Овцата се отличава с ценни стопански качества. От нея се получават приплоди, месо, мляко, вълна, кожа, ценен тор. Размножават се бързо и не изискват големи капиталовложения. Те не са особено взискателни по отношение на храненето. Използват много добре зелените, тревните и грубите фуражи, също така и бедните с ниска и рядка растителност пасища. Същевременно те не понасят едностранното хранене, при което те губят апетита си, отслабват и продуктивността им се понижава. В сравнение с говедата овцете смилат по-добре фуражите. Това обаче не се отнася за богатите със сурови влакнини дажби.
И въпреки, че всичко свързано с овцете на пръв поглед изглежда елементарно, отглеждането на този вид често е свързано с редица трудности и специфични особености. Доказано, че въпреки непридирчивостта на овцете към фуражите, трябва да се спазват определени принципни правила при изхранване на различните технологични групи. В противен случай, получените резултати ще са незадоволителни, което намаля рязко приходите от отрасъла. Това важи и за животните, непосредствено след оплождането и първата половина на бременността. Въпросът за диетичното хранене на овцете през този период представлява особен интерес. Данните в това отношение в специализираната литература са много малко и не дават възможност да се съди за конкретните потребности от хранителни вещества. Физиологичните промени, които настъпват във връзка с бременността, са определени главно по варирането на живата маса. Този показател е важен, но не може да бъде единствен. Кои са изискванията при изхранването на тази група овце ?
Както е известно, четири седмици преди заплождането животните се подлагат на усилено хранене. Наред с дажбите от концентриран фураж е необходимо да се осигури паша с достатъчно свежа, зелена трева. Правилно подготвените овце се заплождат, а след това се агнят в много кратък срок, като дават по-висок процент близнаци. Важно, което трябва да се спазва е, че усиленото хранене се прекратява най-късно две седмици след осеменяването. Продължаването му след това увеличава смъртността на ембрионите. Храненето през бременността е от решаващо значение за запазване и нормалното развитие на плода. Бременността при овцете продължава средно около 150 дни. При недостатъчно и непълноценно хранене през първата й половина става измиране на ембрионите, настъпват промени в правилния растеж и развитие на плодовете. В началото на бременността плодът при овцата нараства незначително. Така към края на третия месец теглото му достига едва 500-700 грама. Нарастването на матката и плацентата и повишаване на обмяната на веществата са също незначителни. Ето защо нуждата от храна на овцете не е висока и малко се различава от нуждата за поддържане на живота. По-скоро трябва да се обърне внимание на характеристиките на приеманите фуражи. Необходимо е овцевъдите да ограничават изхранването на голямото количество на свежа люцерна, детелина и други бобови, които са богати с фитоестрогени и могат да предизвикат настъпване на ранна ембрионална смъртност. Обратното, в изсушено състояние тези фуражи са изключително пълноценни, поради високото си съдържание на белтъци. Опасни са също така и плесенясалите зърнени фуражи и концентрати.
Заплождането на овцете у нас и първите месеци на бременността съвпадат с края на лятото и първите месеци на есента. Това позволява лесното осигуряване на пълноценно хранене. Средно на глава, през първата половина на бременността се осигуряват 1-2 кг. сено и слама и 3-4 кг. сочни фуражи, а концентратите са около 0,2 кг. Поради поемането на големи количества зелена маса (особено в планинските и полупланинските райони) овцете се нуждаят от сол, която трябва да им се предостави на разположение за близане. Най-добре е ако блоковете за близане съдържат и други микроелементи като йод и кобалт.
Нещо което не трябва да се забравя – през лятото температурите са най-високи. По принцип в обедните часове овцете пладнуват. Най-добре пасат сутрин и привечер. Ако условията позволяват може да се премине и към нощна паша.
Друг проблем е осигуряването на питейна вода. В зависимост от конкретните условия на района, в който се отглеждат овцете може да съществува дефицит и липса на питейна вода, което да се отрази негативно на развиващите се ембриони. Не трябва да се допуска водопой от заблатени или нерегламентирани водоизточници. Най-добре е ако водата е с гарантиран произход, тъй като по този начин се избягва разпространението на редица паразитни и инфекциозни заболявания. От друга страна предлагането на вода да е достатъчно. Пашата трябва да се организира така, че по време на горещините, поне три пъти дневно овцете да имат достъп до чиста, подходяща за консумация вода. В противен случай непрекъсната жажда води не само до допълнително ограничаване на приема и оползотворяване на фуражите, но също така до нарушаване на физиологичното протичане на редица други процеси в организма, в това число и растежа и развитието на ембрионите.
С цел предпазване от разпространение на паразитози, трябва категорично да се избягва пашата в заблатени и мочурливи райони.
Лятото е най-подходящия сезон, когато трябва да се лекуват и извършва профилактика на копитните заболявания, както и осъществяване на противопаразитните къпания. В тази връзка овцевъдите трябва да се консултират с ветеринарния лекар. Най-добре е ако тези мероприятия се извършат преди случната кампания.
Макар че България е с малка площ, климатичните й особености са доста разнообразни. Това налага творчески подход при решаване на конкретните проблеми свързани с отглеждане на животните.