Възпаленията на матката са изключително актуални и вероятно представляват най-дискутирания проблем касаещ репродуктивната патология при кравите. Те са основната причини водеща до безплодие при животните. В широката практика, накратко се означават като ендометрити.
Възпаление на матката възниква след трудно раждане, задържане на плацента, лоша хигиена, неподходящ момент и неправилно изкуствено осеменяване, инфекции предавани по полов път, нарушение в обмяната на веществата, недоимъчни болести – недостатъчна енергийна обезпеченост на дажбата, липса на калций, фосфор, авитаминози и др.
Точната диагноза се поставя от ветеринарен лекар. В по-леките случаи характерните признаци на това заболяване са нетипични. Обикновено животните се разгонват редовно, но не се заплождат. Установяват се повторки. Понякога междуестралният период е удължен – 25-30 дни, което се дължи на ранната ембрионална смъртност, настъпваща следствие маточно възпаление. В такива случаи е наложително да се обърне внимание на секрета отделян от външните полови органи по време на разгоненост. Нормално той е бистър, с точеща се консистенция, достигащ до скакателната става. При леки промени помътнява, къса се, съдържа мехурчета, а понякога дори и гнойни флокули. В някои случаи количеството му е увеличено, или почти липсва.
По-тежките форми са очевидни. От външния полов орган непрекъснато се отделя секрет примесен с гной. След по-дълго лежане, при животните се установява локвичка намираща се на пода. Външния полов орган и опашката са зацапани също. Количеството на секрета е най-голямо по време на еструс. Ако процесът води своето начало от следродилния период, се създава впечатление, че кравите все още “се чистят”. В едни случаи разгонването е учестено, но по-характерно е обратното – в продължение на месеци не се установява еструс. Липсата на половициклична дейност е свързана с по-тежки форми на възпаление. Често отделения секрет представлява чиста гной. Животните остават безплодни.
Какъв е изхода ? Лечимо ли е възпалението на матката при кравата ?
Трябва да се знае, че по принцип, прогнозата по отношение бъдещите репродуктивни способности на женското животно е благоприятна. Лекуването не е сложно, но в много случаи е трудоемко.
Когато става въпрос за терапия на маточните възпаления при кравата би било грешно да се налагат едно или друго становище, теория или принципна позиция, които в определени случаи при отделни автори, учени и практици, са напълно противоположни. Кои са дискутираните аспекти ?
На първо място стои въпроса: съществува ли необходимост от лекуване на маточните възпаления ! Кога терапията е безсмислена, т. е. прогнозата е неблагоприятна и обратно, в кои случаи би могло да се очаква самоизлекуване. На второ място – какъв би трябвало да бъде изборът на прилаганото лекарствено средство ! И трети, макар и не последен по значение е въпроса, как да се провежда терапията – чрез маточно или извънматочно приложение на лекарствените средства.
Започваме с втория аспект, относно вида на лекарственото средство.
Маточните възпаления се причиняват от микроорганизми. Прието е, че целенасоченото им потискане и унищожаване има най-голям оздравителен ефект.
В тази връзка съществуват два подхода – директна атака срещу причинителите или засилване на съпротивителните способности на организма. Във втория случай се разчита, че факторите на имунитета ще „изгонят неканените агресори”. Освен това, прилаганите лекарствени средства, трябва да стимулират възстановителните процеси вътре в матката и да допринесат за постигане на „уютна и гостоприемна среда”, гарантираща преживяемост и активност на половите клетки, оплождане и развитие на ембриона и плода.
Какво обаче трябва да знаете Вие, фермери, стопани и собственици на животни.
Лекарствените средства използвани за лечение на маточните възпаления при кравите се делят на три големи групи.
Препаратите от първата, т. нар. класически, съдържат йод и различни йодни съединения, глицерин, пчелен мед, клей, фитонциди, някои соли, захари, олеозни разтвори, билки и др. Прилагат се обикновено вътрематочно, но в някои случаи и инжективно – венозно, подкожно, мускулно и др. Предимствата на тези средства са няколко ?
Класическите неантибиотични препарати са ефективни. Приложени в матката те не само че атакуват микроорганизмите, но увеличават локалната устойчивост и съпротивителните сили на организма. Подобряват и кръвооросяването, което допълнително стимулира възстановителните и регенеративните процеси в матката. Приложен локално йодът се резорбира в организма. По този начин оказва благоприятно влияние на функцията на щитовидната жлеза, яйчниците и на обмяната на веществата.
От екологична гледна точка, класическите средства са оправдани. Не замърсяват околната среда. След приложението им, в млякото не се установяват инхибитори ! И нещо друго, с особена важност. Класическите средства използвани за лекуване на маточните възпаления са изключително евтини и достъпни. Безспорно това е важно ! Така че, уважаеми фермери, пътят към Европа и въобще към модерното животновъдство, не винаги е свързан с големи разходи и инвестиции ! Бих могъл да допълня, че от масовото им приложение биха могли да губят единствено фармацевтичните фирми !
Все пак, кои са недостатъците на йодът и неговите „събратя”. Приложението им е трудоемко. За ветеринарните лекари маточните инфузии са крайно неатрактивни. Освен това класическите средства не винаги могат да унищожат силно вирулентни (агресивни) щамове (отродия) микроорганизми. Тогава единствено ефективни са антибиотиците, сулфонамидите и химиотерапевтиците. Масовото им внедряване стартира от средата на 50-те години на миналия век. Понастоящем се прилагат както вътрематочно, така и инжективно. Оправдана ли е широката им употреба в практиката ? Категорично не ! Те трябва да се използват само когато „Класиката” е неефективна, при целенасоченото унищожаване най-опасните микроорганизми. Кои са недостатъците на антибиотиците ?
Известно е, че след въвеждане в организма на животните, неминуемо част от тях се отделят в околната среда. Така широко, неконтролирано и неаргументирано приложение води до развиване на устойчивост на микроорганизмите, които са навсякъде сред нас. По този начин, когато наистина е наложителна, употребата на антибиотиците става неефективна. Дори животозастрашаващи състояния при животни и човек не могат да бъдат овладени ! Особено неприятно ми е да напомня за зачестилите (защо не и в това число инцидентът с испанските краставици в Германия) в последно време случаи на тежки, дори фатално протичащи гастроентерити и бронхопневмонии при хората, когато антибиотиците са безсилни. Не са редки случаите, когато фермерите стават тяхна жертва и по друг начин. Голяма част от химиотерапветиците се отделят с млякото. Така те биват незабавно улавяни от детекторите за инхибитори, налагащо бракуване на огромни количества продукция. Ето защо при лекуване на маточните възпаления антибиотиците трябва да се оставят като резервен вариант.
Третата група включва някои хормони и хормоноактивни вещества. В тази връзка, през последните години нашумяха простагландините. Основното им предимство е, че са лесни за приложение. Инжектират се подкожно. Действието им се основава на това, че променят хормоналния статус в организма, като по този начин повлияват благоприятно оздравителния процес при маточно възпаление. Обикновено те предизвикват разгонване. Повишават локалния имунитет.
Кое е точното лекарствено средство, кога и как трябва се използва за да бъдат шансовете за успех най-големи. Трудно е да се отговори еднозначно. Нещо повече, при терапията на тежките форми на маточни възпаления при кравите, най-добър и бърз е ефекта от комбинираното приложение на препарати, от различни групи. Ветеринарният лекар е този, който ще направи най-правилната преценка ! Не е удачно, други да изземват функцията му и да решават здравните проблеми при животните.
