Грубите фуражи – един последен резерв

Природно-климатичните особености в нашата страна през тази година са крайно неблагоприятни. Незапомнените суша и горещини, а на места и наводненията унищожиха по-голямата част от реколтата. Същевременно цените на фуражите непрекъснато растат. Всичко това подлага на изпитание собствениците на животните и логично поставя въпроса за оцеляване през предстоящия есенно-зимен период.

Като последна възможност за допълване на липсите се явяват грубите фуражи, които са много евтини, в по-голямата си част са лесно достъпни и са подходящи за изхранване на преживни животни и еднокопитни. По принцип те не могат да заменят концентратите, сеното и силажа, но биха спомогнали в много голяма степен оцеляването през по-неблагоприятната част от годината. Разбира се прибирането и съхранението им в някои случаи е свързано с по-големи разходи и налага добра организация и координираност с включване на допълнителни мощности и техника. Отпадъчните груби фуражи могат да се разделят основно на две групи, различаващи се по своята хранителност.

Първата включва – различните видове слама, царевичакът и царевичните какалашки, слънчогледовите пити. В по-голямата си част, този вид фуражи са бедни на протеин, минерални вещества и витамини и представляват източник основно на енергия.  Често по време на прибирането им грубите фуражи са с повишена влажност, което налага  задължителното им изсушаване. В противен случай могат да плесенясат и да станат опасни, особено за бременните животни.

Най-малоценна е сламата, особено тази получена от житни (ечемик, пшеница, ръжена). Тя съдържа главно трудно смилаемата целулоза. Сламата от бобовите култури (фасула, лещата, граха, фия) съхне по-бавно и често поради полягането на стъблата тя е замърсена с пръст. Тя е по-богата на протеини и минерални вещества в сравнение с житната. Царевичакът се получава от стъблата и листата на царевичното растение. Хранителността му е обратно пропорционална от добивите на зърно. Когато те са по-големи, стъблата са по-твърди и загрубели, а суровите влакнини са в голямо количество. Хранителността на качествения царевичак е по-висока от тази на пшеничната слама. Царевичните какалашки превъзхождат царевичака, което ги прави добра съставна част дори на целодажбените гранули за преживни. Слънчогледовите пити също представляват ценен фураж в случаите, когато съществува дефицит на качествено сено и концентрати. Те се изхранват оронени, дори могат да се силажират. При механизираното прибиране с комбайнипитите се раздробяват и се смесват със слънчогледовите отсевки. По този начин те са най-съществения отпадъчен фураж от слънчогледовото растение. Слънчогледовите стъбла също са важен резерв за преживните животни. По хранителност не отстъпват на сламата, но по съдържание на протеин я превъзхождат няколко пъти.

Във втората група се включват различните видове листников фураж. Представлява изсушени листа с клоните, получени при кастрене на широколистни дървесни растения, най-добре през ранна есен, когато листата все още не се окапали. Той превъзхожда в значителна степен и най-добрата слама. За козите дори може спокойно да замени сеното, тъй като съдържанието на протеин, минерални вещества витамини е високо. За приготвяне на листников фураж могат да се използват всички видове широколистни дървета – бук, дъб, акация, бряст, леска, върба, липа, дъб, ясен, клен, топола и др. Да се има предвид, че младите листа и летораслите е необходимо задължително да се изсушат, в противен случай плесенясват. При изсичане на клонките през есента, обикновено листата са достатъчно сухи и могат да се складират на проветриво място непосредствено след прибирането им. Листниковият фураж е най-добра храна за дребните преживни. Да се има предвид, че някои видове дървета съдържат по-големи количества танинови, дъбилни и други вещества, което може да предизвика хронични обстипации и запек. За получаване на листников фураж може да се използват и някои иглолистни дървесни растения.

И един последен резерв – сухите листа след окапването им през есента. Според Стойков и сътр. 1971 год. отпадналата листна маса в България възлиза на около 6 млн. тона годишно. От това голямо количество, използвано в подходяща комбинация с концентрирани и други фуражи за преживните животни, може да се получи допълнителна животинска продукция. Въпреки че със застаряването на листата хранителността им намалява, в периоди на липси те са  ценен източник на протеин, мазнини, влакнини, въглехидрати, минерални вещества и почти всички микро- и макроелементи. В дажбата на овцете могат да се включат до 40%.

Наред със запасяването с груби фуражи не трябва да се пропуска и една друга възможност. След падане на есенните дъждове на места е възможно да израсне нова свежа трева. Времето не е подходящо за сушене на сено, но спокойно може да се приготви тревен силаж. Силажирането е свързано с минимална загуба на хранителни вещества и позволява да се получи евтин и пълноценен фураж.

Оставете коментар