Мъжките разплодници са една особена категория животни. Често, незаслужено те остават на заден план. За тях се фермерите се сещат едва, когато трябва да „свършат работа”….
В сравнение с женските животни броят на мъжките разплодници е значително по-малък. Това ги прави много по-значими, а стойността им е огромна. Те се използват като донори на материал за изкуствено осеменяване или се включват директно при естественото заплождане. Често мъжките животни са продукт на продължителна селекция ! Носители са на определена генетична информация, което гарантира получаване на желани наследствени качества в поколението. Така заложбите на един разплодник се мултиплицират многократно сред популацията.
За да стане това факт обаче са необходими две неща. Първо – семенният материал трябва да е с много добро качество и на второ място – без необходимата полова активност не могат да се получат желаните резултати. Всичко това би могло да се постигне единствено, ако животните са здрави и се намират в подходяща разплодна кондиция !
Съществуват няколко основни фактори, които оказват влияние върху състоянието на мъжките разплодници.
На първо място това е годишното време. То оказва решаващо влияние и е от най-голямо значение за сезонно размножаващите се видове. В тази връзка, съществуват някои различия. Така например за жребеца и заека най-благоприятен периода от късна зима до ранното лято. За коча, пръча и бивола това е края на лятото и началото есента. При дивите животни мъжките са най-активни по време на естралния цикъл на женските. Въпреки че при свинята и говедото няма добре изразена сезонност, най-благоприятен период при тези видове е пролетта.
По какъв начин влияе сезона ?
Разбира се, че това е продължителността на светлиния ден. През нощта, епифизата (жлеза с вътрешна секреция) отделя хормона мелатонин, който оказва непосредствено въздейства върху репродуктивните функции в организма. Така при дребните преживни той представлява един вид „стимулатор”, а при видовете на дългия ден има обратен ефект. От съществено значение е и самият преход в продължителността на деня – от зима към пролет и от лято към есен. Слънчевата светлина е от особено важна за птиците ! Тя ги пробужда не само за нов живот, но и за продължаване на вида ! В пълна сила това важи и за зайците.
На второ място, непосредствено свързана с годишното време това е температурата. Трябва да се има предвид, че високите температури оказват изключително неблагоприятно въздействие върху сперматогенезата при мъжките животни. Ето защо, жаркото лято при почти всичи видове се оказва безплоден сезон ! Така например, при биците, през най-горещите дни броят на сперматозоидите спада с 10-15%. От своя страна мъртвите сперматозоиди се увеличават. Същата зависимост важи и за останалите видове разплодници. Най-опасно е съчетаването на пряката слънчева светлина със силното нагряване. Отглеждането в горещи помещения, циментови или асфалтови дворове без сянка и вода биха могли да бъдат причина за трайни негативни въздействия.
Когато се говори за високи температури не трябва да се забравя и вътрешната телесната температура. Така например при треска, наблюдавана при различни болестни състояния, тя винаги се повишава и нарушава производството на мъжките полови клетки. За критична се считат границите около 40˚С. Дори и след нормализиране, последствията остават трайни. В някои случаи до пълното възстновяване са необходими месеци. Известно е, че в скорталната торба, мястото където се намират тестисите, температурата е с 2-3 градуса по-ниска от телесната. Това е важно условие за нормалното протичане на сперматогенезата. Първоначално тестисите се намират в коремната кухина. Те „се спускат” по време на ембрионалното развитие. При някои индивиди този процес е нарушен и те се задържат корема. Засегнатите животни се означават като „крипторхиди” и остават безплодни. Това е още едно свидетелство за неблагоприятното въздействие на по-високите температури върху мъжките репродуктивни органи. И нещо повече. Високите температури са причина за развитие на тумори в тестисите – едно вече животозастрашаващо състояние !
Не без значение е и възрастта на разплодниците. Известен е факта, че младите животни са по-активни. Но това не означава, че точно те трябва да се натоварват и преексплоатират, което може да причини тяхното преждевременно изтощаване и дори увреждане. При настъпване на половата зрялост мъжките животни започват да покриват женски и биха могли да се използват за първи път, като донори за получаване на материал. Развъдната зрелост съвпада с пълното физиологично и телесно развитие на организма, когато той разгръща максимално своя потенциал. За различините видове настъпването на половата и телесната зрелост е както следва – бик 8-12 и 16-18, жребец 12-18 и 30-36, коч 5-6 и 12-18 и нерез 4-6 и 8-10 месеца.
Режимът на отглеждане също оказва влияние върху репродуктивните способности на мъжките разплодници и тяхната активност. Стимулиращо въздействие оказват движението, разходките, чистият въздух, отглеждането на открито. Както адинамията така и изтощаването оказват крайно неблагоприятно въздействие. Добре известно е, че спазването на определен полов режим е важна предпоствака за по-дълга експлоатационна продължителност. Обикновенно получаването на семенна течност е три пъти седмично. Хаотичното използване и пренатоварването при есетесвено осеменяване води до рязко намаляване на половата активност стигащо понякога до отказване от скачка !
Храненето като фактор оказващ влияние върху мъжките разплодници би могло да се дискутира много. То е особено важно при интензивно използваните животни. Изисква поддържане на разплодна кондиция и обезпечаване на организма с най-важните хранителни вещества. Мъжките разплодници в едно стадо трябва да получават най-качествените фуражи ! Всичко това предполага един научно обоснован подход при съставяне на дажбата им, особено непосредствено преди и по време на размножителния сезон.
Репродуктивната и зародишната тъкан е особено чувствителна към радиоактивни лъчения, токсини, химикали ! Ето защо в съотвентите обременени региони, поколението или „липсва” или новородените са с анамалии и генетични дефекти. Всичко това трябва да се има предвид и при закупуване на мъжки разплодници от рискови области и държави.
Природата разполага с различни компенсаторни и защитни механизми, които „идват на помощ” при някои неблагополучия. Така например при едностранна кастрация, останалият тестис нараства и поема функцията на отстранения.
Горепосочените условия касаещи експлоатирането и отглеждането на мъжките разплодници се отнасят главно за тези, които се използват най-интензивно. Те обикновено са от ценни породи, режимът им е много натоварен и при тях съществува най-голям риск от възникване на патологични отклонения дори болестни състояния. Всичко това налага тясно взаимодействие и сътрудничество между ветеринарен лекар и фермер.