Раждането на мъртви телета при юниците – един разрешим проблем

Юниците във всяка ферма са крави от следващата генерация. Често те са с високи генетични заложби. Създаването или закупуването им струва много пари, време и усилия. Родените от тях телета представляват предстоящото поколение, заложба за бъдещ прогрес.

Всичко това предполага, че при своя преход от новородено към телесно и биологично зряла високопродуктивна крава, юницата не само ще „порасне”, но тя ще остави след себе си едно здраво и жизнено теле. За да стане това реалност, съществена роля играе мениджмънта в една ферма. Трябва да се има предвид, че мъртвите раждания при юниците не водят след себе си само разходи произтичащи от загубата на приплода, но те са свързани с директни неблагоприятни последици върху самата юница, които всъщност струват много пари. Тъй като най-често затрудненията или забавянето при отелване, увреждат фатално не само новороденото, но и майката, обикновено се започва с разходи за неизбежните лечебни акушеро-гинекологични манипулации, за медикаментите, удължаване на периода до новото заплождане, и се стигне в някои случаи дори до отпадане поради трайно безплодие. Не трябва да се подценява и по-ниския млеконадой, а понякога и системните заболявания произтичащи от раждането на мъртво теле.

Възможно ли да се намали делът на мъртвите раждания при юниците ? Позовавайки се на опита на земеделската кооперация „Laas” в немската провинция Саксония (район Oschads) на този въпрос може да се даде положителен отговор. Проследен е периода януари 2006 до март 2007 през който са отчетени 345 раждания при кравите, а при юниците 219. Докато делът на мъртвородените телета при кравите е бил незначителен, то в началото на посочения период при първотелките този е над 20%.

Как тамошните фермери и специалисти успяват да се справят с проблема „мъртви раждания” при юниците и за по-малко от година да редуцират този процент над 4 пъти ?

Основното внимание и промени са концентрирани на няколко невралгични пункта.

Приоритетно значение се отдава на отглеждане на здрави и добре развити телета и млади юници, един залог за че един ден те ще станат високо ценени продуктивни крави. До 12 месечна възраст се осигурява високоенергийна и пълноценна дажба, която гарантира пълно разгръщане на растежния потенциал на младия организъм. Телето наддава не само на килограми, невероятен ръст в развитието бележи не само тялото (кости, мускули), но и редица жизненоважни органи (храносмилателна система, главен мозък, сърце, полова система ) както и жлезите с вътрешна секреция, отделящи хормони. Всички те функционират оптимално. Направените през този период инвестиции са залог за едно бъдеща висока продуктивност и отлично здравословно състояние.

Втори критичен момент е храненото в периода преди самото отелване. Дажбата при юниците на възраст от 1 година до около 4 седмици преди очаквания термин за раждане се характеризира с доминиране на тревните и сенните фуражи. През лятото бременните юници са на пасищата. Около месец преди първото им отелване те се вкарват в обора заедно със сухостойните крави. Възрастта при първото отелване е 25-26 месеца. (Не трябва да забравяме факта, че често без основания тази възраст у нас е с 2-4 месеца по-малка). При съвместното отглеждане с възрастните крави те получават типичната за тях дажба, съдържаща в най-голямо количество по-груби фуражи, понякога слама и дори плява. От особена важност за тази технологична група е да се избегне прехранването, което може да доведе по-късно да кетоза, чернодробни увреждания, трудно заплождане и други проблеми. Едва 2 седмици преди термина към дневния рацион на кравите и юниците започва да се добавя в постепенно нарастващи количества комбиниран фураж. Целта е дажбата плавно да се приближава до тази през лактацията. Това е от особена важност за растежа на въсите в предстомашията, което ще спомогне за по-пълното усвояване на фуражите, което ще позволи реализацията на генетичните заложби. Допълнителното предимство на това съвместно отглеждане на двете възрастови категории е, че юниците стават по-спокойни.

Третият невралгичен пункт е контрола и надзора на животните по време на раждането.

Само по себе си отелването представлява стрес и най-голямото изпитание за юницата до този момент. Родилката се нуждае от спокойствие, пространство, сухи и чисти помещения, дебела постеля и не на последно място – надеждна помощ и грижи. Гледачите в родилното са най-опитните в фермата ! Площта в родилния бокс трябва да е достатъчна за 2-3 животни. Изискванията към пода са много големи – необходимо е той да гарантира сигурно и комфортно изправяне и придвижване. И най-важния момент – контрол и наблюдение на самото раждане. Често се налага помощ, макар и минимална. Липсата й понякога може да е фатална и за майка и за новороденото. Тук не трябва да се забравя основното правило, че една преждевременна акушерска помощ е също така вредна както и закъснялата ! Организацията на работа в разглежданата земеделска кооперация позволява детайлно наблюдение на животните ежедневно от 3.00 до 22.30 часа. Също и през останалия отрязък на нощта се оставя дежурен, когато непосредствено предстои раждане. Дискусионен остава въпроса за въвеждане в практиката на уредите – т. нар. механични екстрактори. Силата която се развива при тази модифицирана акушерска помощ е много голяма, често недопустима. Използването на този уред не по предназначение води до много повече вреди отколкото до реална помощ.

И накрая би могло да се обобщи, че рязкото редуциране на „мъртвите” раждания при юниците се осъществява чрез оптимален режим на развъждане, отглеждане, индивидуален подход към всяко едно животно, най-вече в периода около отелването – наблюдение, контрол и акушерска помощ.

При осеменяване на юниците, трябва да се избягват биците, за които има сведения че са „носители” за трудни раждания. Тук не се има предвид само големината на бъдещия приплод. Необходимо е да се обръща специално внимание на ширината на таза на биците. Ако при всички разплодни животни (мъжки и женски) той е тесен, тогава този признак кумулира в поколението и бъдещите юници генетично ще бъдат предразположени към трудни раждания, дори когато приплодите са с нормални размери. Прави впечатление, че почти във всички случи мъртвородени са мъжки приплоди. През последните години е отчетена една все по-добре открояваща се тенденция – разликата между теглото на мъжките и женските новородени телета става все по-голяма, един факт който трябва да намери своето научно обяснение.

Оставете коментар