Въпреки че силажът е ценен фураж, понякога той може да бъде и опасен за животните

Силажирането е начин за консервиране на зелените фуражи. Силажът е вкусен за животните и се изяжда лакомо без остатък. Използва се преди всичко при изхранване на лактиращи крави. Незаменим е през зимните месеци и ранна пролет и то особено във ферми, в които липсва или недостига сеното.

Силажирането представлява консервиране с млечна киселина, която се образува от млечнокиселите бактерии в количество 1,5 до 2 % от силажираната зелена растителна маса. За да се постигне бърза ферментация, а и за добро запазване на силажите по-продължително време е необходимо да се създадат подходящи условия. При ферментирането протичат сложни микробиологични процеси, които предизвикват определени химични промени във фуража. От степента и характера на тези процеси зависят не само качеството на хранителните вещества, но и пригодността на силажа за изхранване.

Силажирането протича в няколко фази. Още в началото започва първата, оцетнокиселата, а непосредствено след нея и млечнокиселата ферментация. Следва най-продължителната, фазата на покой. При лошокачествените силажи съществува и т. нар. разваляне, свързано с масленокисела ферментация, гнилостни процеси и плесенясване.

Както бе споменато, в своята същност силажирането е микробиален процес. Кои са основните видове микроорганизми и какво е значението им при силажирането ?

 Микрофауната и микрофлората по повърхността на растенията са твърде разнообразни. Преобладават оцетно-киселите, млечнокиселите, масленокиселите бактерии, дрождите, плесените и др. Правилното развитие на микроорганизмите при силажирането зависи от много фактори. Най-съществените от тях са постигане на висока киселинност и анаеробността (липсата на кислород) на средата, при което се извършва оптималното консервиране и елиминиране на най-нежеланите бактерии.

Микроорганизмите, които предизвикват разграждане на въглехидратите до органични киселини, са причина за повишаване на киселинността на силажа.

Оцетнокиселите бактерии са най-разпространени в природата и играят значителна роля при силажирането. Те са полуаероби (нуждаят се от оскъдно количество кислород), първи разграждат въглехидратите и предизвикват понижаване на рН на средата (подкиселяване). В качествения силаж оцетната киселина не трябва да надхвърля 30 % от общата киселинност.

Най-полезните и желани микроорганизми при силажирането са млечнокиселите бактерии. Те са широко разпространени в природата. Взискателни са към условията на култивиране. За своето развитие се нуждаят от захариди, а също така и от анаеробни условия (липса на кислород). При правилно й протичане, млечнокиселата ферментация настъпва още през първите два три дни от залагане на суровината. Този вид бактерии разграждат водоразтворимите захари, отчасти и някои полизахариди и образуват органични киселини (предимно млечна). В резултат на това спира развитието на вредните микроорганизми и настъпва фазата на покой – безкислородни условия при висока киселинност.  Нормално тази фаза продължителна и силажът се запазва дълго време.

При определени условия обаче може да се стигне до масленокисела ферментация. Тогава се развиват много добре масленокиселите бактерии, независимо дали има или не захари в силажа. Като енергиен източник те използват млечната киселина и скорбялата. Образуваната маслена киселина придава на силажа изключително неприятна миризма. Масленокиселите бактерии са спорообразуващи и са разпространени навсякъде в природата. Те са анаероби и почти не се развиват под рН 4,2. Затова бързото протичане на млечнокиселата ферментация ги подтиска. Спорите от масленокиселите бактерии преминават в изпражненията и попадат в млякото. При приготвяне на сирене от такова мляко те образуват газове и предизвикват шупване на сиренето. Масовото разсейване на масленокисели бактерии започва още първите дни на храненето със силаж, в който преобладава маслената киселина. Понякога външно такъв силаж почти не се различава от качествения. Животните започват да страдат от храносмилателни разстройства, млечността им намалява.

Гнилостните процеси много често протичат едновременно с масленокиселата ферментация. При това се разграждат белтъци, което е свързано с големи загуби на хранителни вещества и получаване на амини, амоняк, сероводород, на които се дължи неприятната миризма. Тези продукти причиняват сериозни храносмилателни разстройства и заболявания при животните. Някои от гнилостните бактерии са анаероби, а други са аероби. Те не могат да се развиват при висока киселинност. Гниенето е много опасно и нежелано. От една страна това е свързано с големи загуби на хранителни вещества при разграждането на най-ценните съставки на фуражите – белтъците. От друга страна, както беше споменато при гниенето се получават отровни вещества, които са опасни за здравето на животните.

При ферментационните процеси, които протичат при силажирането на фуражите, наред с бактериите, винаги се развиват в една или друга степен и дрождите. Активността им зависи от много фактори. В силажи в които не са създадени анаеробни условия, се наблюдава бърз растеж на дрожди, следователно те се нуждаят от кислород. Активното им развитие не е желано. Те предизвикват разграждане на захарите и поради тази причина не може да протече нормална млечнокисела ферментация. При такъв силаж се развиват масленокисели, гнилостни и колибактерии. Много видове дрожди разграждат млечната киселина и допринасят за намаляване на киселинността на силажа. Те могат да се развиват при много кисела среда, дори при рН 2,0. Развитието им се подтиска при добро обезвъздушаване на силажираната суровина.

Плесените също се развиват само в присъствие на кислород, като понасят много висока киселинност рН 1,0. Те са много разпространени микроорганизми. Срещат се навсякъде в почвата, фуражите, хранителните продукти и други. Те разграждат и използват като храна различни органични и неорганични субстанции. Обединени са в четири класа. Плесените са нежелателни при силажиране на фуражите. Те са вредни за хората и животните. От една страна продуцират опасни токсини, а от друга попадайки в организма на хората и животните се намножават и причиняват на т. нар. микотични болести. Освен това плесените усвояват органичните киселини, особено млечната и оцетната, следствие на което рН на силажите се повишава и се създават условия за допълнително намножаване на други вредни и нежелани микроорганизми. Голямо количество плесени се установяват в силажите, които не са добре уплътнени и в които има достъп на въздух. Това се наблюдава особено в случаи, когато влажността е намалена.

Оставете коментар