Хигиенно-технологичният статус на една ферма се определя от условията на отглеждане, здравното състояние на животните и мениджмънта на стадото (вид на предприятието, покупко-продажба). В тази връзка най-критичните пунктове са местата където се извършва изкуствено осеменяване или покриване, родилните боксове, помещенията за отглеждане на новородените и подрастващите прасенца.
В Германия се препоръчват следните параметри, касаещи хигиенно-технологичния и репродуктивния статус на свинефермите.
| Параметри | Нормални стойности | Гранични стойности |
| Възраст на първо покриване (дни) | 215-235 | >240 |
| Заплодяемост след първото покриване (%) | 90 | <80 |
| Процент на опрасените | 90 | 80 |
| Процент на абортите | <1 | 2 |
| Брой на живородените прасета за всяко прасило | 11 | 9,5 |
| Брой на мъртвородените прасета за всяко прасило | – | 7 |
| Брой на отбитите прасета за всяка прасило | 9-10 | 9 |
| Смъртност през бозайния период (%) | 12 | >12 |
| Интервал от време между отбиването и разгонване на майката (дни) | 6 | 8 |
| Процент на незаплодени свине при първо покриване | <10 | 20 |
| Брой на раждания за свиня | 6-7 | 4 |
| Период между две раждания (дни) | 160 | 175 |
| Неоползотворени дни след отбиване | 16-17 | |
| Ремонт (%) | 33 | |
| Брак (%) | 33-35 |
Първият критичен пункт са помещенията където се осъществяват покриванията или се извършва изкуственото осеменяване. Нерезът трябва да е здрав. Най-опасни са покривните инфекции, като бруцелоза, лептоспироза, парвовироза. Аномалиите на двигателния апарат правят невъзможно протичането на половите рефлекси и водят до импотенция. Семенната течност трябва да е висококачествена с обем на еякулата над 100 мл (без секрета на булбоуретралната жлеза), гъстота над 100 000 сперматозоида в милитър, подвижност над 70%, а патологичните форми да са под 20 %. Недопустимо е женските животни да страдат от общи системни заболявания и покривни инфекции. Не трябва да се допускат свине за разплод с гинекологични болести и хормонални отклонения.
От шест до четири седмици преди опрасването свинете се ваксинират срещу коли инфекции, а 4-2 седмици – срещу атрофичен ринит. Последната седмица преди термина е крайния срок, когато трябва да се извършва борбата срещу ендопаразитите (глистите). Най-важния критичен пункт са родилните помещения. Ако свинете се опрасват в отделни помещения или боксове, там те трябва да се настанят най-късно 3 дни преди очаквания термин, като предварително се извърши щателна дезинфекция, дератизация и почистване.
Непосредствено преди и след раждане храненето на майките е рестриктивно. Контролът на микроклимата на нивото и мястото където се намират новородените, гарантира тяхното безпроблемно приспособяване към новите условия на живот. Във всяка ферма е необходимо да се поддържа постоянен резерв и наличност на медикаменти, пособия и инструменти използвани при оказване на акушерска помощ.
Работното облекло на персонала да е чисто и дезинфекцирано. Необходимо е да се оказва постоянен контрол на раждането. Той трябва да е внимателен, да не смущава и плаши животните. Нарушението на родилния процес налага своевременна ветеринарномедицинска помощ. Остатъците от околоплодните обвивки или плацентата при отделните прасенца се почистват, пъпа се дезинфекцира (разтвор на йод), след което те се ориентират и насочват към източника на топлина-инфрачервената лампа. При нужда се оказва помощ при забозаването. След приключване на раждането се извършва внимателна междинна дезинфекция и почистване на задната част на свинете.
По време на бозайния период се оказват по-специални грижи за прасенцата. На първия ден те се третират профилактично против ензоотична пневмония и атрофичен ринит, зъбите се режат, осигурява се прясна вода. На втория ден прасенцата се инжектират с железни препарати. Извършва се третиране против ендопаразити (стронгилоидози). В някои ферми прилагат скъсяване на опашката. На 12-я ден се предоставя концентратна смеска. На 3-та 4-та седмица прасенцата се ваксинират против атрофичен ринит. На 28-30-я ден се отбиват. Следва рестриктивно хранене, като профилактично мероприятие против едемна болест. На 3-я месец се извършва ваксиниране против червенка.
Възможно е да се приложи и ранно отбиване на прасетата – между 17-я и 21-я ден. Целта е да се намали опасността от възникване на инфекциозни заболявания в родилното отделение. Ако се приложи правилно, този подход води до намаляване на смъртността, а впоследствие прираста е по-добър.