Списание “Bienenwelt” – март 1997
Нарастващите съмнения на редица пчелари в ефективността на досегашните медикаменти използувани в борбата срещу вароатозата, са предпоставка алтернативните възможности да бъдат погледнати от друг ъгъл и видяни в една нова светлина. В случай, че в продължение само на една година ние не третираме пчелните семейства с обичайните средства, тогава вероятността те да загинат е голяма. От друга страна доказаните отровни остатъчни количества във восъка и пчелните продукти действуват объркващо и всяват паника в крайните потребители. Авторът на статията в сътрудничество с доктор по биология и един лечител извършва поредица от опити с хомеопатично средство при които той постига успехи в лечението на вароатозата, които го задоволяват напълно. От 1994 година той не прилага в пчелина, си който се намира в южната част на Германия химичните средства и мравчена киселина.
Какво представлява хомеопатията
Лечебното изкуство на хомеопатията е основано от др. Самуел Ханеманн през XVIII век. То изхожда от това че “подобното” трябва да се лекува с “подобно”. Следователно борбата срещу една болест трябва да се осъществява с една аналогична изкуствено създадена болест. Този терапевтичен подход трябва да стимулира вътрешните самозащитни сили на човека, животното или растението. Решаващо в случая е, че медикаментът приложен в голямо количество при здрав организъм предизвиква същата клинична картина, както при вече заболяло от тази болест живо същество. Ханеманн открива, че в случая успеха зависи от потенцирането /”усилването”/ на медикамента. Този процес се състои в разреждане и разстилане. При една степен на потенциране медикаментът се разрежда в съотношение 1:10, в така нареченото десетично потенциране. Относно процесът на разстиланеще бъдат дадени пояснения по-долу.
Първоначалната субстанция се означава като първична тинктура. Сместта получена след първата степен на разреждане /потенциране/ се нарича D1, а тези след по-натъшния процес на потенциране се получават отново след разреждане в съотношение 1:10 или съответно продукта на следващата стъпка би се означил като D2. Това може да бъде продължено до безкрайност. Към разтворите с ниска активност се причисляват тези с разреждане D6, а тези с висока – D 1000 и повече. Всяка болест и всяко живо същество се нуждае от индивидуална потенция, която в най-голяма степен съответствува на тях. Едно по-високо активиране при това не означава, че шансът за лечебен ефект е по-голям. Хомеопатичните лечебни средства биха могли да бъдат направени също от изгорени остатъци от вредителите.
Нашите пчели и пиричнителят на вароатозата
От около 12 години /статията е публикувана през 1997 година/ акарът причиняващ вароатоза представлява голям проблем за пчелите в Европа. Замърсяването на околната среда и начините на лекуване, които са насочени към максимални добиви на мед, си имат своя цена и улесняват разпространението на акарите. От времето на появата на вароатозата до сега нашите пчели не са се приучили да се пригодят и съжителстват с кърлежите, показателен за което е факта, че нелекуваните продължение на година семейства обикновенно умират. Традиционната медицина, използува химически средства на фармацевтичната индустрия. Постигнатото не е особенно благоприятно за нас пчеларите, поради следните причини:
1. Нашите пчелни семейства все още остават опаразитени. 2. Ние станахме зависими от традиционната медицина и фармацефтичната индустрия, тъй като сме принудени ежегодно да купуваме Perizin, Volbex VA, Cekafix, Apitol, Bayvarol, Illertissener – Milbenplatte, млечна, оксалова или мравчена киселина. 3. Следствие на дългогодишното увреждащо въздействие на акарите, имунната устойчивост на пчелите е силно намалена. Следствие на това настъпват все по-често вторично възникващи болести като каменно, варовито пило, майска болест, дизентерия, нозематоза, американски и европейски гнилец и др. 4. Отровните остатъчни количества в пчелните продукти като бромпропилат например, отслабват пчелните семейства и същевременно меко казано “смущават” потребителите, които биха желали да купуват само чист мед.
5. Лечението с различни видове киселини нарушават естественото киселинно-алкално равновесие на пчелите. Повечето пчелари не съзнават опасностите от приложението на киселини. Като пример би могло да се посочи негативното влияние на киселинните дъждове /съдържащи сярна и сяросъдържащи киселини/ върху растителността и горите. През първите години през които е имало киселиннни валежи горите са изглеждали все още здрави, но в днешни дни те изсъхват. Киселините разрушават постоянно равновесието в тях. Горите не могат да преодолеят постоянно настъпващите и ставащи все по-актуални промени / в климата и др./, способностите им за самооздравяване не са достатъчни и те постпенно биват унищожавани. 6. Пчелите и акарите са насекоми. Биологически те стоят много близо едни до други. Така че прилаганите инсектицидни средства, които са насочени срещу вароатозата, в действителност отслабват и пчелите. Борейки се срещу инвазията ние в действителност се борим и срещу нашите собствени пчели. 7. Веригата на интоксикация, както вече беше споменато продължава чрез консумацията на мед, което се отнася дори за замърсяването при изгарянето на восъчните свещи от хората. 8. Споменатите лекарствени средства и киселини са скъпи и са свързани с разходи, които ежегодно нарастват.
Изготвяне на хомеопатичното лекарство
Изготвянето на хомеопатичното средство би могло да се осъществи от всеки, като същевременно е свързано с минимални разходи. За получаването му се нуждаем от следното:
– една голяма стара супена лъжица или друг метален съд с приблизителна вместимост 30-50 милилитра;
– хаван със съответно чукало /към хавана/;
– огън /от дърва/ в печка или пещ или пък запалени по друг начин;
– мерителен /стъклен/ цилиндър – 50-100 милитра;
– празно шише от някаво лекарство с вместимост около 30 и едно друго с 100 милилитра ( второто най-добре да бъде оборудвано с пипета позволяваща да бъдат отмервани капки);
– чиста нехлорирана вода;
– време.
При приложението на това хомеопатично средство не настъпват странични действия. Вредни токсични остатъци следствие на по-големите от D6 разреждания също липсват. D6 означава всъщност 1:1 000 000. Как се приготвя самото средство. По-надолу е описано.
1. Осигуряваме си 50-60 кърлежа живи от запечатаните килийки или мъртви от изпадналите по дъното.
2. Поставяме ги в металния съд. Ако акарите са все още живи и има опасност да не останат в съда ги убиваме чрез притискане. Биха могли да се прибавят малки дървени частички, така че вредителите да се захванат за тях като по този начин останат на място. Преди да ги убием, трябва да им благодарим, че са ни помогнали да постигнем равновесие между пчелите и тях и да им пожелаем всичко хубаво.
3. След това поставяме металния съд в жар /след като сме я използували за някаква друга цел и вече не ни е нужна/ намираща се в печка или огнище горящи с дърва и същевременно в самия съд се добавя жар, така че да се напълни. Огънят помага поразяващата енергия на акарите да се трансформира в полезна. Ние трябва да съхраним нашите позитивни – духовни нагласа и отношение по време на процеса на изгаряне, тъй като омразата и гнева са недопустими при всеки един процес на лечение.
4. След като жарта изгори, поставяме съдържащата се в металния съд пепел в хаванче и посредством чукалото му го стриваме на прах в продължение на един час сменяйки посоката – съвпадаща с тази и обратна на часовниковата стрелка. По време на този един час се концентрираме върху това, че нашите пчелни семейства трябва да са добре и че те трябва да се справят сами с вароатозата.
5. Получената смес представлява първичната тинктура и се приема като една част. След това към нея добавяме 9 части чиста нехлорирана вода и получената смес я поставяме в малко шишенце, което след това хваща с едната ръка и се удря 10 пъти в другата шепа. Ударите не трябва да са твърде силни. При това ние трябва отново да се концентрираме върху това, че нашите пчели ще бъдат добре и че те ще се справят сами с вароатозата. Така ние изготвяме сместта /разтвора/ D1.
6. От тази D1 смес ние вземаме 10 милитра /отговарящо на 1 част/ и добавяме 90 мл. /съответствуващо на 9 части/ чиста нехлорирана вода. Отново 10 пъти се удря в шепата и разтвора D2 става готов. Остатъка от първичната тинктура или от D1 съхраняваме за по-късни третирания на пчелите ни.
7. От сместа D2 вземаме отново 10 мл. И подготвяме по същия начин / съпроводено отново с духовна концентрация/ D3, D4, D5, D6, D7, докато достигнем до D8. Предназначен за вредителите D8 се приема като оптимално изготвен разтвор.
8. От този разтвор вечер се прилагат по 10 капки или директно чрез накапване върху рамките или в подхранващия сироп. Отново пожелаваме всичко най-добро и това че те ще се справят сами с вароатозата. През следващите 2 вечери описаната процедура се повтаря. Тази лечебна схема трябва да се повтори след 3-4 седмици и след това още веднъж след 4 до 5 месеца. Полученият 100 милитра D8 разтвор съдържа 1000 капки и е достатъчен за 100 третирания! Който желае, може вместо вода при последното потенциране /изготвянето на D8/ да използува водно-алкохолна смес с около 15-20 % алкохол, за да може да се съхранява по продължително време, като по този начин разтвора се стабилизира.
Кураж и смелост при изпитанието на посоченото средств
Интересуващите се пчелари биха могли да натрупат собствен опит и впечатления от приложението на този метод на лекуване. Също така и другите болести припчелите /варовито пило, гнилец, нозематоза и др./ биха могли да бъдат лекувани по посоченият начин. При възникнали въпроси би трябвало да се обърнете към специалисти владеещи нетрадиционната и щадяща медицина. Това са лечители, ветеринарни лекари, биолози и др. Тези групи специалисти имат много стари методи на лечение в техните справочници. Официалната медицина познава според моите познания само химията. Едва след като овладее многообразие от лечебни методи, човек би могъл да се достигне до съвършенното познаване на изкуството да се лекува.
Данни касаещи автора
Конард Аллес на 39 години / 1997 / се занимава от около 10 години интензивно с “нежните” лечебни методи и от три години е доцент водещ на курс – активизиране на силите способни да самоизлекуват човек. От 1984 отглежда около 10-15 пчелни семейства – система Лангстрот. Той ги е лекувал си само един единствен път с “Перицин” – през 1985 година. След това само с мравчена киселина, чието количество постоянно е редуцирал. През 1993 година е използувал това средство самопри силно опаразитените си семейства. От пролетта на 1994 година третира само с хомеопатични средства и според изнесените данни има много добри резултати. Някои от неговите семейства са много силни, но повечето са средни. Тези от първата група се справят с акарите добре, а що се отнася за тези от втората – успеваемостта при тях е по-слаба. От 13 зазимени през 1995 година, то сега /пролетта на 1997/ са презимували 11. Контролът на опаразитеността с акари се осъществява само чрез наблюдение с просто око за наличие на вредители по пчелите и пилото, като така се преценява и общото здравословно състояние. Авторът е публикувал в различни пчеларски списания статията “ Способността за преживяемост на медоносната пчела е застрашена”, която излиза в списанието “Bienenwelt” през януари 1995.
Използувана литература:
– Die Biene, Haltung und Pflege, erhältlich über Bioläden, Buchhandlungen oder beim Verlag M. Thun, Postfach 1518, D-35205 Biedenkopf/Lahn.
– Aussattage, Kalender mit speziellen Hinweisen für den Imker, erhältlich über Bioläden, Buchhandlungen oder beim Verlag M. Thun, Postfach 1518, D-35205 Biedenkopf/Lahn.