Следродилното залежаване е клиничен симптокомплекс, при който кравите не могат да се изправят. Среща се обикновено непосредствено или няколко дни след раждането. Точно в момент, когато от най-добрите животни, се очаква най-много, възниква този, често фатален проблем. Всичко това е причина за директни финансови загуби, както и за много разочарования. Едва ли има друго заболяване при кравите, за което в продължение вече на столетия да се пише и дискутира толкова много. Това е едно страдание, което е било и си остава до ден-днешен актуално за практиката.
Всъщност, първопричина за следродилното залежаване са различни заболявания. Неправилното им диагностициране е основната причина за неуспеха при терапията или при преценката на нейната целесъобразност.
В зависимост от патологичните процеси предизвикващи следродилно залежаване при кравите съществуват основно три клинични форми. Както беше споменато, от особено значение е тяхното навременно и точно разграничаване
Причина за първата форма, (означена още като параплегия) са трудните раждания, свързани с травматични увреждания по време на родилния акт. Среща се главно при първескини, особено когато новороденото е голямо, а родилния път е недостатъчно развит. В тези случаи се говори за абсолютно или относително голям плод. Естествено, че за условията на нашата страна, е най-актуална, когато юниците са заплодени много рано, преди да достигнат необходимото телесно израстване и развитие (320-360 кг.). Обикновено, при оказване на акушерска помощ, плода се тегли с непозволена теглителнa сила, което води до съответните увреждания, както на майката, така и на новородено. Непосредствено след раждането или няколко часа по-късно, кравата загубва стабилност на задницата и се свлича на земята. Причини за това са: разтягане или счупване на стави или тазови кости, разкъсвания на мускули или на мекия родилен път, травматизиране и увреждане на нервите на задните крайници, тазовия пояс или кръста.
В най-тежките случаи животните напълно загубват способността да движат задните си крайници, като същевременно липсва чувствителност при убождане с игла. Понякога дори и да се изправят за кратко време с чужда помощ, заемат неестествена стойка и държане, треперят и скоро след това отново падат. Въпреки всичко, животните са спокойни, приемат храна и вода, реагират при общуване с хора, при издояване макар и в по-малко количество имат мляко. В повечето случаи, ако не са засегнати съответните нерви, животните уринират и дефекират нормално. Вътрешната телесна температура не е повишена, а при изследване на кръвта не се установяват сериозни отклонения.
Прогноза и терапия. При счупване на кости изхода е неблагоприятен. Във всички останали случаи е необходимо да се има предвид, че дори и да се стигне до пълно излекуване, възстановителния период обикновено е много продължителен – до няколко седмици. Какво трябва да направят стопаните в тези случаи ? 1. Необходимо е да се осигури мека постеля. 2. Периодически, няколко пъти дневно животното да се обръща на срещуположната страна. При това поне еднократно да се разтрива с парцал, напоен с ракия или спирт. В противен случай биха могли да възникнат декубитални наранявания. 3. По възможност най-добре е, ако пациента се вдигне с люлка, като по-този начин освен постигане на лечебен ефект, най-лесно би могло да се прецени състоянието и степента на увреждане. За съжаление предвид условията в нашата страна, това е трудно осъществимо. 4. Задължително е да се положат съответните грижи за млечната жлеза – редовно издояване, хигиена. Освен всичко това, ветеринарния лекар трябва да извърши съответната терапия, от която не би трябвало да се очаква бърз ефект ! Според някои автори и практикуващи ветеринари, липсата на успех до 14-я ден след залежаването обезсмисля по-нататъшното лечение. За много фермери грижите и разходите през този продължителен възстановителен период, особено когато няма никаква гаранция за успех, са неприемливи. Най-важна е профилактиката на това заболяване.Не трябва да се оказва неподходяща акушерска помощ. Телето да се тегли с позволена теглителна сила, най-много от трима човека. При голям плод е необходимо спешно да се извърши цезарово сечение – животоспасяваща операция, както за майката, така и за новороденото.
При втората форма се касае за т. нар. хипокалцемия съпроводена с намаляване на калция в кръвта. Нарича се още следродилна кома или пареза, а някои автори я означават като млечна треска. Среща се при високомлечни крави, най-често след 3-то отелване. Това заболяване настъпва винаги след леко раждане. Кравата приема телето, поема лакомо фуража, отделя плацентата навреме, всичко изглежда наред. Обикновено след първото или второто доене родилката става неспокойна. Започва да потреперва, да пристъпва несигурно, подпира се на яслата. Погледа й става вдървен, страхлив, престава да яде и да пие вода. Нестабилността прогресира и животното пада на земята, като изправянето става невъзможно. Опашката става неподвижна. Гръбначния стълб е S-видно извит, главата е допряна до гърдите, дефекацията и уринирането преустановяват. Фекалите са сухи и твърди. Поемането на храна и гълтането са невъзможни (поради парализа на гълтателната мускулатурата). Наблюдава се слюнкоотделяне При дразнене в областта на окото животното не реагира, клепачите остават неподвижни. Вътрешната телесна температура е понижена, дишането е забавено, понякога стенещо. Млечната жлеза е едематизирана, вените й са изпъкнали, но млякото е оскъдно. Тъй като газовете от търбуха не могат да бъдат евакуирани, кравата се подува, което допълнително усложнява състоянието. Ако не се вземат спешни мерки в рамките на часове би могло да настъпи смърт.
Най-важното за тази форма е, че при своевременно проведено и уместно лекуване ефекта е поразителен. Ветеринарният лекар, прилага венозно калциеви препарати по определена схема. Буквално за минути, по време на системата състоянието на пациента се подобрява рязко. Главата се подвига, кравата се облизва, гълтателния рефлекс се възстановява Животното дефекира и уринира, възстановява се подвижността на опашката, погледа става жив. Ако има храна животното започва лакомо да я поема. Много често, 10-15 минути след проведената терапия кравата става сама ! Не трябва в никакъв случай да се правят опити за насилственото изправяне на пациента! В тези случаи животното се стресира и в продължение на дни не желае да става, въпреки, че се храни и е в добро общо състояние. Това би могло да бъде причина дори за клане по необходимост. Най-добре е след проведената терапия, кравата да се остави сама на спокойствие. Пода трябва да се постели със слама, за да не са хлъзга. След 2-3 часа животното се изправя само. Независимо от ефекта обаче, терапията трябва да бъде повторена още един или два пъти ! При това заболяване съществуват различни схеми за профилактика и лекуване. В зависимост от конкретните условия, ветеринарния лекар е този, който би могъл да прецени, коя е най-удачна.
При третата форма се касае за увреждане на черния дроб. Затова и заболяването се означава като чернодробна кома. Настъпва при най-високопродуктивните крави, при които дажбата е небалансирана – прехранване с концентрирани фуражи (само концентрати и силаж), даването на плесенясали и развалени смески. Също така често се среща при гладуване, енергиен дефицит на дажбата, хронично протичащи паразитози, интоксикации и други заболявания. Продължителния дисбаланс в хранителния режим, съпроводен с някои породни (черношарена) и индивидуални особености води до необратимо увреждане на черния дроб – дистрофия, съпроводена с неговото уголемяване и пожълтяване. Така по този начин се развива една чернодробна недостатъчност и този орган не може да изпълнява основната си детоксикационна функция в организма. Настъпва вторично увреждане на други органи и системи – мускулатура (дистрофия), сърце, централна нервна система (хиперреактивност до кома), както и допълнителни метаболитни разстройства Всичко това предполага един неблагоприятен изход. В повечето случаи, чернодробната кома не настъпва непосредствено след раждането, а малко по-късно – дни дори седмици.
Развитието на клиничната картина при това заболяване става по-бавно ! Първата очевидна промяна е рязкото отслабване (за няколко дена), съпроводено често от намаляване на апетита, диария (мръсни вонящи изпражнения, понякога примесени с кръв) или запек. Дишането се учестява. Очите хлътват, кожата става нееластична (обезводняване). Често животното се изгърбват, температурата се повишава леко, носното огледало е сухо. В областта на таза се установяват отоци. Понякога от носа се отделят гнойни изтечения. Биха могли да се установяват и кръвоизливи Урината е тъмна, като бира, понякога дори може да настъпи жълтеница. Повърхностните вени са силно изпъкнали и твърди. Някои индивиди показват нервни признаци, некоординирани движения, дори агресия. Отпадните токсични продукти от обмяната предизвикват пълно изтощение, животните падат. Могат да извършват плавателни движения, а главата се извива назад. Кравите загубват съзнание и наскоро след това умират в агония. В повечето случаи обаче, след залежаване, животните са със запазено съзнание, макар и силно отслабнали (диария), с хлътнали очи, те поемат по малко храна, но пият много вода. Млекодобива рязко намалява. Кръвта им става черна (интоксикация). Ако не се вземат своевременни мерки, постепенно (в продължение на дни) състоянието се влошава фатално.
Макар и относително успешна, терапията при чернодробната кома не води до рязко подобряване на общото състояние и възстановяване на продуктивността. За да се разбере правилно това винаги трябва да се прави аналогия с хепатита (жълтеницата), който се среща при хората. Възстановителния период е продължителен и скъп. Затова в много страни такива животни не се лекуват, а се ефтаназират ! За да се избегнат разочарования и неоправдани разходи е необходимо да се обмисли добре смисъла от една терапия. Във всички случаи трябва да се знае едно, че ако след проведено реанимационно третиране състоянието на животното не се подобри рязко, по-нататъшното лечение е безсмислено. Профилактично във фермата е необходимо да се подобри хранителния режим. Желателно е да се предоставя повече и качествено ливадно сено, люцерна, кореноплодни, тикви, царевица в концентрирания фураж, минерални добавки, обезпаразитяване на животните, избягване на заблатените пасища и водопой от случайни водоизточници и др. Ако се установи, че фуражите са плесенясали и некачествени трябва да се преустанови тяхното изхранване.
Ветеринарните лекари и стопаните трябва да се имат предвид, че чернодробната кома се среща по-често, отколкото се предполага и обикновено не се диагностицира правилно. Още по-трудно се открива, когато протича заедно с хипокалцемичната кома. Поставянето на точна диагноза в тези случаи представлява едно истинско предизвикателство дори и за добрите ветеринарни специалисти !