През 1928 година Флеминг открива пеницилина – първия антибиотик. Това бележи началото на една нова ера в борбата срещу инфекциозните болестите при човека и животните. Резултатът е стотици милиони, вероятно дори милиарди излекувани пациенти. Безспорно, това е едно велико постижение на човешката мисъл и гений.
Същевременно обаче шаблонното и безконтролно приложение на антибиотиците съвсем не е безопасно ! Те не трябва винаги да се разглеждат като едно готово решение, а само като възможност за успех ! С основание през последните години се обръща голямо внимание на борбата с безпринципната и все по-широка употреба на антибиотици и химиотерапевтици в хуманната и ветеринарната медицина.
В някои ферми и стопанства ежедневно се прилагат антибиотици в неоправдано големи количества. Разбира се, това се прави с благородна цел – постигане на бърз оздравителен ефект. Прекалената и неправилна употреба обаче крие огромни рискове и води до редица негативни последствия. Какви са те ?
Антибиотиците са насочени срещу микроорганизмите, причинители на различни болести. Огромната изменчивост на последните е много добре известна. Подложени на „огъня” на антибиотиците, микробите намират начин да оцеляват, като се приспособяват към тях. Така новите поколения микроби стават нечувствителни към обичайните за практиката антибиотици. И човек е принуден да създава и синтезира нови и нови, все по-съвременни и ефективни, за да бъде винаги с „едни гърди” напред пред „врага”. Но дали успява винаги в тази надпревара ? Да не забравяме, че днес, 96 години след откриването на антибиотиците, микроорганизмите са все още живи и не по-малко опасни. И в много случаи, причина за неблагоприятния изход от едно заболяване са неефективните лекарства. Инфекцията побеждава и ситуацията наподобява тази преди 1928 година.
Проблемът с възникване на резистентни щамове е особено актуален, когато антибиотиците се прилагат неправилно – ниски дози за кратък период от време или с профилактична цел, а също така и при неспазване на карентните срокове. В последния случай потребителят (чрез месо, мляко, яйца), приема микроколичества, които не само че не убиват микроорганизмите, а им „подсказват” в коя насока трябва да изградят своята устойчивост ! И по-късно, когато наистина се наложи, антибиотиците са напълно неефективни !
Антибиотиците са токсични. Те причиняват също така алергии при хората. Един пример – добре известно е увреждащото въздействието на гентамицина върху средното ухо, водещо понякога дори трайна загуба на слуха или върху бъбреците, ефект, който може сериозно да наруши функцията им. Токсичността се проявява най-добре когато лекарството се приема в голямо количество и то по-продължително време. За разлика от нея, способността да предизвика алергични реакции може да се провокира дори при наличие на микроколичества от препарата, най-вече в хранителни продукти от животински произход във водата или въздуха. Тези реакции се обясняват със сложния химически строеж на антибиотиците, съединения с висока молекулна маса. Алергичните реакции се манифестират различно, понякога те са просто необясними и варират от леки кожни обриви, дискомфорт, лека кашлица, хрема, но могат стигат до животозастрашаващи кардио-респираторни нарушения – колас и шок ! Ето защо преди употреба, на което и да е лекарствено средство се изпитва чувствителността на макроорганизма към него, т. е. изключват се алергии. Когато обаче става въпрос за по-леките и скрити форми, обусловени от микроколичества в хранителните продукти, откриването на първопричината за тях е много трудно. Още едно обстоятелство налагащо стриктен контрол и спазване на карентните срокове.
Безконтролното прибягване до помощта на антибиотиците би могло да провокира други заболявания, най-често микотични, причинявани от гъбичики. Един проблем с все по-актуално значение. Засягат се всички видове животни и човек. При подрастващите животни и децата тези заболявания обхващат основно храносмилателната система и дихателните органи, а при възрастните – пикочно-половата система, млечната жлеза и кожата. Такива са кандидозата, аспергилозата и др. Характерно е, че те се проявяват предимно след продължителна и хаотична употреба на антибиотици, наподобяват първичното основно страдание (пневмония, мастит, ендометрит) и въпреки мащабното системно лекуване не водят до подобрение, дори обратното – състоянието се влошава непрекъснато !
Често антибиотиците излизат доста скъпо „удоволствие”. Приложението им при много животни и то в голямо количество си е истински разход, който може да бъде дори разоряващ. Не е необходимо например, всеки случай на диария или еднометрит (маточно възпаление) да се лекува с антибиотици !
Спазването на някои основни принципи при използването на антибитиците и химиотерапевтиците в много голяма степен ще елиминира горепосочените странични ефекти и нежелани въздействия.
Употребата им трябва да се осъществява по строго определена схема и при съществуващи показания само от ветеринарен лекар !
Удачна е ротационната смяна на антибиотиците в една ферма, т. е. приложението на едни да бъде прекъсвано за известен период от време за сметка на други. По този начин в един по-късен етап, тези които са били резерв ще се окажат с много по-голяма ефективност. От друга страна, това ще намали необходимостта от въвеждането на нови и по-скъпи препарати. Един арсенал от лекарствени средства остава като стратегически резерв за онези случаи, когато обичайните антибиотици не действат.
Най-удачно е антибиотиците да се използват след изготвяне на антибиотикограма – лабораторно изследване, което указва чувствителността на актуалните и действащи причинители.
В много случаи антибиотиците се прилагат с профилактична цел. Желателно е това да се избягва, тъй като така най-лесно се създават устойчиви щамове микроорганизми.
И нещо друго много важно – не трябва напълно да се забравят старите методи за лечение, разчитащи основно на засилване на устойчивостта на организма. Все пак макар и с много жертви, човечеството е оцеляло успешно до 1928 година.