За разлика от кравата, задържането на плацентата след раждане при дребните преживни се среща по-рядко.
Като временен орган съществуващ по време на бременността, плацентата осигурява обмяната на веществата между развиващият се организъм (фетуса) и майката. Състои се от майчина и фетална част. Раждането е физиологичен процес, при който настъпва прекъсване на функционалната и морфологичната връзка между плода и майката. Всъщност това става от момента на нарушаване целостта на пъпната връв. Новороденото постепенно се приспособява към условията на “външния” свят. По този начин, отпада необходимостта от функционирането на плацентата. Тъканите й се сбръчкват, умират, кръвоносните съдове се свиват и започват процеси на постепенно отделяне на феталната от майчината част на плацентата. Впоследствие феталната част от плацентата означавана още като последък се изхвърля спонтанно навън. При овцата и козата нормално това става най-късно до 3-я час след раждането. Забавянето на този естествен процес обикновено води до усложнения със сериозни последствия, понякога животозастрашаващи.
В сравнение с овцете, козите се засягат по-често. При дребните преживни, задържането на плацентата настъпва обикновено след аборт, преждевременно раждане, преносена бременност. В повечето случаи първопричина за тях са инфекциозни агенти. Другите фактори водещи до задържане на последъка са от незаразен характер. Най-често това са грешки в храненето, недоимъчни състояния (недостиг на селен, цинк, витамините А и Е, бета каротин), интоксикации (микотоксини, които са много актуални през зимно-пролетния период), намалената контракционна способност на матката.
Какви признаците показват овцете и козите и какви са възможните усложнения при задържане на плацентата ?
За разлика от кравите, особено при стадно отглеждане, при дребните преживни, много по-често се пропуска своевременното регистриране на задържането на плацентата. Не са редки случаите, когато при търсенето на ветеринарномедицинска помощ е вече много късно.
Компликациите настъпващи при ненавременното отделяне на последъка настъпват главно първите дни след раждането. В някои случаи обаче, особено при овцете те биха могли да протекат скрито и да напомнят за съществуването си месеци по-късно !
След изминаване на няколко часа от раждането, части от последъка все още остават да висят от външния полов орган (частично задържане). Те достигат обикновено до скакателната става, а понякога до пода или напротив, цялата плацента остава “скрита” в матката. В последния случай се говори за пълно задържане. В началото животното е със запазено общо състояние. Ако обаче не се вземат своевременно мерки, плацентата започва да загнива. Следродилните секрети в матката, мъртвите тъкани и високата вътрешна температура спомагат за лавинообразното развитие на голямо количество микроорганизми. В близост до животното, а понякога и в цялото помещение се установява типична, изключително неприятна задушлива миризма. От външния полов орган се отделят кафеникаво-червени изтечения. Областта около опашката и седалището е зацапана със засъхнал секрет. В случай на тежко възпаление на матката, животното се напъва постоянно, като дефекацията и уринирането се съпровождат с болка и стенене. Вътрешната телесна температура в началото е в границите на нормата, но след 1-2 дни се повишава над 40,5°С. Апетитът става капризен, а понякога и липсва. Животните се движат с неохота, количеството на коластрата е силно намалено. В някои случаи при вторично засягане на черния дроб и бъбреците очите хлътват, появява се диария или запек, урината е тъмна, животните имат повишена жажда и отслабват рязко. Вървежът е схванат.
Овцете са по-устойчиви при задържане на последъка. При тях рядко настъпват общи генерализирани увреждания, дори и да не се предприеме своевременно лекуване. За козите обаче, задържането на плацентата би могло дори да е фатално.
Без лекуване, развиващите се в матката микроорганизми предизвикват тежкото й възпаление. То може да хронифицира и да е причина за трайно, понякога необратимо безплодие.Ето защо, своевременното лекуване и профилактиката са от голямо значение !
Какви мерки биха могли да предприемат стопаните и фермерите, за да сведат до минимум загубите от задържане на плацентата. Желателно е 10-15 дни преди раждането бременното животно да се третира с препарати съдържащи селен, витамините Е , А и D. След раждането, с водата за пиене да се даде 50-100 грама захар. Тя би могла да се размеси с малко ярма, да се долее топла вода и така да се даде под формата на течна каша. Внимание – предозирането на захарта е опасно ! Желателно е да се позволи на родилката да оближе своите рожби. Ако въпреки това, до 3-4-я час плацентата не се отдели, макар и с несигурен успех би могло да се приложи мускулно окситоцин в доза 10–20 универсални единици. Противопоказано е завързването и увиването за висящата част на последъка на с тежки предмети. Това би могло да доведе до извръщане и изпадане на матката. Ако въпреки взетите мерки, плацентата не се отделя, преди идването на ветеринарен лекар, висящите навън сегменти биха могли да се изрежат. Те служат като мост за болестотворните микроорганизми водещ директно до матката, което увеличава риска от усложнения. Помещението в което се отглеждат животните трябва да се подсуши и почисти. Родилките да се поставят върху дебела сламена постеля. В дажбата им трябва да се включи ливадно сено и царевична ярма (по възможност). Преди доене вимето трябва да се почисти и дезинфекцира (риск от мастит). Ако визитата на ветеринарния лекар се забавя, по изключение, за да се спаси родилката, би могло инжективно да се приложи антибиотик във висока доза. В този случай е задължително спазването на определения за всеки препарат карентен срок за млякото и месото.
Основната цел при оказване на ветеринарномедицинска помощ е ръчното отделяне на плацентата. В някои случаи (при сраствания) това е невъзможно. При самата манипулация козите са много по-чувствителни от овцете. Родилния път на козите е много по-нежен и при тях по-лесно настъпват фатални наранявания. Затова отстраняването на плацентата при този вид трябва да се извършва съвсем внимателно и ако не се отдава лесно, опитите трябва да преустановят своевременно. Като предпазно средство против фаталното разпространение на инфекцията, в матката задължително се поставят антибиотични компрети (свещи). При козите е необходимо венозно и мускулно приложение на различни лекарствени средства – антибиотици, сулфонамиди, витамини, глюкоза, калций и др. Късните последствия, ендометрити и незаплождане се лекуват по определена схеми, които са трудно осъществими и особено при дребните преживни са с несигурен ефект. Ето защо, както при повечето болести, така и при задържане на плацентата, предприетите мерки трябва да имат профилактично-лечебно, а не лечебно-ликвидационно естество.
