Родилният период е едно естествено продължение на предродилния. Плодовете се изтласкват и попадайки извън организма на майката, се наричат вече новородени. В своята същност раждането е един природен феномен и в повечето случаи протича самостоятелно, т. е. без външно съдействие и намеса. Представлява един от най-важните моменти в живота.
Нерядко обаче, за да родят селскостопанските животни се нуждаят от помощ. В противен случай, приплодите умират, здравето и живота на майката също са застрашени. Безспорно всичко това е свързано със сериозни икономически загуби. И не само ! В общия контекст на изискванията за хуманно отглеждане и отношение към животните, опазване на здравето и гарантиране на благополучието им, грижите и контрола именно през този рисков родилен период, са абсолютно задължителни.
Раждането протича в три фази – отворителна, изтласквателна и отделяне на последъка (плацентата)
През отворителна фаза „се разкрива пътя”, през който трябва да премине плода, за да се роди. До този момент той е надеждно затворен, гарантиращо нормалното протичане на бременността. Най-значителни трансформации претърпява маточната шийка, която се разширява максимално ! Тя се отваря постепенно отвътре навън. В началото това става пасивно, при което тонусът на гладката мускулатура намалява, матката спада ниско в коремната кухина и вътрешния отвор на шийката се разхлабва. Върховете на крайниците на плода достигат бъдещия „родилен канал”, допълнително стимулирашо по-нататъшното разкритие. През това време липсват специфични външни признаци, т. е. началото на отворителната фаза не може да се установи чрез наблюдение. Единственото, което прави впечатление е, че родилката става по-неспокойна – спира да се храни, често ляга, става, разполага се и дооформя „гнездото” (свиня). Млечната жлеза е максимално подготвена за бъдещата лактация и дори могат да се видят спонтанно отделени първи капки коластра. Кобилите се изпотяват в областта зад лакътните стави и по корема, още няколко часа преди началото на самото раждане.
Доколкото това е възможно, костния родилен път (тазът) също претърпява промени. Диаметърът му се уголемява и еластичността на отделните връзки и съединения се увеличава. Разбира се промените при твърдия родилен път са несъществени. Тазовата ос е мислената линия, която преминава надлъжно през таза и отстои на равни разстояние от костите (стените) му. В голяма степен тя определя и родилната ос. Най-благоприятен за раждането е тазът при кобилата, при която той къс и широк (Сн. 1). При кравата, родилната ос е с две чупки, а тазовия канал е дълъг и тесен, което го прави крайно неблагоприятен за преминаване на телето (Сн. 2) ! Особено когато е по-голямо ! Какъв извод би могло да се направи от това ? Ако животните се заплодят рано, преди да достигнат развъдна възраст и необходимото телесно развитие, затруднения при раждането са неизбежни, често с фатални последствия ! Интерес представлява обстоятелството, че при свинята, между кръстната кост и тазовите кости съществува ставно съединение, което улеснява преминаването на прасенцата, при иначе тесен и неблагоприятен за раждането таз.
Пасивното е последвано от активно отваряне на маточната шийка. То се характеризира с началото на родилните напъни – контракциите. Основният принцип при разширяването е осъществяване на щадящ хидростатичен пренос на налягането. Околоплодните обвивки започват да притискат мястото с най-малко съпротивление, което води до по-нататъшно разкритие на родилния път. Заедно с плода те прогресивно настъпват все по-назад и назад. По време на контракция дори е възможно да се види отвън първия плоден мехур, който при кравата е възсинкав. Не след дълго той се спуква. Изтичат първите води. За кратко контракциите, които все още са слаби, по-редки и единични спират, но не след дълго те се подновяват с нова сила, което допринася за окончателното разширяване.
Нещо много важно, без което нормалното раждане не е възможно – със започване на отворителната фаза настъпва ротация (завъртане) на плода, т. е. заемане на неговото нормално родилно разполагане (Сн. 3а, 3b, 3с). Изразява в надлъжно лежане, горно гръбно положение и изпънати в родилния път крайници. Техните върхове и копитата образуват т. нар. родилен клин. Така че за пълното разкритие на родилния път голямо значение има и плода, дори и неговите движения. Правилното разпростиране и насочване на главата и предните крайници играе съществена роля за нормалното раждане. Аномалии в разполагането като предпоставка за затруднения в раждането се установяват най-често при мъртви и при плодове с намалена жизненост.
Всичко това се осъществява на фона на външно вече добре установими признаци. Животните са неспокойни. Не приемат храна и вода. Единствено биха могли неспокойно и нервно да вкусват от яслата. Вътрешната телесна температура е леко повишена. Дишането и пулса са учестени. Родилките все по-продължително лежат. Околоплодните течности изтичат, което маркира края на отворителната фаза. Части от плода вече са видими. Родилните напъни също са очебийни. При различните видове животни продължителността на отворителната фаза представена в часове е както следва – крава 2-6, кобила 2-12, овца и коза 4-8, свиня 2-6. Понякога животните правят кръгови движения, удрят с крака, може дори да пъшкат и стенат. Ако тези признаци се засилват, без резултат т. е. раждане, това означава, че съществуват някакви затруднения и проблеми.
Следва най-важната, изтласквателната фаза, решаваща за появата на „бял свят” на новороденото ! Всъщност, още преди спукване на околоплодните мехури изтласкването е започнало, тъй като плодът навлиза в родилния път. След спукване и на втория (амнионовия) мехур (сн. 4) , силата се оказва непосредствено върху плода. Изтичащите околоплодни течности спомагат за ослизяване на родилния път. Самото изтласкване на плода се осъществява посредством контракциите (напъните). Те биват две основни групи – контракции на матката и на коремната преса. Вторите включват в себе си контракции на коремната мускулатура и диафрагмата. Осъществяват си в синхрон. Съпроводени са от родилни болки. Някои автори дори ги отъждествяват с тях. Когато раждащите животни са силно привързани към стопаните си, те биха могли да ги гледат „жалостно” търсейки подкрепа и помощ от тях. Разпределението и силата на контракциите се контролира от различни рефлекси. Един от тях е този на Фергюсън. Следствие натиск в родилния път, от задния дял на хипофизата се отделя окситоцин, хормон който стимулира напъните. Друг рефлекс е евакуационния (освобождаването). Във влагалището, в близост до «изхода» съществуват т. нар. барорецептори, чието стимулиране води до контракции на коремната мускулатура, чрез които изтласквателната сила се уголемява от 3 до 5 пъти.
Контракциите не са, постоянни. Те се прекъсват се от кратки паузи, при което плодът се връща малко назад, донамества се и се адаптира най-добре към родилния път. Най-интензивни те са по време на същинското изтласкване. Оптималното разполагане на родилката по време на изтласквателната фаза е страничното лежане (сн. 5), при което силата на налягането е максимална и диаметърът на костния и мекия родилен път са най-големи.
Особен интерес за практиката представлява продъжителността на отделните фази при различните видове животни. Да вземем като пример кравата (Сн. 6). Фаза на изгонване при нея е около 1-4 часа. Времето от появата на върховете на копитата навън до пълна евакуация на телето при раждали крави (КР) е около 20 минути, а при първотелките (ЮН) е около 40 мин. Главата се показва 14-17 (КР), а при юниците около 36-38 минути след появата на копитата. Времето от излизането на главата до пълната евакуация на плода при КР и при ЮН е приблизително 2-3 минути. Голяма част от времето при кравата отнема разтварянето на мекия родилен път. Пъпната връв се разкъсва, когато телето преминава през таза. Физиологично разполагането е предно или задно крайно. Понякога при кравата единият плоден мехур (алантоисът) се спуква след раждането, като че ли идва второ теле !
Самата изтласквателна фаза при дребните преживни е около 0,5 часа, като интервалът между отделните приплоди е също толкова. Много рядко ражането може да продължи до 10-12 часа.
Раждането при кобилата е бързо. Продължава 10 максимум до 30 мин. Обикновено бъдещата майка ляга по корем до самия край на ожребването, понякога обаче тя се изправя бързо и така продължава. В повечето случаи единият край на кончето се подава повече от другия, тъй като лакътните му стави не преминават едновременно през тазовия праг. Контракциите са много енергични. Често новороденото се ражда със запазена пъпна връв. Възможно е дори и с неразкъсани вътрешни околоплодни обвивки (алантоамнион). В тези случаи съществува непосредствена опасност от задушаване на кончето, въпреки, че раждането е протекло много леко !
Изтласквателната фаза при свинята продължава 2-6 часа (Сн. 7). Много рядко може да достигне до 18 часа. Отделните приплоди се раждат през интервал от максимум половин час. Свинята лежи странично. За разлика от другите животни, коремните контракции външно се установяват трудно. При раждането им нормално прасенцата са със свити в раменните стави предни крайници.
Кои са най-честите грешки които се допускат в практиката !
Никога не трябва да се прибързва ! Беше отбелязано, че разширяването на мекия родилен път става под действие бавния но постоянен натиск на околоплодните мехури. Всичко това отнема време. Преждевременното и прибързано изкуствено разкъсване на мехурите е крайно нежелателно. Особено при първескините това би могло да се окаже фатална грешка – родилният път остава тесен, а нерядко и плода е все още неправилно разположен ! Единственият изход в такива случаи е оперативното разраждане !
Бъдещите майки не трябва да стресират по никакъв повод. Те се довеждат своевременно в родилното отделение (ако има обособено такова), още 15 дни преди очаквания термин. Виковете, грубите обноски и манипулации, контактът с непознати, пренаселеността и други стресове, отключват отделянето на адреналин, хормон, който е антагонист на естествените медиатори и стимули отговорни за нормалното раждане.
Кога трябва да се намеси човек ? Най-добре е акушерската помощ да се окаже от ветеринарен лекар. Често обаче той не присъства и не контролира раждането. Фермери наблюдавайте внимателно ! Ако родилката се напъва без никакъв резултата повече от час (Сн. 8) , то незабавно потърсете лекар. Не предприемайте нищо друго. Животът си е изградил защитни механизми, гарантиращи запазване на новороденото още известно време. Некомпетентните намеси са опасни. Те биха могли само да навредят и да ускорят задушаването на приплода.
Стопаните биха могли да окажат съдействие и помощ единствено накрая, във финалната фаза, когато голяма част от новороденото е вече навън и съществува необходимост от неговото доизтегляне !
Сн. 1 Обусловена от специфичните особености на таза при кобилата, родилната ос е сравнително изправена и къса. Обстоятелство, което в голяма степен улеснява раждането.
Сн. 2 Родилната ос при кравата е по-дълга, при това с криви и извивки. Освен това пътят който трябва да измине телето е доста дълъг и тесен. Всичко това прави таза при кравата неблагоприятен за раждане.
Сн. 3а
Сн. 3b
Сн. 3c
Сн. 3 а, b, c Със започване на отворителната фаза настъпва ротация (завъртане) на плода, т. е. заемане на неговото нормално родилно разполагане.
Сн. 4 Алантоиса – първият околоплоден мехур – синкав на цвят.
Сн. 4a Последния околоплоден мехур, амниона е с по-светъл цвят, прозрачен, често части от крайниците на плода прозират през него.
Сн. 4 b За разлика от алантоисната, амнионовата течност е мътна !
Сн. 5 Оптималното разплогане на родилката по време на изтласквателната фаза е леко странично лежане. По този начин диаметърът на костния и мекия родилен път са най-големи, а силата на маточните контракции най-голяма.
Сн. 6 Новородено теленце заедно с майка си!
Сн. 7 Изтласквателната фаза при свинята завършва с раждане на прасенца, най-често през интервал около половин час.
Сн. 8 Ако въпреки напъните, не настъпи раждане, е необходимо оказване на специализирана акушерска помощ ! В случая от външния полов орган при козата се показва само единият крайник на козлето. Плацентата е частично отделена – внимание – нещо не е наред !!!