Наред с безплодието и болестите на млечната жлеза, копитните проблеми при говедото са основна причина за неблагополучия причиняващи огромни загуби на фермерите. Докато повечето копитни заболявания са добре познати у нас, друга голяма част се нуждаят от допълнително популяризиране, за да може борбата срещу тях да бъде много по-ефективна и целенасочена. В пълна сила това се отнася за дигиталния дерматит при говедото. Представлява кожно заболяване, което се локализира най-често в областта на долната и задна част на крайника непосредствено над копитото. Описано е и се среща често в много кравеферми в Западна Европа. Липсват точни данни за наличието и разпространението му в нашата страна. Предвид обаче постоянния внос на животни и географското ни разположение, почти със сигурност може да се предположи, че то е актуално и за България. Предимството на това заболяване е, че когато протича в чиста форма засяга само кожата и не прониква в дълбочина. Поради тази причина се означава като дигитален (пръстов) дерматит.
В световен мащаб много студия и проучвания са посветени на тази болест. В някои случаи получените резултати са поставяли и все още поставят въпроси, които не са намерили свой задоволителен отговор. Интерес представлява и факта, че никога не се е отдавало здрави крави да бъдат заразени изкуствено. В стадата където редовно се оказват необходимите грижи за копитата, дигиталния дерматит почти не се среща. По-често се засягат крави, изхранвани с голямо количество царевица. Със сигурност разходките, пасищния режим и подходящото подово (от гума) покритие намаляват риска от възникване на това заболяване. Интерес представлява и факта, дори е парадоксално, че при пасищно отглеждане, своя връх това заболяване достига през юли и август, тогава когато валежите са най-малко и копитата са най-чисти. Предполага се, че не се касае за инфекциозна болест. Фрапиращ е и факта: въпреки, че дигиталния дерматит е познат преди повече от 30 години, все още не е доказан със сигурност причинителят му. Основното внимание на изследователите се насочва към ролята на храненето и храносмилането за възникване на дигиталния дерматит.
Как започва заболяването ? Площта на засегнатите тъкани в началото е различна. Обикновено първоначалните кожни промени са с много малък размер, в последствие дефекта се разширява, както в дълбочина така и в диаметър. В началото „оголената” кожа не кърви, а е бледа. Създава се впечатление, че оздравителния процес е започнал. Тъй като в повечето случаи най-повърхностния кожен слой, епитела липсва, организмът реагира с образуване на един гноеподобен ексудативен слой. Това представлява защитна реакция. Кожата се удебелява, представляващо една защитна реакция, предпазваща от проникване в дълбочина. Кожните изменения при тази болест се разграничават от здравата повърхност посредством полукръгъл заоблен вал). Тази граница се усеща много добре при изследване като едно удебеляване, позволяващо болестта да се отдиференцира лесно от едно друго актуален за практиката проблем – интердигитален дерматит. При последния се усеща също така и много неприятна миризма наподобяваща тази на „войнишки чорапи”, а при дигиталния дерматит тя е сладникава. Както беше споменато в болшинството от случаите, дигиталния дерматит обхваща кожата зад и над копитата или междукопитната цепка. Дефекта е винаги овален с кръгла форма, дори когато е обхванато пространството между двете копита. В над 50% от случаите се болестта обхваща само кожата непосредствено над и зад междукопитната цепка. Поради тази причина често не се установява от гледачите или при един повърхностен преглед. На посочените места заболяването може да бъде провокирано и да се развие вторично следствие друго първично страдание – например инфекциозна междукопитна некроза. На предния ръб на копитния венец болестта се открива най-трудно и рядко. Понякога може да се установи дори и върху самия рог, но тогава то също е вторично следствие наранявания, при които е оголен живеца или след първични други дефекти (копитна язва, или дефекти на бялата линия), които не са обработени и третирани своевременно.
По правило при дигитален дерматит кравите куцат рядко. Болезненост проявяват само когато засегнатото място се докосне и притисне директно. Ако дигиталния дерматит е локализиран в междукопитната цепка, то тогава при покой кравите повдигат леко засегнатия си крайник, а при доене са неспокойни. При продължително перзистиране на заболяването и при по-големи дефекти кравите куцат по-често. Всъщност трябва да се има предвид, че куцотата не се възприема като типичен признак присъщ за дигиталния дерматит. В някои случаи това заболяване се разпростира дори върху млечната жлеза или корема. Съществуват ферми, в които то протича по много специфичен и характерен начин. Затова се говори за съществуване на различни разновидности на болестта. Трябва да се отбележи също така, че в някои стопанства и предприятия с течение на годините разпространението на дигиталния дерматит постепенно намалява, без дори да бъде провеждана някаква специфична терапия. Освен от интердигиталния дерматит това страдание трябва да се различава също така и от междупръстовия флегмон, означен още като панарициум. Всъщност самооздравяване може да настъпи едва при 2 до 4 % от животните.
Терапията при дигитален дерматит бива индивидуална и групова. В зависимост от това се избират различни лечебни способи и схеми. Преди да се предприеме и планува определена процедура, трябва да стане ясно дали са засегнати единични животни или болестта е стаден проблем. Това налага индивидуален преглед на всяка крава. Ако провежданата терапията не е системна и целенасочена, е голям риска някои животни да бъдат пропуснати. При масово разпространение се третира цялото стадо.
Дезинфекционни бани на копитата.
Използват се за групово третиране. Извършва се на една обща площадка. Съществуваща традиция е при копитни болести крайниците да се потапят в дезинфекционни разтвори – на меден сулфат (син камък) и/или формалин. Третирането на откритата рана (макар и хронична) със споменатите дразнещи разтвори предизвиква защитна реакция, раздразване и възпаление на тъканите. Едва ли в тези случаи може да се очаква, че впоследствие ще бъде образуван нов, здрав и пълноценно функциониращ епител.
Сравнително по-поносимо средство за борба с копитните заболявания е дезинфекционната баня с разтвор на гасена вар. Както е известно, варта подтиска развитието на плесени, вируси и гъбички. Тази терапия обаче се препоръчва само с профилактична цел, тъй като при вече засегнати животни липсва търсения ефект. Сама по себе си варта не е лечебно средство. Даже напротив, тя предизвиква дехидратация (изсъхване) на междуклетъчната тъканна субстанция.
Защо като цяло, дезинфекционните бани не дават очаквания желан резултат ? Често отворените кожни лезии са гнойно инфектирани. Приложеното средство не може да влезе в директен контакт със засегнатите по-дълбоки слоеве. Друга причина за незадоволителния терапевтичен ефект на „копитните бани” е че често, препоръчваните в практиката средства не притежават достатъчно силен бактерициден ефект (убиващ микробите). Освен това не винаги се контролира строго, дали коритата са достатъчно дълбоки и дали разтворът не е вече силно замърсен, налагащо подмяната му. Така вместо лечебен, ефекта от банята се изразява в по-нататъшно разпространение на заболяването. Ако промивката се извършва по време на доене то тогава вътрешните части на междукопитната цепка не могат да бъдат достигнати от лечебното средство.
При това, не трябва да се забравя, че в говедовъдната практика, с малко изключения дезинфекционните бани се прилагат главно с профилактична, а не с лечебна цел. Възниква един много важен въпрос – дали въобще в здрави стада трябва да се прилагат „копитните вани” ? Европейската програма “Lame cow” („куца крава”) дава един ясен и категоричен отговор – Във ферми, в които те са редовна практика животните страдат 4 пъти по-често от копитни заболявания.
Съществува едно изключение. Ако в едно стадо са засегнати повече от 20 % от животните, то тогава се счита, че състоянието е критично, налагащо незабавна групова терапия. Тъй като поетапното обслужване на всяко животно изисква много време закона разрешава антибиотичната баня за копитата, при която се обработват едновременно всички крави. По този начин се ограничава бързото по-мащабно разпространение на дигиталния дерматит, без обаче да се постига осезаем лечебен ефект. Дезинфекционната баня може да се приложи успоредно с или след индивидуалната обработка на всяка крава. За да се извърши тя е необходима подготовка и спазване на определени правила. Първо – диагнозата трябва да е потвърдена със сигурност. Също така се изисква писмено потвърждение и предписание от ветеринарен лекар за съществуващата необходимост от този вид терапия (предвид разпространението на болестта).
При извършване на самите дезинфекционни бани е важното да се спазват определени правила. Коритата трябва да са дълги 2-3 метра, така че животните да стъпят в тях поне двукратно с всеки крайник. Да не се допуска отделни крави да зобикалят антимикробната процедура. Дълбочината на площадката трябва да е минимум 15 сантиметра. Необходимо е да се контролира постоянно нивото на течността. Не трябва да се допуска в никакъв случай животните да поглъщат част от разтвора т. е. те трябва да са предварително напоени. За по-сигурно, е необходимо да се вземат млечни проби за да се проконтролира дали млякото не съдържа антибиотици или други инхибиращи вещества.
При масово разпространение на болестта, ветеринарния лекар е този, който може да предпише специални антибиотични прахове (съдържащи линкомицин, тетрациклин), които по принцип не са предназначени за употреба при крави.
Индивидуална терапия
При изолирани случаи и след първоначалното овладяване на ситуацията при масово разпространение се лекуват поотделно засегнатите крайници на всяко животно. При определени заболявания на копитата се препоръчва отстраняване на променените тъкани чрез каутеризация (изгаряне). При дигитален дерматит тя е категорично противопоказана, тъй като унищожаването и на малкото остатъци от повърхностните епителни слоеве ще предотврати за продължително време обратната регенерация. Препоръчва се щадящата терапия, тази която стимулира регенеративните процеси. В противен случай се подтиска възстановяването на епителния слой.
Най-успешна при дигиталния дерматит е локалната терапия. Процедира се по следния начин. Първоначално засегнатото място се подсушава и почиства старателно, най-добре с еднократни кърпички, без да кърви. Това налага в някои случаи известно търпение. Не е удачна употребата на топъл въздух (сешоар), тъй като от прекомерното нагорещяване кожата се уврежда и често се наранява, а образувания налеп не може да бъде отстранен. След това се препоръчва приложението на антибиотичен аерозол– двукратно през интервал от половин–една минута. Максимално три дни след тези манипулации болката намалява и започва изграждане на нов епител. Всъщност не съществува друго копитно заболяване, при което терапевтичния ефект да е толкова бърз. Най-упоритите случаи, при които кожата е силно удебелена, се лекуват успешно с налагане на превръзка и съответна дезинфекционна помада (унгвент). Протичащите процеси са аналогични както при употребата на шпрей. Каква е последователността на работа в тези случаи. След първоначалния тоалет засегнатото поле се напръсква със шпрей, после се намазва мехлем (“Novaderma”®) и накрая се налага превръзка. По принцип в никъкъв сучай да не се допуска директо върху засегната участък да се постави памук, тъй като отделните му власинки проникват в кожата и нарушават оздравителния процес. След три дни се сваля превръзката. В повечето случаи тази терапия е достатъчна. Ако се прецени, че е необходима нова превръзка, то тогава тя трябва да изчака няколко дни – през които кожата ще си отпочине и ще може да «подиша». Да се има предвид, че съгласно законовите норми в Европейския съюз антибиотичните шпрейове и мази могат да се прилагат и предписват само от ветеринарен лекар. Всичките продукти които се продават свободно на пазара, имат много слаб терапевтичен ефект. Препоръчва се приложението на т. нар. «Син шпрей» (съдържащ хлортетрациклин и специално патентовано багрило)
Категорично не се препоръчва закупуването и употребата на препарати и смеси, с липсващи етикет и означения, приготвени най-често от знахари. Трябва да се избягват и такива с които не са проведени предварителни научно-изпитателни експерименти.
Първичната регенерация и зарастване настъпват още часове след приключване на препоръчителна терапия. Върху кожата се образува коричка. След 10-14 дни тя опада и дълбоките слоеве са покрити вече от млад епител. Въпреки че в началото повърхността изглежда бяла, след няколко седмици тя отново придобива своя нормален външен вид. Изследванията показват, че при животни, които са страдали от дигитален дерматит, в бъдеще те не са защитени и отново са възприемчиви към тази болест, въпреки че това не е задължително да стане.
Профилактика
Говеда, при които два пъти годишно се извършват регулярните хигиенно-профилактични мероприятия (подрязване и тоалет) на копитата, страдат три пъти по-малко не само от дигитален дерматит, но и повечето копитни болести.
През последните години е установено, че с предпазен ефект са т. нар. «копитни бани в снежен килим». При наличие на снежна покривка се препоръчва кравите да се разхождат два до три часа на открито. По този начин копитата се почистват много добре. Движението върху замръзналата земна повърхност трябва да ставa с избрано от кравите темпо, така че да не се получи нараняване и натъртване.
С профилактична цел против повечето заболявания на опорно-двигателния апарат при кравите, с голям ефект е покриване на пода на оборите, леглата и пътеките където лежат и се движат животните с подходящо покритие (най-добре гумено).