Една от важните задачи стояща пред овцевъдите в нашата страна е да отглеждат здрави, пълноценни и с добри разплодни качества кочове. За разлика от другите видове, при които осеменяването е целогодишно, при дребните преживни мъжките животни се използват по предназначение по време на случната кампания. През последните години се наблюдава тенденция към значително удължаване на размножителния период при овцете, налагащо поддържане на разплодна кондиция при кочовете за по-продължително време. Това обаче не значи, че през останалата част на годината, не трябва да се полагат необходимите грижи и внимание към разплодниците в стадото. Още повече, че в определени райони и села поради редица обективни и субективни причини броят им е малък и недостатъчен.
Подготовката на кочовете за осеменителната кампания започва около месец и половина преди това. Най-напред трябва да се определят и отделят животните за разплод, а когато е запланувано да се извърши изкуствено осеменяване – и кочовете пробници. Най-важното изискване е мъжките животни да са здрави, с добро телесно развитие, а когато се извършва селекция – да притежават и специфичните породни черти. Не е желателно да се използуват кочове по-млади от 1,5 и по-възрастни от 6-7 години. Определянето на здравния статус се извършва съвместно с ветеринарен лекар. От всеки разплодник е необходимо да се получи кръвна проба, която да се изследва за бруцелоза и заразен епидимит. При положителен резултат животните отпадат. Освен това, ако е необходимо се извършат съответните ваксинации. Задължително е животните да бъдат обезпаразитени. Особено внимание трябва да се обърне на летните къпания против краста и кърлежи, които се подценяват, а резултатите от това, както всички знаем са доста обезпокоителни. Определянето на общото здравословно състояние включва и външно изследване: копита, крайници, полови органи и рефлекси. И при най-малко съмнение за наличие на някаква вродена аномалия животните се бракуват. В случаите когато ще се извършва изкуствено осеменяване е необходимо 40-50 дена преди случната кампания, младите разплодници да се приучат, а при старите се прави контролно получаване на семенна течност. Като подложка се използува размърляна овца. Изследват се половите рефлекси, като задължително се прави и преценка на еякулатите. Когато ще се прилага естествено осеменяване, при приучването на младите разплодници е необходимо, да се изолират от по-възрастните, които обикновено са доминиращи.
Отглеждането на здрави и с добри разплодни качества мъжки разплодници, в най-голяма степен зависи от храненето и режима на отглеждане. В зависимост от възприетата технология, кочовете се отглеждат заедно или отделно от овцете. Във втория случай, особено за подрастващите е необходимо да се осигурят най-добрите пасища. Ако следствие сушата тревния фураж е недостатъчен е желателно да се изхранва качествено сено на воля. Освен това към дневната дажба трябва да се добавя концентриран фураж от 0,5 до 1 кг. дневно, в зависимост от теглото на разплодника. Особено подходящ е овеса. Необходимо е в дневната дажба да бъдат включени и естествени източници на каротин, като тикви и моркови. Ако такива липсват след консултация с ветеринарен лекар, към концентрираните фуражи се добавят премикси съдържащи освен витамини, също и макро- и микроелементи. Необходимо е да се избягват както продължителните и изтощителни преходи, така и обездвижването, водещо понякога да затлъстяване. Вредно е отглеждането на мъжките разплодници в нехигиенични, задушни помещения, продължителното излагане на слънце. Транспорта, както и манипулациите водещи до стрес – ваксинации, обезпаразитявания, стригане и др., трябва да приключат най-късно до три седмици преди случната кампания. Необходимо е да се осигурява чиста вода за пиене. Трябва да се има предвид, че през летния период по-често настъпват различни интоксикаци, травми и наранявания. Тези неблагополучия настъпват най-често при невнимание и грешки в технологията на отглеждане.
В някои случаи при ценни разплодници, при наличието на някои заболявания и отклонения е необходимо да се проведе определен лечебен курс. Той трябва да се осъществи от ветеринарен лекар, който предварително прави преценка за неговата целесъобразност.