Времето лети ! В съвсем краткосрочен план изтичат преходните периоди, отнасящи се до технологични изисквания в свиневъдството. Наредбата за „Минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине” от 1 май 2006 регламентира новите условия в този бранш. В най-общ план въведените в експлоатация ферми преди влизане в сила на тази наредба, трябва да бъдат реконструирани най-късно до 1.I.2013 г..

На Вашето внимание представям някои разяснения касаещи само част от необходимите промени, съобразени с горепосочения нормативен акт. Същевременно ще добавя и някои актуални гледни точки, мнения и коментари по третираната проблематика на немски специалисти, поместени в най-новият брой на  популярното издание Top agrar 1/2011.

Предстои на производителите на прасета да преодолеят най-големите трудности ! Именно те, в най-голяма степен трябва да преструктурират производството си и да реконструират сградите, съоръженията и оборудването. Новото изискване за групово отглеждане на свинете, налага най-големи инвестиции. Експерти пресмятат, че само в Германия около половината свинеферми е необходимо да бъдат преустроени към новите изисквания. Други стоят пред дилемата или да се променят производството, рязко да намалят броя на животните или напълно да се откажат от отглеждането на свине.

Свиневъди, Вие трябва да отговорите на новите изисквания. Не отлагайте, ако можете…Освен всичко друго, необходимите консултанти, фирмите по оборудване на свиневъдни ферми и разбира се финансовия капацитет са силно ограничени. Дори и в такива държави като Германия. Основните промени, които трябва да се направят са в следните няколко направления:

          1. Минималната площ за всяко животно.

          2. Ширина на отворите при скаровите (решетъчните) подове.

          3. Задължително групово отглеждане при подрастващи млади свине и възрастни животни.

          4. Специално внимание на местата за лежане ( при животни за угояване, ремонтни, млади и възрастни животни).

5. Нови качества и характеристики на пода (индивидуално отглежданите, а така също и младите и подрастващи животни).

6. Гарантирано обезпечаване с повече вода (при групово отглежданите свине).

7. Борба срещу високите температури и прегряването.

Всъщност тези изисквания са в унисон със закона за защита на животните и тяхното хуманно отглеждане и важат разбира се незабавно след раждането им.

 

1. Нормите за минимална площ за животно се увеличават

В зависимост от средното тегло и категорията за всяко животно трябва да се гарантира минимална свободна площ !

По-обширната площ оказва благоприятно въздействие върху развитието на прасетата. И нещо друго – доказано е, в че в тези случаи рязко се намалява количеството на микроорганизми на единица площ. Затова някъде пресмятат, че за прасетата с тегло от 20-30 кг свободната площ трябва да бъде 0,35 м² вместо сега предвижданите 0,30 м² . Стандартът 0,75 м² за прасетата за угояване вече е реалност на много места в Германия.

Тегло на прасетата (кг)	Свободна площ за животно (м2)
до 10	0,15
от 10 до 20	0,20
от 20 до 30	0,30
от 30 до 50	0,40
от 50 до 80	0,55
от 80 до 110	0,75
над 110	1

2. По-малка ширина на отворите на скаровите (решетъчните) подове (когато те се използват)

Регламентира се максимална ширина на отворите и минимална ширина на преградките. Предписанията изискват да съществува определено съответствие между ширината на самите отвори и плътната част на пода.  

Категория	Максимална ширина на отворите	Минимална ширина на преградките (скаровата основа, плътната част)
Бозаещи прасета	11 мм	50 мм
Подрастващи прасета	14 мм	50 мм
Прасета за угояване	18 мм	80 мм
Женски свине след първо заплождане и свине майки	20 мм	80 мм

Скаровите подове всъщност биха могли да бъдат изпълнени по различен начин и материали.

Според някои експерти (Dr. Manfred Weber) би трябвало да се имат предвид някои специфични изисквания. Изискването „плътна част на скарата да е по-голяма или равна на отворите” не важи за бетонните подове, а що се отнася до ширината на самите отвори, то важи както за бетонните, така и за другите материали. За бетонните решетки, би трябвало да важат изискванията за минимална ширина на плътната й част.

Решетките (скаровите подове) за свине майки със ширина на отворите 22 мм за в бъдеще ще са забранени, което налага подмяната им. Не се очаква това да създаде проблеми, тъй като  свинете биха могли да се отглеждат хигиенично и при ширина на цепнатините 20, 18, дори 17 мм. При животните за угояване и подрастващите животни от години се използват такива с размери 17 мм. А там където металните скари все още са с по-големи отвори, същите трябва да бъдат коригирани.

Би трябвало също така да се реши проблемът с острите ръбовете на бетонните решетки. Самото им „изпиляване” е скъпо, особено за свинете, но неизбежно.

3. Задължително групово отглеждане – край на тесните боксове и клетки!

Самостоятелното отглеждане на младите и възрастните свине ще е допустимо само: една седмица преди очаквания термин на опрасване (в родилното) и през първите 4 седмици след осеменяването. Според опита на Dr. Eckhard Meyer при груповото им отглеждане свинете са подложени на по-малко стрес, чувстват се по-комфортно, раждането протича по-леко. Намаляват броя на мъртвородените прасенца. От друга страна обаче нараства процентът на брака (отпадането им) поради различни неблагополучия – от 0,5 на 1%. Освен това се увеличават и делът на животните с тих еструс. Откриването на развитите свине в група е доста по-трудно в сравнение с единично отглежданите.

Проблемите зависят също така и от това, до колко и по-какъв начин системата която прилага всеки свиневъд се идентифицира като една интегрирана част в новата технологията на груповото отглеждане. Уважаеми фермери, трябва да намерите отговор на въпроса, коя система точно пасва на Вашата ферма. Съществува такава литература и информация.

За съжаление според някои изчисления при самото преструктуриране на фермите би могло да се стигне до 30% загуба на свине !

Ясно е, че животните непригодни за групово отглеждане, а така също и болните задължително се изключват от групата. Те трябва да се отглеждат самостоятелно. Това се осъществява в резервни боксове, т. е. съществува необходимост от тях ! Препоръчителните им размери са 1,4 х 2 метра. Те трябва да са капацитет 5-10% от общия брой на животните, като позволяват безпрепятственото обръщане на свинете в тях.

По принцип свинете се отделят от групата само при извършване на ветеринарномедицински манипулации, в случай, че това е необходимо. Икономиите в тази връзка са фатални, тъй като недостатъчният брой резервни индивидуални боксове прави невъзможно груповото отглеждане.

Минималните изисквания за свободна площ, при групово отглеждане на възрастните свине са 1,64 м² за женска свиня след първо заплождане и 
2,25 м² за свиня майка;

Безспорно изключително трудно би било всички досегашни постройки и помещения да се преустроят според новите стандарти. Точно в този пункт трябва да се намерят специфични за всяко предприятие решение. Аргументите против устройването на външни дворчета са повишената опасност от разпространение на инфекциозни болести, както и поради климатични и технологични особености.

Според някои експерти препоръчваната свободна площ от 2,24 м² за животно при групово отглеждане дори е недостатъчна. В тези случаи са неизбежни наранявания при стъпване. Същите препоръчват тази площ да се увеличи на 3 м² . Особено значение се отделя на мястото за лежане, чиято повърхност трябва да е  гладка, удобна и устойчива на механично почистване и дезинфекция. За свинете майки тази площ трябва да е 1,3 м², разположена странично на бокса. Това че 15 % от тях може да са с дренажни отвори би улеснило изпълнението им. Според някои експерти, площта за лежане, която е 58% от цялата площ на бокса, в никакъв случай не би могла да се оборудва с легла, тъй като в този случай тя би станала твърде голяма и системата няма да може да функционира.

Лесно достъпни боксове – до всяко място от тях, както и до специалните клетки за хранене

Необходимо е всяко място в бокса където се отглеждат свинете да е лесно достъпно, като в особена сила това важи за специалните хранителни клетки, които трябва да могат да бъдат напускани всеки един момент, когато животните пожелаят това. Изисква се системата да допринася за това, борбите между животните да се избягват. Така тези, които се намират на ниско йерархично ниво ще се чувстват по-стабилни. Това се постига чрез монтиране на специални клетки за хранене (монтирани до хранилките), чиято ширина трябва да бъде минимум 0,7 м. Ако съществуват вратички или механизми, осигуряващи достъп до заграденото място до хранилката, те трябва да могат да бъдат лесно отваряни от самите животни. Препоръчва се да стоят свободно отворени.

Според Dr. Eckhard Meyers досегашните производители на техника и съоръжение за свиневъдството нямат предложения, които напълно да удовлетворят най-важните изисквания на практиката. Това се отнася например за възможността вратичките да се отварят и затварят отделно; монтиране на надеждни затварящи механизми и др.

Освен това експертите предупреждават и тези които биха желали да хитруват и да допускат, че биха могли да държат свинете затворени в единични боксове, като ги освобождават само при очаквани проверки. Това ще бъде разкрито лесно. Попадайки в групата, индивидуално отглежданите свине ще бъдат лесно разпознати. Върху тях ще има следи от борба – наранявания, натъртвания и др.

За новите комбинирани клетки при хранене важи основното правило – всяка свиня би трябвало да може да се изправя безпрепятствено в тях, да ляга ако желае, а така също да извива настрани главата си достигайки до крайниците. Освен това те отговарят и на някои други изисквания – за младите свине да са с площ 1,3 м² (дължина 2 метра, ширина 0,65 м.) И това са действителните размери, считани от вътрешната страна на тръбите. За възрастните свине съответно 1,4   м² (дължина 2 метра, ширина 0,7 м.). Ако хранилката е повдигната 15 см. над земята, то това позволява дължината на клетката да се скъси на 1,8 м. Минимум половината от клетките при хранилките трябва да бъдат предвидени за възрастни свине. Височината им трябва да бъде поне 1.10 м. Препоръчва се обаче 1,15 м.

Някои експерти се отнасят критично към посочените строги изисквания. Би трябвало да съществува по-тясна зависимост, обусловена от действителните размери на животните. Така например за големите свине ширина от 0,7 м е недостатъчна. А младите и подрастващи животни от своя страна биха имали предостатъчно място при ширина и 0,65 м. Ще започнат да се приучват да се обръщат. Навик, който ще се запази и по-късно. В тази връзка, ако всяка една хранителна клетка бъде снабдена с вратички, и ако те са ниски, биха били причина за нараняване при опитите за прескачането им, когато свинете се извърнат обратно.

За да се избегне проблемът с обратното извъртане, Hans-Juergen Ohlhof съветва, при груповото отглеждане на младите свине, хранителния фронт (клетки) при тях да е по-малък. Включването им в технологичните групи за възрастни (с присъщи за тях храно-места и такива за лежане) да се осъществява едва когато те са достигнали определени размери непозволяващи извъртането им. Това ще намали съществуващите проблеми.

Според Martin Knees би трябвало да се обмисли и да се направи опит старите клетки за индивидуално отглеждане да се преструктурират така, че да станат част от новата система за отглеждане. Предпоставка за това е новоизградените съоръжения да могат да отговорят на общите изисквания по новата наредба. При това строго да се съблюдават изискуемите размери, в каква степен пасват на съществуващите, и как биха съответствували отделните пропорции към новите технологични изисквания.

По-широка пътека зад самите хранителни клетки

Изисква се пътеката зад хранителните клетки при едностранното им нареждане да бъде широка минимум 1,6, а при двустранното нареждане  най-малко 2 метра. В тази връзка преходния период е чак до 2018 година, доколкото е възможно в съществуващите по-тесните пътеки свинете да се обръщат и да се разминават. Ако това не е възможно – то в тези случаи срокът е започнал да тече още от 2006 година. Предписанията важат само за груповото отглеждане на млади и възрастни свине. При самостоятелното отглеждане в центровете за осеменяване не се предвижда ширина на пътеката. Докато при старото клетъчното отглеждане в центровете за осеменяване съществуват такива предписания – 1,2-1,4 м. Експертите считат, че преструктурирането на старите сгради към новите изисквания за групово отглеждане в тази насока ще е извънредно трудно. Според изказването на Berndhard Feller, само в отделни предприятия ще бъдат осъществени (приемливи) компромисни решения. Той дори счита, че предписаната ширина на пътеките за групово отглеждане е недостатъчна, „тъй като две животни намиращи се на високо йерархично ниво трудно биха могли да се съвместяват на тази пътека”. Следствие на това възниква неспокойствие, борби и т. н. В крайна сметка свинете се нараняват, стресират, увреждат при вървеж. Поради това ако е възможно, при едностранно разполагане на хранилките пътеката да е широка поне 2 метра, а при двустранно 2,6, дори 3 метра.

4. Изисквания към местата където лежат прасетата за угояване, ремонтните и групово отглежданите свине

Боксовете за горепосочените технологични групи трябва да са снабдени със специални места за лежане, като не повече от 15 % от тях трябва да е с дренажни отвори.

Пълните скарови подове предназначени за свине за угояване по принцип разполагат с около 15% степен на перфорация. Така че те биха могли да заместят в рамките на целия бокс, плътния под. Бетонните скарови подове със ширина на цепнатинити (отворите), биха могли да имат повече от 15% степен на перфориране. Поради тази причина подът в областта на местата за лежане трябва да се модифицира и да бъдат проектирани отделно ! Експертите Dr. Manfred Weber съветва, при неподходящ скаров под да се монтират частично затварящи елементи. Препоръчва се също така, в по-голямата част от помещенията размера на самите отвори да не надхвърля 18 или 17 милиметра, като по този начин степента на перфорация няма да е повече от 15%. 50% от площите в бокса при свинете за угояване и ремонтните животни да са пригодни за лежане. Необходимо е подът да е конструирани и поддържани по начин, изключващ нараняване и страдание на животните. Да е съобразени с размера и теглото на животните. При липса на постеля да имат гладка и устойчива на механично почистване и дезинфекция повърхност.

5. Конструиране и оформяне на пода при единично отглежданите млади и възрастни свине

Местата където лежат самостоятелно отглежданите животни, би трябвало да бъдат частично перфорирани, през чиито отвори трябва да преминава остатъци от храната, урината и фекалиите. Подът в тази част трябва да притежава качества и характер на затворена повърхност. За да се гарантира сигурен вървеж и елиминира опасността от хлъзгане, е нужна възможност и механизъм за отводняване (оттичане на течностите). Подът и покритието не трябва да крият рискове за нараняване на млечните папили на свинете. Необходимо е да осигурява сигурност и стабилност на прасенцата при бозаене. Повърхността пред и зад хранилката може да е перфорирана, а при по-високите хранилки и под нея. Според експертите (Dr. Eckhard Meyer) при дължина на леглата в родилното отделение 2 метра и повече, площта им трябва да бъде минимум 1м² . При това пълния скаров (решетъчен под) в осеменителните центрове е забранен. Това се прави с цел свинете да бъдат предпазени от проникващия през отворите студ.

Dr. Manfred Weber също така обобщава, че затворените елементи под свинята в родилното трябва да притежават малки отвори или цепнатини за оттичане на течностите. При това са достатъчни два или три елемента. Подът е твърд, сух и удобен под за лежане. Предимно затворената повърхност според същия експерт е с цел запазване на здравния статус на млечната жлеза и млечните папили. Ако няма никакви перфорации не би могло да се гарантира нужната опора на прасенцата при бозаене. Вместо това несигурната повърхност води до драскотини и рани в областта на ставите. Dr. Manfred Weber счита също така, че задната част на бокса за самостоятелно отглежданите боксове трябва да е достатъчно стабилна. Затова и за предимно затворената повърхност различни производители предлагат свои специфични решения. Подът под хранилката поради хигиенни причини също да е перфориран. До свинята майка да имат площ, която позволява на всички прасета да почиват едновременно. Покритата с постеля от слама или друг подходящ съвременен материал повърхност не позволява подхлъзване.

6. При груповото отглеждане на свинете е необходимо завишаване на броя на поилките

Необходимо е свиневъдите да гарантират обезпечаването на животните с вода. При груповото отглеждане поилките трябва да са отделени пространствено от хранилките. Това означава, че допълните поилки са отдалечени от хранилките най-малко на дължина колкото е тялото на една свиня. Ако повече поилки се намират в непосредствена близост едни до други, като поилка се приема единствено точките, от които могат да пият едновременно няколко свине необезпокоявани. Приемането на течна храна в никакъв случай не покрива нужните от течности и вода за пиене. За всеки 12 свине трябва да има една поилка, която служи единствено за прием на вода. Специалните автомати и приспособления могат да служат като поилки само тогава, когато животните действително приемат вода от тях. Ludwig Goldhrunner счита че наличието на някои модели автоматизирани поилки налага монтиране на допълнителни такива. И то до определени норми. Тъй като прекомерно многото точки от които свинете могат да приемат вода се счита като недостатък. Животните започват да избягват определени форми на предлагане на водата, тя застоява и следствие на това, качеството й там се влошава. Когато се говори за разточителство на вода, Dr. Eckhard Meyer говори за специални поилки, икономисващи вода, които осигуряват непостоянен поток на вода. При подрастващите (особено ремонтните) свине те обаче са неподходящи.

7. Предпазване от прегряване при всички категории свине

Необходимата температурата в помещенията е строго регламентирана. С цел предпазване от прегряване през летния период се прилагат специални технологични решения. Проблемът може да бъде решен чрез монтиране на душове, климатични инсталации, специални подови покрития и/или изолация.

Експертите намират за изключително позитивен факта, че не се лимитират строго определени средства за охлаждане – например само душове или само климатични инсталации. Създават се възможности за творческо решаване на проблема в зависимост то конкретните особености. Според Dr. Manfred Weber съществуват следните възможни технологични решения:

-капаци, жалузи пред прозорците;

– достатъчно засенчване на оборите;

– вентилационни скари при кърмещите свине да са от метал, вместо от изкуствени материи;

– вентилацията при свинете, предимно в областта на главата и лицето;

– овлажняване на централните пътеки и същевременното създаване на въздушен поток над тях;

– създаване на различни системи за вентилиране – довеждане и отвеждане на въздуха;

            – ниско довеждане на въздуха, чрез земни или подземни топлообменници;

– довеждане и отвеждане на въздуха чрез водноохладяеми топлообменници ( стени, чрез тухли Poroton);

           – вентилация и отвеждане на въздуха покрай изолирано покривно пространство;

           – инсталиране на различни охладителни уреди – предизвикващи фина дисперсия на водата – образуване на мъгла.

Представеният матерал трябва да се разглежда като отворен за дискусии, мнения и тепърва ще бъде многократно допълван. Може би на българския читател правят впечталния дребните, дори за нашите разбирания «смешни» детайли. Неща непонятни за нас ! Аз бих желал да пожелая нещо – нека всеки, който счита себе си за правещ нещата така както трябва, за професионалист, да обръща внимание и спазва, тези уж «ненужни» подробности. В един друг свят, където нещата се правят наистина по-добре, това е задължителна практика !

Доц. д-р  Пламен Георгиев

Снимка 1, 1А Лежането при свинете трябва да гарантира тяхната истинска наслада !

Снимка 2, 2А, 2В Спецаилните клетки за хранене, лесно достъпни, осигуряващи необходимото спокойствие и комфорт.

Снимка 3 Групово отглеждане на свинете – задължително условие