В момента в целия свят пазарния дял и годишна консумация на енергийните напитки в света непрекъснато се увеличава. През последните години се наблюдава сериозно повишение на консумацията на енергийни напитки (напр. Amp, Monster и Red Bull), предимно при учениците от горните класове и студентите. Енергийните напитки са съдържащи кофеин напитки, както и на големи количества захар, въглехидрати, както и разнообразие от одобрени за консумация от човека добавки като guarana, taurine, ginseng, витамин B комплекс и др. Тези напитки се предлагат на младите хора като естествена алтернатива за подобряване на настроението, подобряване на физическата и умствената дейности, в частност на концентрацията, вниманието и липсата на нужда от сън (Y. Kaminer. Problematic use of energy drinks by adolescents. Child Adolesc.Psychiatr.Clin.N.Am. 19 (3):643-650, 2010.)
Въпреки тяхната широка употреба, до момента са установени малък брой научни проучвания за установяване на обективните и субективните ефекти на енергийните напитки върху човешкото здраве. Някои проучвания през последните години показват нуждата от допълнителна информация за подрастващите относно последиците от консумацията на тези популярни напитки. (N. Pennington, M. Johnson, E. Delaney, and M. B. Blankenship. Energy drinks: a new health hazard for adolescents. J.Sch Nurs. 26 (5):352-359, 2010.)
В следващия текст са представени данни за основните ефекти при консумация на енергийни напитки от младите хора.
ВЛИЯНИЕ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ НАПИТКИ ВЪРХУ ЗЪБИТЕ,
ГАСТРОИНТЕСТИНАЛНИЯ ТРАКТ, СЪРДЕЧНАТА ДЕЙНОСТ,
РАБОТОСПОСОБНОСТТА И ТЕГЛОТО
Някои ефекти от консумацията на енергийни напитки са представени в научни проучвания отнасящи се до тяхното въздействие върху ерозийте на емайла на зъбите, проявяващо се в резултат на тяхната завишена киселинност (E. Duchan, N. D. Patel, and C. Feucht. Energy drinks: a review of use and safety for athletes. Phys.Sportsmed. 38 (2):171-179, 2010.)
При проучване ин-витро (в организма) е определяно pH, титруемата киселинност, общото количество на разтворими съставки и нередуциращите захари в девет енергийни напитки (Bad Boy Power Drink, Red Bull, Red Bull Sugar Free, Flying Horse, Burn, Night Power, Flash Power, Flying Horse Light and 220V). Установено е, че pH нивото е варирало от 1.52 (Flash Power) до 3.20 (Red Bull) а всички напитки са показвали pH 5.5. Титруемата киселинност е варирала от 0.56 (220V) до 1.04 (Bad Boy Power Drink). Flying Horse Light е показал най-ниско общо количество разтворими съставки (1.66%), а Flying Horse е показал на-високо такова (12.58%). Количеството на нередуциращите захари е варирало от 0.00% (Red Bull Sugar Free и Flying Horse Light) до 54.33% (Flying Horse). В заключение авторите твърдят, че енергийните напитки като цяло показват висок ерозивен потенциал по отношение на емайла на зъбите, който се дължи на ниското pH и голямото количество нередуциращи захарни съставки (A. L. Cavalcanti, Oliveira M. Costa, V. G. Florentino, J. A. dos Santos, F. F. Vieira, and C. L. Cavalcanti. Short communication: In vitro assessment of erosive potential of energy drinks. Eur.Arch.Paediatr.Dent. 11 (5):253-255, 2010.)
Въпреки, че не са установени достоверни промени в електрокардиографските параметри, след консумацията на енергиини напитки е установено повишение на броя на сърдечните удари с 5-7 броя/min и повишение на кръвното налягане с 10 mm Hg (L. Steinke, D. E. Lanfear, V. Dhanapal, and J. S. Kalus. Effect of „energy drink“ consumption on hemodynamic and electrocardiographic parameters in healthy young adults. Ann.Pharmacother. 43 (4):596-602, 2009.)
Изследвани са и двете най-често предлагани възможности за използване на енергийни напитки: за увеличаване на тренировъчните възможности при спортисти и тяхната роля за понижаване на телесното тегло. Наблюдаваният ергогенен ефект на енергийните напитки е отдаван на съдържанието в тях на кофеин и глюкоза. Установени са противоречиви данни за влиянието на консумацията на енергийни напитки върху загубите на телесно тегло, въпреки че комбинацията на енергийни напитки и физическата активност от упражнинията би могло да доведе до понижение на телесното тегло (S. L. Ballard, J. J. Wellborn-Kim, and K. A. Clauson. Effects of commercial energy drink consumption on athletic performance and body composition. Phys.Sportsmed. 38 (1):107-117, 2010.)
Медии са представяли данни в миналото, че консумацията на енергийни напитки в комбинация с алкохол и физически упражнения може да доведе до внезапна сърдечна смърт. Извършвано е проучване на промените в електрокардиограмите и сърдечната дейност, след консумацията на енергийни напитки, в комбинация с алкохол и физически упражниния. Въпреки, че не е констатирана достоверна аритмия, при индивидите наследствено или по други причини предразположени към сърдечна аритмия е наблюдавано увеличение на злокачествената сърдечна аритмия Although they did not develop any significant arrhythmia, individuals predisposed to arrhythmia by congenital or other rhythm disorders could have an increased risk for malignant cardiac arrhythmia (U. Wiklund, M. Karlsson, M. Ostrom, and T. Messner. Influence of energy drinks and alcohol on post-exercise heart rate recovery and heart rate variability. Clin.Physiol Funct.Imaging 29 (1):74-80, 2009.)
ВЛИЯНИЕ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ НАПИТКИ ВЪРХУ ПСИХИЧНАТА ДЕЙНОСТ
Установеното при някои проучвания показва, че консумацията на енергийни напитки от здрави хора може да подобри познавателните възможности, което обяснява високостепенното нарастване на популярността на тези оспорвани нови напитки (M. A. Howard and C. A. Marczinski. Acute effects of a glucose energy drink on behavioral control. Exp.Clin.Psychopharmacol. 18 (6):553-561, 2010.)
От друга страна са наскоро са установени данни за прояви на психози последващи високостепенната консумация на енергийни напитки при хора с шизофрения (J. M. Cerimele, A. P. Stern, and D. Jutras-Aswad. Psychosis following excessive ingestion of energy drinks in a patient with schizophrenia. Am.J.Psychiatry 167 (3):353, 2010.). Анализът на тези данни показва, че хората с потенциал за прояви на шизофрения (наследствени причини), следва да избягват енергийните напитки.
Въпреки, че съставът на енергийните напитки варира те често съдържат таурин, кофеин, витамин В и въглехидрати. Тези напитки показват широки варирания в съдържанието си на кофеин (80 до 141 mg на кутия),( A. X. Bigard. [Risks of energy drinks in youths]. Arch.Pediatr. 17 (11):1625-1631, 2010.). Кофеина, който е определен като най-психологично активния компонент на енергийните напитки се смята от Американската агенция за безопасност на храните и лекарствата (FDA), за безопасен за консуматирите, въпреки, че в някои случаи са наблюдавани и известни неблагоприятни ефекти (E. Duchan, N. D. Patel, and C. Feucht. Energy drinks: a review of use and safety for athletes. Phys.Sportsmed. 38 (2):171-179, 2010.). Кофеина често се установява в енергийните напитки. Поради това е важно да се отбележи неговата роля при децата. Установени са научни проучвания относно ефекта от високостепенна консумация на кофеин от подрастващи. Измервани са кардиоваскуларния отговор при лека закуска и прием на 0 mg, 50 mg, 100 mg, и 200 mg кофеин. Сравнявани са също и ефектите при обикновено хранене и нисък- високостепенен прием на кофеин. От проучването личи, че основните ефекти от кофеина са свързани със сърдечния ритъм и диастоличното сърдечно налягане. Установено е, че високостепенния прием на кофеин (>50 mg/ден) чрез кафе, чай или енергийни напитки води в по-голяма степен до бодрост, в сравнение с ниския прием (<50 mg/ден). Момчетата, по-често в сравнение с момичетата са подобрявали бързината, енергичността и атлетичните си възможности. (J. L. Temple, A. M. Dewey, and L. N. Briatico. Effects of acute caffeine administration on adolescents. Exp.Clin.Psychopharmacol. 18 (6):510-520, 2010.)
От друга страна някои проучвания показват, че комбинацията от високостепенен прием на кофеин- и тауринсъдържащи енергийни напитки може да доведе до миокардиална исхемия и сърдечен спазъм (A. J. Berger and K. Alford. Cardiac arrest in a young man following excess consumption of caffeinated „energy drinks“. Med.J.Aust. 190 (1):41-43, 2009.)
В тази връзка някои автори предлагат кофеиновият прием да се ограничи особено при деца и бременни жени (M. A. Heckman, J. Weil, and Mejia E. Gonzalez de. Caffeine (1, 3, 7-trimethylxanthine) in foods: a comprehensive review on consumption, functionality, safety, and regulatory matters. J.Food Sci. 75 (3):R77-R87, 2010.)
Въпреки, че резултатите от тауринпредизвикваната токсична енцефалопатия са известни, установено е, че консумацията на енергийни напитки крие нисък риск в това направление. Въпреки това се смята, че е необходимо провеждането на бодещи проучвания в случаите на ежедневен прием чрез енергийните напитки на по-големи от 3 g количества от аминокиселината таурин (A. X. Bigard. [Risks of energy drinks in youths]. Arch.Pediatr. 17 (11):1625-1631, 2010.)
ВЛИЯНИЕ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ НАПИТКИ В КОМБИНАЦИЯ С АЛКОХОЛ,
СТИМУЛАНТИ И АНАЛГЕТИЦИ
Установени са специфични ефекти при консумацията на енергийни напитки при подрастващите включващи страх, нервност, виене на свят, неспособност за съсредоточаване, трудна концентрация, гастроинтестинални смущения и безсъние. Съобщава се също и за последващи ефекти от тяхната консумация: дехидратация, ускорена сърдечна дейност, тревожност, мании и припадъци (N. Pennington, M. Johnson, E. Delaney, and M. B. Blankenship. Energy drinks: a new health hazard for adolescents. J.Sch Nurs. 26 (5):352-359, 2010.)
Около 40% от всички приемащи енергийни напитки съобщават, че ги смесват заедно с алкохолни напитки (S. Attila and B. Cakir. Energy-drink consumption in college students and associated factors. Nutrition, 2010.)
Установено е, че седмичната или ежедневна консумация на енергийни напитки е строго свързана и с алкохолната зависимост. Препоръчва се извършването на бъдещи проучвания, с оглед установяване на възможните механизми на тази асоциация (A.M. Arria, K. M. Caldeira, S. J. Kasperski, K. B. Vincent, R. R. Griffiths, and K. E. O’Grady. Energy Drink Consumption and Increased Risk for Alcohol Dependence. Alcohol Clin.Exp.Res., 2010.)
Съществуват данни, че консумацията на енергийни напитки и алкохол може да доведе до нарушения, включително в координацията и времето на реакция, които са критични по отношение на безопасността при шофиране (Y. Kaminer. Problematic use of energy drinks by adolescents. Child Adolesc.Psychiatr.Clin.N.Am. 19 (3):643-650, 2010.)
Друга възможна комбинация на енергийните напитки би могла да е тяхната едновременна употреба с алкохол, както и комбинациите на кола-кофеинсъдържащи напитки с алкохол. За да се сравнят тези комбинации от напитки са провеждани други проучвания. Резултатите сочат, че комбинацията от кола-кофеинови напитки и алкохол е водела до по-високостепенни интоксикации от алкохол, в сравнение с тези при самостоятелна употреба на алкохол. Не са установени достоверни разлики между комбинацията на енергийни напитки и алкохол и на кола-кофеинови напитки и алкохол. Проучванията показват, че кофеина би могло да притежава дозозависими различия при взаимоотношенията му с алкохола и проявите на алкохолна интоксикация Findings indicate that caffeine may have a dose-dependent relationship with alcohol intoxication. В допълнение, резултатите сочат, че кола-кофеиновите напитки комбинирани с алкохол могат да притежават подобни нива на риск на тези при комбинацията на алкохол и енергийни напитки (Thombs, M. Rossheim, T. E. Barnett, R. M. Weiler, M. D. Moorhouse, and B. N. Coleman. Is there a misplaced focus on AmED? Associations between caffeine mixers and bar patron intoxication. Drug Alcohol Depend., 2010.)
При ниско кръвно ниво на алкохола кофеина би могъл да тушира някои от проявите на алкохола, но при високи кръвни стойности на алкохола това не може да се постигне (D. L. Weldy. Risks of alcoholic energy drinks for youth. J.Am.Board Fam.Med. 23 (4):555-558, 2010.)
Консумацията на енергийни напитки съдържащи 6 % алкохол води до затормозване на познавателните способности на човека (K. Curry and M. J. Stasio. The effects of energy drinks alone and with alcohol on neuropsychological functioning. Hum.Psychopharmacol. 24 (6):473-481, 2009.)
Енергийните напитки могат да имат и недостатъчно проучени реакции и с използвани от човека стимуланти и аналгетици. Учените препоръчват извършването на бодещи проучвания по отношение на тези връзки и взаимоотношения (A. M. Arria, K. M. Caldeira, S. J. Kasperski, K. E. O’Grady, K. B. Vincent, R. R. Griffiths, and E. D. Wish. Increased alcohol consumption, nonmedical prescription drug use, and illicit drug use are associated with energy drink consumption among college students. J.Addict.Med. 4 (2):74-80, 2010.)
Консумацията на енергийни напитки може да доведе до увеличение на риска от наднормени количества кофеин и до токсични ефекти при деца и подрастващи. Практиката на честа консумация на енергийни напитки и алкохол е честа при ученици и студенти и е свързана основно с техните социални контакти (A. X. Bigard. [Risks of energy drinks in youths]. Arch.Pediatr. 17 (11):1625-1631, 2010.)
Двадесет и пет до 40% от младите хора съобщават, че по време на парти обикновено консумират заедно с енергийните напитки и алкохол. Това води до риск от наранявания, сексуални нападения, шофиране в пияно състояние, а дори и до смъртни случаи (A. X. Bigard. [Risks of energy drinks in youths]. Arch.Pediatr. 17 (11):1625-1631, 2010.)
Поради техния потенциален негативен ефект особено за подрастващите някои учени говорят за лимитиране на консумацията на енергийни напитки от младежите (A. Grosz and A. Szatmari. [The history, ingredients and effects of energy drinks]. Orv.Hetil. 149 (47):2237-2244, 2008.)
Представените данни показват, че в момента обществото се нуждае от допълнителна информация, с оглед превенция на подрастващите поколения от негативните ефекти на тези популярни напитки. Учителите в училищата, както и в по-голяма степен медиите единствено имат възможност реално да предоставят информация на подрастващите относно възможните ефекти върху човешкото здраве на консумацията на широко рекламираните енергийни напитки.
Д-р Динко Динков, д.в.м.
Тракийски университетгр. Стара Загора, Р. България