по изключение.
Йодът е съставна част на хормона на щитовидната жлеза – тироксин. Той участвува в регулирането на всички процеси на обмяната на веществата. Ако йодът е в недостатъчни количества, това води до намален синтез на тироксин и компенсаторна хипертрофия на щитовидната жлеза. Външно това се манифестира с образуването на гуша. Както е известно, в някои наши планински и полупланински райони, количеството на йода в почвите и водите е занижено. При проведени опити е доказано, че недостигът му води до намаляване на интензивността на обмяна на веществата. Растежът, млечността и плодовитостта се увреждат. Способността за защита срещу инфекциозни агенти също е намалена. Негативно въздействие върху дейността на щитовидната жлеза оказва продължителното приемането на голямо количество зеле, рапица, синап и др.
Кобалтът е съставна част на витамин В12. Той е необходим и за обмяната на пропионовата киселина в предстомашията, а тя от своя страна е важен фактор регулиращ въглехидратната и мастната обмяна в организма. Преживните не усвояват ефективно съдържащият се във фуражите витамин В12, тъй като той се инактивира от микрофлората намираща се в предстомашията. При приемането с храната на достатъчно кобалт, същите тези микроорганизми синтезират необходимото количество витамин В12. При кобалтов дефицит настъпва анемия, окапване на космената покривка, апетита намалява. Животните не могат да се заплодят.
Като съставна част и активатор на редица ензими, манганът е незаменим при обмяната на различни протеини, въглехидрати и мазнини. Този елемент играе ключова роля при създаването на стабилен имунитет, в дейността на нервната, репродуктивната система и при растежа на костите. Последиците от недостига на манган са тежки. Настъпва безплодие, редуциране на растежа, скелета при новородените е неправилно оформен. По-незначителния дефицит на манган се съпровожда с тиха разгоненост, намалена заплодяемост, аборти, цисти на яйчниците.
Селенът е съставна част на ензими, които играят съществена роля при защитата на тъканите срещу оксидативния стрес. Той предотвратява образуването на свободни радикали, които увреждат клетките. Дефицитът на селен се съпровожда с аборти, задържане на плацентата и мастити. Новородените телета са слаби, не могат или трудно се изправят, сукателният им рефлекс е подтиснат. Те не са в състояние или трудно поемат млякото. Особено наложително е достатъчното снабдяване на организма със селен по време на бременността. Високото белтъчно съдържание на дажбата изисква по-големи количества от този антиоксидант. Селенът изпълнява своята биологична роля съвместно с витамин Е.
Цинкът е съставна част на много ензими и след желязото е вторият по разпространение микроелемент. Участвува в обмяната на въглехидратите, енергията, синтеза на протеини и нуклеиновите киселини. Недостигът на цинк се манифестира с различни симптоми. Подрастващите животни изостават в растежа и не приемат с охота фуражите. Кравите се заплождат по-трудно, а биците произвеждат по-малко сперма. Настъпват също така и кожни промени, космите се начупват. Увеличават се и копитните заболявания. Понякога при кравите се установяват трудно зарастващи кожни раздразнения, дори рани в областта на задните крайници и млечната жлеза. При проведени опити е установено, че добавката в храната на комплексното съединение цинк-метионин увеличава млекодобива с 4,1%, а количеството на соматичните клетки намалява с 40%. Тъй като в организма съществуват различни системни механизми и фактори водещи до намаляване на съдържанието на цинк в кръвния серум и черния дроб, много специалисти препоръчват допълнителното му добавянето към фуражите в дози два пъти по-големи от посочените в таблицата.
Медта играе ключова роля за функционирането имунната система на животните, при обмяната на желязото и образуването на червените кръвни клетки. При недостатъчно количество във фуражите на кравите се установява редуциране на растежа, непълноценно оползотворяване на хранителните вещества, лоша заплодяемост и задържане на последъка. По-умерен дефицит води до анемия, космената покривка избелява, особено в областта на очите. Според някои автори една от причините за появата на копитната язва е именно недостига на мед. Антагонисти на този елемент са сярата, молибдена, цинка и желязото.
В условията на практиката е много трудно да се установи конкретната необходимост от добавяне на определени микроелементи при изхранването на животните. Количеството им във фуражите зависи не само от почвите, климата и водите, но състоянието на растенията и вегетативния стадий, в който те се използуват за изхранване. Като пример би могло да се посочи, че наличието на желязо, мед, манган и цинк в червената детелина и люцерната е два пъти по-голямо при младите растения. Съдържанието на отделните микроелементи във фуражите и дневните нужди при животните са посочени в таблицата. Това са само ориентировъчни стойности.
Кога все пак е необходимо да се добавят микроелементи (под формата на различни препарати) към храната на животните ?
1. В районите, в които се знае, че съществува определен дефицит.
2. В периода около отелването.
3. Когато животните се хранят едностранчиво, с едни и същи фуражи и то за продължителен период от време.
Табл. Наличност на микроелементите във фуражите и дневните норми за крави
| Микроелемент | Съдържание във фуражите (мг./кг. суха маса) | Препоръки за съдържание в дажбата (в мг.) при дневна млечност: | |
| 5 литра | 35 литра | ||
| Йод | Тревен фураж и силаж – 0,2 – 0,5 Царевичен силаж < 0,1 Житни – около 0,2 | 5 | 10 |
| Кобалт | Тревен фураж и силаж – 0,07 Царевичен силаж – 0,02 Житни – около 0,1 | 1 | 2 |
| Манган | Тревен фураж и силаж – около 100 Царевичен силаж – около 20 Житни – 18 Пшеница – 35 | 500 | 1000 |
| Селен | Тревен фураж и силаж < 0,02 – 0,5 Царевичен силаж – около 0,02 Житни – 0,06 – 0,1 | 1,5 | 3 |
| Цинк | Тревен фураж и силаж – 30 Царевичен силаж – 20 Житни – 30-65 | 500 | 1000 |
| Мед | Тревен фураж и силаж – около 6 Царевичен силаж – около 3 Житни – 4-7 | 100 | 200 |