Аналогично както кравите така и бичетата за угояване търсят по-меките повърхности, където да лежат, да се придвижват и въобще да живеят ! Поради тази причина в Швейцария и Швеция същестуват законови разпоредби, според които мъжките телета трябва де се отглеждат задължително върху гумени настилки.
Но, всяко нещо по реда си !
Главната цел при отглеждане на кравите е получаване на мляко, което всъщност формира основното перо в доходите на фермера. Не бива да се подценява и значението на говедовъдството като източник на висококачествено и диетично месо. Известно е например, че за Европа тази суровина не достига и за да бъдат задоволени потребностите се извършва импорт, най-вече от Южна Америка. Съществуват чисто месодайни, а така също и породи от смесено направление.
За нашите условия се угояват преди всичко мъжките приплоди на млечните крави, което в крайна сметка представлява един допълнителен приход. Основното изискване за постигане на ефективност е осигуряване на бърз и евтин прираст, а той от своя страна не би могъл да се осъществи, без обезпечаване на две неща – определени условия на отглеждане и здрави животни.
Изборът на всеки фермер в това отношение е индивидуален. Условията при които се угояват телета у нас варират значително – от модерни обори до тесни, тъмни мазета и землянки, от непрекъснато вързан режим до свободно пасищно отглеждане, (предимно през летния сезон). В последния случай, макар че прираста е по-бавен, себестойността на получената продукция е по-малка, тя е екологична и най-важното – много търсена.
Разбира се, не всеки би могъл да осигури комфорта на пасището, но този който нарича себе си фермер, е длъжен да направи нещо, което да гарантира по-добри, законосъобразни и същевременно изгодни условия за отглеждане на своите животни.
Какво е характерно за телетата, презназначени за угояване? Специфични за тях са непрекъснатия, устойчив растеж, нарастващите сила, мощ, понякога и агресивност, не рядко обаче съчетани с тромавост и уязвимост, най-добре изразена в определени телесни области и точки.
Още от 80-те години на миналия век нараняванията и уврежданията на върха на опашката при интензивно угояваните мъжки телета е добре познат проблем от практиката. Обуславя се от пренаселването и твърдия бетонен под. Би могло да се засегне до 90% от поголовието. Веднъж възникнали наранявания налагат ветеринарномедицинска помощ ! Пострадалите животни трябва да бъдат отделени. Необходимо е за тях да се оказват по-специални грижи. Всичко това струва много пари.
Често напраняванията са «прикрити» от пискюла косми на върха на опашката. Поради тази причина те се диагностицират късно, при настъпили вече усложнения т. е. за един дълъг период от време остават скрити. Самата травма и увреждане на върха на опашката се манифестират по различен начин. В най-леката степен се образуват корички и люспи, означени като хиперкератоза. Понякога обаче се откриват типични контузии, рани, некрози или дори загуба на върха на опашката. Ако се развие инфекция, тогава възникват сериозни усложнения, налагащи ампутация на опашката.
Кога най-често настъпват този тип увреждания !? Извършено е изследване, при което е установена зависимостта между живата маса, разпространението на нараняванията и вида на подовото покритие ! Доказано е, че най-засегнати са животните отглеждани в групи с тегло над 450 кг. и когато бичетата живеят върху твърд бетонен под.
Все по-голяма актуалност придобива и един друг вид патология – травми в областта на карпалната става (предното коляно), причините за които се коренят също в твърдите подове и пренаселеността. Тъй като при изправяне и лягане в най-голяма степен се натоварват ставите на гръдните крайници, същите са подложени на непрекъснати механични травми, натиск и напрежение, а това неминуемо повлиява дневния ритъм на животните.
Съществуват две степени на увреждане на карпалните стави. В по-леките случаи се откриват оголени обезкосмени места с наличие на сухи крусти (люспи). Тежките увреждания се характеризират с образуване на рани, влажни крусти, а също така твърди или меки ставни удебеления. Процесите може да прогресират, като се засегнат сериозно ставите, бурзите, сухожилията, дори целия крайник.
Доктор Frank Zerbe ( Loeffler-Institut, Cele, Germany) провежда опит при който се проследява развитието на 280 бичета за угояване, разделени на 40 групи, всяка от които се състои от 7 животни. Изследва се ролята на вида на подовото покритие и гъстотата на отглеждане върху разпространението на горепосочените травматични заболявания.
До четири месечна възраст всички животни се отглеждат в клетки-автомати, върху дебела сламена постеля и след това се прехвърлят в помещения за свободно боксово отглеждане със скаров под, снабден с гумени покрития. След шестия месец се формират самите опитни групи. За тази цел бичетата се отглеждат в боксове с различна площ и два вида под – скаров бетонен и такъв с гумено покритие.
Какви са последствията от тази смяна ?
Проследяването демонстрира недвусмислено, че животните реагират по-различен начин на двата вида подово покритие и гъстотата на отглеждане.
Установяват се следните важни закономерности:
При една и съща населеност и гъстота, подовото покритие оказва огромно влияние върху здравословното състояние на животното.
При по-голяма телесната маса се увеличава и тенденцията към по-широко разпространение на ставните увреждания. В сравнение с бетонния под при гумените покрития негативните промени са много по-слабо изразени. По-пластичната повърхност най-добре неутрализира и омекотява травмите и механичните въздействие настъпващи при движение и лежане. При едни и същи качества на пода е от значение преди всичко живата маса, населеността и гъстотата при която се отглеждат животните.
Прави впечатление един друг интересен факт – с напредване на угоителния период при бетонните подове се регистрира една константност на ставните проблеми, т. е. поне видимо регистрираните промени не се задълбочават по-нататък (честота и тежест). Това се обяснява със следното обстоятелство. След засягане на ставите, като защитна компенсаторна реакция на организма се увеличава кератинизацията, т. е. настъпва едно вроговяване на кожата, като се образува една предпазна покривка (мазоли). Така по време на късния угоителен период при почти всички бичета живеещи върху бетон са установявани такива промени на единия или двата крайника. Това потвърждава обстоятелството, че при бетонните покрития, травматичното натоварване действа без възрастово прекъсване.
И в края на краищата, това не са калъфи, маншети или просто наколенки. Под удебеленията възниква една влажно-агресивна среда, която благоприятствува проникването на микроби в дълбочина. Във взети проби от кожа винаги се откриват възпалителни клетки.
Всъщност проблемите не са само на микро ниво и не представляват единствено естетически недостатък. Те обременяват целия организъм. При едно внимателно оглеждане правят впечатление трудностите свързани с изправяне и лягане. Очебиен е например конския тип на изправяне, т. е. поради силното щадене на карпалните стави, първо се повдига предницата. Разнообразните в изявата им проблеми и трудности при изправяне и лягане разкриват различни индивидуални проблеми при почти половината бичета отглеждани върху бетон. Успоредно с увеличаване на телесната маса се задълбочават проблемите свързани със свободната и физиологична двигателна активност. При гумените покрития това не е типично, почти всички животни се изправят или лягат нормално.
Това че отглежданите върху бетонов скаров под бичетата са силно обременени при своето позициониране проличава и от един друг показател – кратност и продължителност на отделните периоди на лежане. В тези случаи животните имат по-малък брой (< 10 на ден) периоди на лежане, които същевременно са и по-дълги ( > 1,5 часа за всеки) в сравнение с тези върху гумени покрития. Така върху по-мека повърхност лежането е по-често, но по-кратко.
От това би могло да се направи следния извод – отглеждани върху бетонен скаров под, бичетата най-често избягват да се движат – да стават или да лягат, веднъж заели една позиция, те просто не искат да я променят. Или поведението им наподобява това на болен човек !!! А в случая става въпрос за млади и силни животни !
Е какво от това, би могъл да възрази някой, те са предназначени за угояване, животът им е много кратък. Негативните последствия са в следните направления – тези които се изправят по-рядко, по-рядко отиват към хранилката и поилката, т. е. приемат по-малко храна и съответно наддават по-малко. Болката, неспокойствието, стреса, допринасят допълнително за това. Друго, от особена важност – такива физиологични актове, като дефекацията и уринирането, които се извършват нормално при изправено положение, биха могли да се осъществяват при лежане. Това допълнително увеличава замърсяването на бичетата, което също не само естетически проблем, тема на друга статия !
И разбира се, няколко думи за копитното здраве ! Възможно ли е копитно здраве без грижи за копитата. Едва ли !
Следствие на повишената влага при използване на гумирани повърхности често биците имат разчупен и разлагащ се стъпален и петъчен рог. Всъщност, понякога това се установява и при отглеждане върху бетон. По принцип изтъркването върху твърдите покрития е много по-интензивно. В най-общ смисъл съществува равновесие между растеж на рога и изтриване.
При проведено изследване е установена разлика между бетон ( 8,8 mm растеж и 7,9 mm изтъркване на месец) и гумена настилка съответно (6,2 mm растеж и 4,9 mm изтръкване). Ефективното нарастване върху гумени покрития е по-усилено. Тази характеристика може да се забележи още от пръв поглед. Копитата върху бетон изглеждат като шлифовани и най-често надраства единствено кухинния рог. При гумени покрития се установяват най-често разраствания в областта на носещия ръб. За отбелязване е също така, че външното задно копито при отглеждане върху бетон поема по-голямата част от натоварването, при което по-усиления растеж е свързан по-интензивно изтъркване и склонност към увреждане (язва). Успоредно с това се установява удебеляване на стъпалния живец. При преценка на копитата стъпващи върху гумирани подове не се откриват различия между външните задни и вътрешните копита. Растежът на рога и дебелината на стъпалния живец са едни и същи. Това е свидетелство за равномерно разпределение на теглото върху копитата, когато повърхността е по-мека и следователно за по-добър здравен статус.
Здравето на животните, като икономически аспект, не се детерминира единствено от разходите направени за ветеринарния лекар или директните загуби произхождащи от преждевременен брак или смърт. От биологична гледна точка то е трайно и устойчиво единствено тогава, когато условията на отглеждане се съчетаят най-правилно с характерните присъщи за вида и категория особености. Целта е при определен икономически аспект да се постигнат добри резултати. Новите дадености и настройки в обществото все повече изискват при отглеждане на бичета за угояване, стабилния и желан прираст да се обвърже и съчетае със съответните предписания и норми за защита на животните.
Безусловно, при кравите меките повърхности за лежане се приемат като установен стандарт. Без законови рамки, принуди и разпореждания, това трябва да важи при отглежданите за угояване телета, нещо, което да се превърне и в интерес на самите фермерите. Производителят на гумените покрития фирмата KRAIBURG обещава 10 години гаранция на своите изделия. Единственият им недостатък е намаленото изтъркване на копитния рог. Това би могло да се компенсира с по-нов тип настилки (с интегрирани абразивни елементи pediKURA®), бетонни повърхности в областта на пътеките за движение или чрез извеждането на животните на разходка.
За написване на статията са използвани материали поместени от Dr. Frank Zerbe в DLZ Agrar Magasin бр. 11/2009 озаглавени «Am besten auf weichem Boden”
Доц. д-р Пламен Георгиев
Скаров под с гумено покритие – чисто, щадящо и изгодно решение за всички възрастови групи !
Задни копита на бичета отглеждани върху бетонен под (вляво) и върху гума (вдясно). Външното копито – по-широко и с удебелен живец, свидетелство за по-голямото му натоварване и със склонност към по-голяма заболеваемост !