Подът е съществен елемент, който не само дооформя облика на различните животновъдни сгради и съоръжения, но влизайки в директен контакт с животните в значителна степен определя техния статус и продуктивност. От неговите качества и характеристики зависи и санитарно-хигиенното състояние на сградите.
Когато се избира под и подово покритие е необходимо да се имат предвид някои основни изисквания, които задължително трябва да се съобразят с породата, технологичната група и конкретните условия на отглеждане на кравите.
Твърдост Погледнато в праисторически план дивите предшественици на одомашненото днес говедо обитават ареали, покрити с мека почвена покривка. Следователно твърдите подове са по-късна, изкуствена „придобивка” при доместикацията. Днес е добре известно, че твърдите подове оказват неблагоприятно въздействие върху крайниците и целия организъм на животните, особено когато през по-голямата част от денонощието се отглеждат оборно.
Топлоизолационните свойства са от определящо значение през студените дни на годината. Топлозагубите през пода могат да достигнат до 20%. Лошите изолационни свойства предразполагат към възникване на ревматични заболявания и общо преохлаждане на организма.
Водонепропускливост и незадържане на вода. Проникването на вода в дълбочина оказва неблагоприятно въздействие в няколко насоки. Първо водата е с голяма топлоемкост т. е. тя поема голямо количество топлина, а същевременно температурата й не се променя значително. Поради тази причина водопропускливите подове предотвратяват съхраняването на топлина през зимата. Освен това проникналата урина и нечистотии се разлагат (отделят токсични газове), служат като идеална среда за намножаване на микроорганизми и те стават източник на вредни газове и инфекции. Това допълнително уврежда здравето на животните. Когато външните пътеки и някои открити площадки са водопропускливи, през зимата те замръзват, което спомага за по-бързата амортизация и разрушаване на настилката.
Едни от най-важните технологични качества на пода са неговата гладкост и хлъзгавост. При отглеждане на различните производствени и възрастови групи винаги съществуват определени рискови моменти, когато животните се подхлъзват и могат да паднат: при внезапна уплаха, изправяне, лягане, различни манипулации, болестни състояния (следродилно залежаване, болести на опорно-двигателния апарат). Доброто сцепление с пода спомага за избягване на производствения травматизъм като цяло. Затова задължително изискване при проектиране и изграждане на пода и неговото покритие е те да не са хлъзгави и да осигуряват стабилност при движението. Същевременно обаче и тук трябва да се търси баланса – прекалено грапавите и неравни подове са причина за наранявания и други телесни повреди.
Отглеждането на животните е свързано с редовно почистване и дезинфекция. В тази връзка значението на вида и качеството на подовото покритие е безспорноТо трябва да е удобно за почистване и дезинфекция. Тази част която се използва от животните за лежане се прави с лек наклон към съоръженията за отвеждане на урината и другите отпадни течности.
Най-общо подовете в различните видове говедовъдни ферми може да са плътни и скарови. Плътните биват няколко вида.
Глинени подове. Използвали се в миналото, а понастоящем в малките и примитивни стопанства. Положителните им качества, че те са евтини, сравнително меки и топли. Налагането им обаче е трудоемко, те са нетрайни, могат да задържат влага. Всичко това налага честото им ремонтиране или подмяна.
Бетонните подове се изпълняват от бетонна настилка, която се полага върху специална подложка. При замазката те се набраздяват леко, за да не се хлъзгат животните. Положителното на тези подове е, че те са здрави, водонепропускливи, удобни са за дезинфекция и почистване. Недостатъкът им е, че те са прекалено твърди и студени през зимата. Поради тази причина се използват главно като основа, за изпълнение на другите видове покрития, а също и за помощните помещения.
Керамичните подове се изработват от специални тухли, които се нареждат върху пясъчна подложка или калдаръм. Те са здрави, сравнително топли, водонепропускливи, но са твърди. Поради тази причина бетонните и керамичните подове трябва да се застилат с дебел слой слама или стърготини.
Макар и рядко в някои ферми се използва асфалтовия под. Вместо чакъл в състава на асфалта може да се включат някои топлоизолационни материали – керамзит, перелит и др., които подобряват неговите характеристики. Като цяло тези подове са устойчиви на овлажняване, но са твърди и сравнително по-нетрайни. При високи температури подлежат по-лесно на деформиране, което ги прави неудобни за почистване и дезинфекция.
Съществуват и т. нар. подове с топлинна изолация, в които са вградени изолационни материали. Самото им изграждане обаче е трудоемко, същевременно те не са и евтини.
Скарови подове. Намират по-ограничено приложение в говедовъдството. Изпълняват се от стоманобетон, метали или синтетични материали. Състоят се от отделни елементи с различна форма, които се монтират или при нужда (почистване, подмяна) се демонтират лесно. Важно условие, което трябва да се спазва е ширината на отделните планки и на процепите да бъдат в такова съотношение, че животните да се чувстват комфортно, а отпадъците лесно да преминават през тях. Скаровите подове се използват предимно в сгради, където се прилага концентриран тип на хранене, а грубите фуражи се предоставят нарязани. Предимствата им са, че при тях не се използва постеля и значително се улеснява отстраняването на тора от сградите, което намалява разхода на труд. Като недостатъци може да се отбележи факта, че те оказват отрицателно въздействие върху крайниците и копитата. Освен това кумулирането на големи количества оводнен тор (под скарите) оказва неблагоприятно въздействие върху микроклимата в помещенията увеличавайки в значителна степен концентрацията на вредните отпадни газове.
През последните десетилетия с световен мащаб все повече се налагат подовете със специални каучукови покрития. Те намират приложение както в големите модерни ферми в които се използват най-различни технологични режими, така и в малките дори екстензивни стопанства. С каучук може да се покрие и скаровия под. По този начин подът в помещенията, пътеките за разходка и в доилните зали в най-голяма степен наподобява естествените условия в природата. Би могло да се обобщи, че гумените покрития почти напълно отговорят на всички горепосочени изисквания и така те се доближават до идеалния вариант. Единственият недостатък е, че в началото са необходими по-големи инвестиции при оборудване на кравефермата. Направените разходи обаче се възвръщат много бързо – чрез рязко намаляване на заболяванията на опорно-двигателния апарат (копита, стави, мускули, сухожилия), подобряване на репродуктивните способности и млеконадоя на кравите и прираста при телетата. Разбира се дори при използване на този вид покрития, в зависимост от избрания технологичен режим (оборно отглеждане с или без разходка, паша, терен през който преминават животните) не отпадат грижите за копитата и крайниците, но много по-лесно те се поддържат когато са здрави.