Анаеробните заболявания при овцете, отчасти и при козите играят първостепенна роля в инфекциозната патология при дребните преживни. Те са широко разпространени поради повсеместното наличие на причинителите им – различни видове клостридии и други патогенни анаероби*, (*анаероби- бактерии които се развиват в безкислородна среда). За всички причинители важи също така, че образуват много устойчиви спори, грамположителни са и са условнопатогенни. Обитават нормално храносмилателната система на овцете и козите.
Следователно за да проявят своята патогенност, са необходими определени предразполагащи фактори.
В преобладаващата си част, анаеробните заболявания представляват една обща и силна интоксикация на организма на заболялото животно от образуваните в храносмилателната му система токсини (анаеробна дизентерия, ентеротоксемия, брадзот) или от токсините в черния дроб (некротичен хепатит) и от проникналите там токсигенни отродия на микробни причинители. Непосредствена причина за настъпване на смъртта при тези заболявания са токсините, които проникват в организма на животните и предизвикват дъблоки нарушения в нормалната физиологична дейност на вътрешните органи и на центровете на главния мозък.
При всички анаеробни инфекции, заболяването може да засегне само единични животни в стадото или да обхване масово, много животни.
Първата болест принадлежаща към тази група е Брадзота
Протича свърхостро и се характеризира с внезапна смърт и засягане предимно на предстомашията и дванадесетопръстника. Заболяват най-често младите овце на възраст от 6 месеца до 1 година. Животните над 3 години са напълно невъзприемчиви. Козите не се засягат. Болестта настъпва само когато устойчивостта на животните бъде понижена от редица предразполагащи фактори – пасане по осланени или замръзнали пасища, приемане на заскрежен фураж, тежки паразитни инвазии, внезапно застудяване на времето особено след остригване. Болестта е разпространена най-често в райони с ниски мочурливи пасища. По отношение сезонното разпределение най-често се среща през преходните сезони, описани са обаче и случаи през лятото. Засяга животни, отглеждани при всички технологии. Какви признаци проявяват животните ?
При мълниеносната форма овцете умират внезапно – падат и свършват почти за 10-15 мин. Или вечер се прибират в нормално състояние, а сутрин се намират умрели.
При острата форма, която протича малко по-бавно се наблюдава умърлушеност, повишена температура, пенести понякога кървави изтечения от ноздрите, отоци в областта на подчелюстното пространство и смърт за 12-24 часа. Преди да умре очите на засегнатото животно почервеняват и стават кървави.
При острата форма би могло да се приложи лечение (някои видове антибиотици), но шансовете за успех са минимални.
Инфекциозен некротичен хепатит
В този случай клостридите намират условия за развитие в черния дроб, когато органът е повреден най-често от метилна инвазия. Заболяват най-вече възрастните овце, на 3-4 години. Вероятно това се дължи на по-честото опаразитяване с метил на тази категория овце. Появата на инфекциозния хепатит в голяма степен се определя от разпространението на метила при овцете. Увреденият по този начин черен дроб е силно предразположен към това тежко заболяване. Некротичният хепатит протича свърхостро. Кратко преди смъртта се наблюдават следните признаци – умърлушеност, слабост, учестено дишане, лягане, кома и смърт без агонални спазми. С терапевтична цел може да се приложи специфичен серум съчетан с антибиотици.
Анаеробна дизентерия при агнетата – тип В
Боледуват агнетата на 1-я до 3-я ден след раждането, понякога обаче и до втората седмица. Предразполагащи фактори са пребозаване, простуда, лоши зоохигиенни условия, изтощителни и недоимъчни болести при майката. Следствие бурното намножаване на бактериите в храносмилателния тракт, настъпва остра интоксикация.
Анаеробната дизентерия протича в три клинични форми:
Рядко се среща свръхострата, която се характеризира с внезапна смърт. При острата форма общото състояние на новородените се влошава, отказват да бозаят, настръхват, залежават се. Температурата е 41ºС. Появява се диария, отначало тя е жълтеникава, впоследствие става тъмна до кървава, за 2-3 дни настъпва кома и смърт. При по-леката подостра форма, която се среща при по-големите на 10-15 дневна възраст агнета, горепосочените признаци, протичат по-леко, възможно е дори оздравяване. Преболедувалите агнета изостават рязко в растежа си.
Лекуване може да се приложи при острата и подострата форма – прилага се специфичен серум, чревни антисептици, антитоксични средства, както и системно антибиотици.
А енетротоксемия – боледуват агнетата в първите 12 часа след раждането им. Наблюдава се жълтеница, увеличено количество течност в телесните празнини.
Като неспецифично средство с лечебно-профилактична цел при застрашените животни (единична поява) ветеринарният лекар би могъл да приложи:
- специален антибиотик, а през устата кисело мляко;
- натриев тиосулфат по определена схема;
- пчелен клей по определена схема;
- диета на агнетата през първите няколко дни;
Сходно с ентертоксемията при агнетата протича и едноименното заболяване при овцете. Съществуват главно две форми:
Ентеротоксемия тип С. Заболяват овце над 1 година, много рядко дзвиски и агнета. Проявява се най-често към края на зимата и пролетта.
Ентеротексемия тип Д. Заболяват предимно по-младите животни. Наблюдава се най-често в края на лятото и началото на есента.
Предразполагащите причини за двете форми са: застоялия живот, преяждане, особено с концентриран фураж, макови растения, мухлясали слънчогледови пити, чревни паразити и особено рязко преминаване към пролетен тип на хранене (сочна и росна трева сутрин). Заболяването се среща най-често през преходните сезони.
При свърхострата форма настъпва внезапна, „необяснима” смърт. Често наглед напълно здрави овце и агнета вечер, сутрин се намират мъртви. Засягат се най-добрите екземпляри. Ако болестта се прояви по време на паша, внезапно овцата престава да пасе, от време на време показва признаци на колика (коремни болки), след като походката стане колеблива, изведнъж пада на земята, чува се скърцане със зъби, спазми, слюноотделяне и кървави изтечения от носа, дихателна недостатъчност (задушаване) и смърт.
При по-леката, остра форма температурата се повишава, животното започва да се гърчи в спазми, урината става тъмна, а изпражненията черни. Овцете проявяват извратен апетит (приемат пръст, клечки). След като изпадне в коматозно състояние, настъпва смърт за 24-48 часа.
При подострата форма се наблюдава остра профузна, понякога кървава диария, аборти, възбуда или депресия, като най-често следва бавно оздравяване за три седмици, или пък смъртен изход за 4-5 дни.
Ентеротоксемия при козите засягат се всички възрастови групи, също и лактиращите кози. Смъртността е висока над 40%. Болестта протича остро или подостро. За разлика от овцата не се установяват признаци от страна на централната нервна система. Вътрешната температура при козите най-често не се повишава. Най-очебийна е неспирната диария, примесена с кръв и понякога твърди белезникави фибринни парченца.
Точната диагноза при анаеробни инфекции при дребните преживни се поставя от ветеринарния лекар. Той снема детайлно необходимата информация за заболяването, извършва аутопсия, при необходимост взема материал за бактериологично или токсикологично изследване.
Ясно е, че за да бъде ефективна борбата срещу тази група опасни заболявания най-важна е профилактиката, която се изразява в следното:
Осигурява се достатъчно движение на овцете. По време на оборния режим не се изхранват с плесенясали фуражи (особено опасни са слънчогледовите пити). Преходът към пасищен режим през пролетта да се осъществява плавно, като сутрин овцете се подхранват с груб фураж, да се избягва поемането на голямо количество росна трева, както и излагането на силна простуда при вятър, дъжд. Помещенията в които се отглеждат агнета да са сухи и чисти.Особено важен елемент за постигане на ефективно овцевъдство е обезпаразитяването. Ветеринарният лекар най-добре ще прецени лекарствените средства и терапевтичната схема. По принцип, за постигане на максимален ефект е небходимо приложението поне на два различни препарата. Строго да се спазват карентните срокове за отделните лекарства. Първите забележими ефекти от третирането настъпват най-рано след около 2 до 3 седмици. За да бъдат предпазени не само животните, но и хората, задължително на всеки три месеца трябва да се обезпаразитяват също кучетата и котките в района на стопанството.
С най-голям ефект в борбата срещу анаеробните инфекции при дребните преживни е своевременното ваксиниране, обикновено през есента най-късно един месец преди оагването. В някои стационарни огнища се препоръчва то да се осъществява двукратното. В НЯКОИ ПРОБЛЕМНИ СТАДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ВАКСИНАЦИИ ПРЕЗ ВСИЧКИ СЕЗОНИ. Понастоящем на пазара съществуват различни комбинирани биопрепарати.
