В списание “Bienenwelt” ( книжки 8-9/ 1997) госпожа Дагмар Талер помести материали относно значимостта на мащерката като силно ароматно и медонсно растение. Нейните заключения са изключително интересни, което ме накара също така да се поровя и да събера други данни относно възможностите за приложение на мащерката в пчеларството.През последните години обиколих много райни и се срещнах с различни хора. Те ми споделиха и аз си записах различни истории. Така стари хора ми разказаха следното.
По-рано пчеларите са използували екстракт (отвара) от мащерка за щателно почистване и дезинфекция на кошера. За тази цел сандъците са се измивали старателно, като след подсушаването кошерите са били продължително време натривани с пресни стръкове на мащерка. Известни са били антисептичните свойства на този билка. Целта е била посредством съдържащият се тимол да бъдат убити различните бактерии, дрожди и гъбички в кошера. Посредством триенето, следствие механичното увреждане на растенията са се отделяли голямо количество балсамоподобни ароматни вещества,. Етеричното масло на мащерката се е всмуквало в дървото и е действувало също така и успокояващо на пчелите.Това се е използувало при изграждането и подготовката на нови кошери. Хванатите роеве са се заселвали по-лесно в обработените по този начин “жилища”. Пчелите са се успокоявали много бързо. При това миризмата на дърво и други химикали са били замествани от тази на естествени феноли ( тимол и карвакрол), като същевременно новият кошер е бил и дезинфекциран.
Мащерката в специализираната литература
При преглед и ровичкане из по-старите книги намерих че M. Lassel (1957) нарича мащерката още “питомна мащерка” или “пчелна мащерка”, без конкретно обяснение за тази взаимовръзка. Fritz-Martin Engel (1078 : 183) намира една стара поговорка (стих), за съжаление обаче без някаква съпътствуваща от това време информация.
Кошерите свои трябва да натърка
С полска мащерка
Когато на това растение ухае
С удоволствие те остават
Очевидно, това приложение макар и само в единични случаи се е запазило при някои стари пчелари и до днес.
Може би с тази информация ще бъда полезен на пчеларите и по този начин ще допринеса за борбата с вароатозата. Това би трябвало да бъде изпробвано. Този стар стих ни дава основание да се запитаме, дали по онова не са били прилагане с аналогична цел и други растения. Може би някои читатели биха споделили своя опит?………………………………………………………………………………..
Сп. “Bienenwelt” октомври 1997 година
От дипл. Инжинер Михаел Махачек, Виена
(превод със съкращения)