За да настъпи заплождане е необходимо кравите да бъдат осеменени в точно лимитиран период от време през еструса. Определянето му изисква познания в областта на репродуктивната физиология на този вид животни. Универсално правило е, че семенната течност трябва да бъде аплицирана 10-12 часа преди да настъпи отделяне на яйцеклетката, означено като овулация.
Съществуват различни методи за определяне на най-подходящия момент за осеменяване на кравите. При класическите, чрез наблюдение се регистрират поведенческите промени на животните. Ако наблюдението бъде допълнено от други нетрадиционни, но ефективни помощни методи, заплодяемостта на животните може да се увеличи. В особена сила това важи за случаите, когато технологичния режим не позволява кравите да извършват свободна разходка и движение в стадо. Понякога това се налага и през определени сезони на годината, например през зимата, когато продължително време има снежна покривка.
Ефективен, но малко познат метод у нас за определяне на подходящия момент за осеменяване на кравите е чрез измерване на съпротивлението на вагиналния секрет.
За какво става въпрос. Както е известно един от признаците на разгонване при кравите е наличие на естрална слуз, която се отделя от външния полов орган. Тя съдържа най-различни соли и други микрочастици с позитивен и негативен електрически пълнеж. По този начин възниква определен електричен потенциал между положително и отрицателно заредените йони. Установено е, че по време на еструс и то точно в най-подходящия момент за осеменяване настъпват характерни промени в минералния (електролитния) състав на естралната слуз. Това води до специфична промяна на електрическата й проводимост, различаваща се от тази през бременността и междуестралния период.
Посредством специални измервателни уреди, може да се определи електрическото съпротивление (импедансът) на вагиналния естрален секрет. За тази цел се прилага специална сонда, снабдена с два електрода, която се въвежда дълбоко във влагалището. Върхът й се поставя така, че да се разполага в близост до външния отвор на маточната шийка, като се потопи в намиращият се там в по-голямо количество естрален секрет. От външната страна на уреда специален датчик чрез стрелка или електронни цифри отчита резултата.
По време на жълтотелната фаза (периода между две разгонвания) електрическото съпротивление е 40-50 Ома. При разгонване спада до 25-35 Ома, като през най-благоприятния момент за осеменяване в продължение на 6-10 часа достига най-ниските стойности. Непосредствено преди овулацията съпротивлението започва постепенно да се повишава.
Важно е да се знае, че едно еднократно измерване не е достатъчно, тъй като съществуват огромни индивидуални различия. Не съществуват абсолютни референтни стойности, които биха могли да се приемат като типични за дадена фаза от половия цикъл. Най-важно е да се установи тенденцията, т. е. посоката на промяна. Единствено чрез двукратно или трикратно измерване през 12-24 часа може да се установи дали електрическото съпротивлението се повишава или обратното понижава. Така на базата на динамичните промени би могло да се определи:
1. Най-благоприятния момент на осеменяване;
2. Дали след извършеното осеменяване е настъпила овулация. Ако не, кравата трябва да бъде осеменена повторно.
Съществуват 4 възможности при двукратно (през 24 часа) измерване на електрическото съпротивление на естралната слуз:
1. В първия случай ниската стойност е последвана от повишаване на съпротивлението. Това е показателно за вече осъществена овулация. Благоприятният момент за осеменяване е отминал.
2. В втория случай и при двете измервания се измерват ниски стойности – свидетелство за все още ненастъпила овулация. Това е характерно при удължаване на еструса. Среща се рядко и налага повторно осеменяване.
3. Висока стойности при първото измерване е последвана от ниска, спадане на електрическото съпротивление. Това показва, че второ измерване съвпада с началото на еструса. Изкуственото осменяване трябва да се извърши най-късно след 24 часа.
4. В четвъртия случай и при двете измервания съпротивлението е високо – свидетелство за това, че животното не е разгонено или че еструса е отминал.
Всъщност тази методика крие някои недостатъци и неудобства:
1. Преди въвеждане на сондата е необходимо надеждно фиксиране на животното, почистване и дезинфекция на външния полов орган. Да се предпазва от попадане на нечистотии вътре във влагалището
2. След употреба, сондата трябва грижливо да се почиства и дезинфекцира. В противен случай съществува опасност от разпространение и пренасяне на заразни заболявания и други инфекции.
3. Установените резултати не трябва да се считат като абсолютно свидетелство за настъпващите процеси в организма. Измерените стойности винаги трябва да се съпоставят с общото поведение на кравата.
Също така не трябва да се забравя, че най-важната причина за безплодие при животните са различните възпалителни процеси на матката, протичащи понякога скрито. Единствено ветеринарният лекар може да диагностицира и лекува тези състояния.