Важна предпоставка за постигане на ефективност в свиневъдството е умелото управление на репродуктивния процес при този вид животни. Независимо от това дали се касае за големи и модерни свиневъдни ферми или малки еднолични стопанства е необходимо да се познават факторите определящи настъпването и протичането на еструса (разгонването) при женските животни. Това е фаза на половия цикъл, през която настъпва овулацията и след осеменяването животните се заплождат, успеха от което до голяма степен определя рентабилността на производството.
Съществуват множество фактори оказващи влияние върху протичането на половия цикъл. Най-общо те се делят на две големи групи: ендогенни и екзогенни.
Към ендогенните спадат – възрастта и породата.
Многобройни изследвания доказват ролята на възрастта, като фактор въздействуващ върху заплодяемостта и плодовитостта при свинята. От съществено значение е не толкова самата възраст, а времето изминало от настъпването на пубертета или раждането. Според някои автори съществува положителна корелация между възрастта на заплождане при първескините и продължителността на периодът от време между отбиването на прасенцата след раждането и настъпването на първия еструс след това. Като причина за това се изтъква, че късното настъпване на пубертета води до увеличаване на прасилото. Следствие на това намаляването на телесната маса по време на лактация е значително, което е съпроводено от допълнително изтощение на майката. Това налага и по-продължителното възстановяване след отбиването. Доказана е положителната връзка между значителното редуциране на теглото по време на лактацията и удължаването на периода до последвалото разгонване след раждането. Установено е също така, че при първескините по-често настъпва лактационен стрес, който обикновенно води до продължителен следродилен анеструс. Поради тези причини, ако периодът между отбиването и последвалия еструс при многораждалите свине е 5-7 дена, то при младите майки би могъл да достигне до 18-20 дни.
Доказано е също така, че плодовитостта на свинете заплодени по време на първия еструс с настъпване на пубертета е по-ниска в сравнение със случаите когато се изчака настъпването на втората или третата разгоненост. Този факт е потвърден многократно независимо от това дали пубертета е настъпил спонтанно или е бил стимулиран посредством приложение на медикаменти.
Някои дори препоръчват младите свине да не се осеменяват преди достигане на възраст 250 дена. Същевремнно обаче, едно такова изчакване не е икономически оправдано и в много случаи противоречи на заложените норми и програми за изпълнение. В тази връзка във фермите трябва да се въведат специални зоотехнически и биотехнологични мероприятия, които ще гарантират своевременното телесно развитие – основна препоставка за успешно ранно заплождане. Само тогава биха могло да се индуцира медикаментозното по-ранно настъпване на пубертета.
Като най-подходяща възраст за ранно заплождане на ремонтните животни в една съвременна свинеферма се сочи периодът между 180 и 200 дневна възраст. Въпреки, че свинете могат се използуват в репродуктивния процес до 12-та година, често те биват бракувани много по-рано поради заболявания или недостатъчна продуктивност.
Породата също оказва влияние върху еструса и заплодямостта. Извествно е, че при културните породи пубертета насътпва по-рано. Често обаче ролята на този фактор не би могло да се установи еднозначно, тъй като съществуващите различия между технологичния режим и другите фактори правят невъзможна реалната преценка.
Външни фактори Половият цикъл, настъпването на еструса и заплодяемостта при свинете се влияят в много голяма степен и от условият на външната среда.
На първо място това са сезонът и темепературно-светлинния режим. Свинете принадлежат към видовете, които са активни през светлата част на денонощието. Установено е, че при интензивност на светлината под 0,2 Лукса не е възможно оптично ориентиране при домашната свиня. Посредством зрителния анализатор, светлината влияе на централната нервна система, половия център, а така също и върху целия организъм. През тъмната фаза на денонощието се отделят мелатонин и серотонин, подтискащи половата активност. Интерес представлява и факта, че светлината въздействува върху организма и посредством своя спектрален състав и интензивност. В сравнеие с всички останали фактори на околната среда, тя оказва най-голямо въздействие върху функционирането на вътрешния биоритъм. В същото време тя влияе благоприятно само в определени граници. Превишаването на определени норми има обратен ефект върху половия център. Така при домашната свиня е установена зависимост, според която, половата активност и заплодяемостта са намалени, когато продължителността на деня е голяма и се движи между 12 и 16 часа. За нашите условия това съвпада с лятото и ранната есен. Забележителен е факта, че оптимален фертилитет при този вид се постига в началото на пролетта, когато продължителността на деня е 8-12 часа. При това необходимият интензитет на светлината в помещението би трябвало да възлиза на около 100 Лукса. Проблем от практическо значение е, че тази норма на осветеност не би могла да се постигне в много от нашите ферми.
Според редица автори обаче, намалените заплодяемост и плодовитост през летните месеци се дължи толкова на продължителния светлинев ден, а на горещините. Температурите над 20°С натоварват организма на свинете, водят до проблеми в кръвообращението, терморегулацията и от там са причина за намалена полова активност или дори предизвикват ембрионална смъртност. Като оптимална се счита температурата около 18 °С.
Влияние на стреса. Въздействието на този фактор не е едназначно. По време на стресова ситуация се отделят голямо количество кортикостериоди и адреналин. Тези хормони водят до подтискането на половите функции и ниска заплодяемост или дори до безплодие. Стрес могат да предизвикат и такива незначителни на пръв поглед фактори, като честа смяна на обслужващия персонал, тесните и неудобни боксове. Установена е определена породна и наследствена предиспозиция, водеща до повишена стресова реактивност при някои свине. От друга страна, монотонността и еднообразието също оказват подтискащо въздействие върху нервно-хормоналните процеси в организма. Един такъв режим е по-подходящ за угояване, отколкото за размножаване.
Влияние на технологията на отглеждане. Негативно въздействие в тази връзка оказват самостоятелното, изолирано отглеждане, тесните легла, липсата на дворчета за разходка, отсъствуващия контакт с мъжки, пренаселеността. Особенно значение се отдава на големината на групата в която се отглеждат животните. Както прекалено големите (50 и повече), така и малките (3-5 броя животни) групи имат негативно влияние върху настъпването и протичането на еструса при свинете. Интерес представлява влиянието на мъжкия разплодник. Ако нереза се отглежда съвместно със свинете, то тогава признаците на еструс не са добре изразени и при това разгонеността отшумява по-бързо. Приема се, че при съществуването на тесен контакт между половете, настъпва едно привикване на женските. Ако мъжките се отглеждат отделни в боксове отдалечени на метър от противопололожния пол, тогава признаците на еструс са много по-силно проявени.