По природа кравата е вид, при който безплодието се среща рядко. Въпреки това в днешни дни основната причина за брак в говедовъдните ферми е трайната или необратимата загуба на репродуктивните способности. На какво се дължи тя ? Доказано е, че успоредно с наследствени фактори и лошата хигиена по време на раждането, голяма роля за това играят неправилното хранене (30%) и лошия мениджмънт на стадото, който изиграва своята решаваща негативна роля в над 40% от случаите.
Сама по себе си високата млечна продуктивност не е причина за безплодие. Причините водещи до трудно заплождане при кравите се крият другаде. Такива са различните стрес фактори, болката, неправилното отглеждане и храненето несъответствуващо на потребностите на едно преживно животно. Често се подценяват въздействието на скрито протичащите: хронична кетоза, следродилно залежаване, ацидозата на предстомашията и маститите (Табл. 1)
Безплодие и енергийна обезпеченост в организма (Табл. 2). Известно е, че отделянето на зрялата яйцеклетка от яйчника е възможно при висока енергийна обезпеченост в организма. Във връзка с това е доказано, че най-честата причина за нарушеното протичане на половия цикъл (респ. овулацията) е негативния енергиен баланс. Преобладаването на дисимилационните процеси (разграждането в тялото) и недостатъчното количество на глюкозата са причина за увеличена продукция на кетотела, които блокират дейността на яйчниците (Табл. 3). Оптималната концентрация на кръвната захар е съществена предпоставка за своевременното отделяне на зряла и годна за оплождане яйцеклетка. В критичните ситуации пропиленгликола (също така и нашумелия в последно време глицерол) са източници на така необходимата глюкоза. Тъй като калоричността на дажбата при преживните е сравнително по-ниска, е необходимо да се гарантира максимален прием на фуражи. Отелените крави поемат повече фуражи когато не са прекалено затлъстели и същевременно предстомашията са привикнали на вида и качеството на фуражите. В периода около отелването е необходимо дажбата да съдържа максимално количество висококачествено сено. Поради съществуващата реална опасност от възникване на търбухова ацидоза е необходимо количеството на фуражите съдържащи лесно разграждащи се въглехидрати (цвекло, картофи,царевични концентрати) да се увеличава плавно. Скорбялата и богатите на въглехидрати фуражи трябва да се увеличават постепенно (максимално с по 1,5 кг сухо вещество на седмица) през първите седмици след отелването. Едва когато консумацията на фураж достигне своя максимум като обем, 6-8 седмици след отелването, тогава кравата приема оптималните количества гарантиращи положителен енергиен баланс в организма.
Внимание с карбамида ! Недостатъчното обезпечаване на нуждите от протеин играят важна роля за безплодието. Това е причина и за забавеното увеличаване на млеконадоя след отелване. При недостиг на белтъци организма реагира със защитни реакции. Така при проведени опити е доказано, че намалената млечност (при небалансирана дажба) в началото на лактацията, се съпровожда от увеличената устойчивост към вредните фактори на околната среда. Също така ниската масленост по време на ранната лактация редуцира енергийния стрес при кравата. Когато суровият протеин е в количество 14-15 % от суровата дажба, се приема че тогава потребностите от белтъци в организма могат да бъдат задоволени.
За тези които се престарават трябва да знаят, че предозирането на карбамида е вредно. Нормалното му количеството млякото е в порядъка между 20 и 30 мг/литър. Половите органи са силно кръвоснабдени. Ако кравите приемат повече карбамид, се повишава нивото му не само в млякото и урината, но и в секрета на матката. По време на осеменяването и най-ранното развитие на зародиша и ембриона високите концентрации на карбамида оказват изключително негативно въздействие върху бъдещия организъм, водещо до ранен аборт.
Търбуховата ацидоза е опасна. Бедните на влакнини храни, като концентратите, картофите и царевичния силаж ферментират много бързо в предстомашията. Образуваните мастни киселини водят до рязко понижаване на рН-нивото в предстомашията (подкиселяване). Добре структурираната дажба не позволява това да се случи, тъй като наличието на твърди влакна стимулира пълноценното преживяне. Това допринася за включване на различни компенсаторни механизми, които неутрализират опасната кисела среда. Образуваната при нормални условия оцетна киселина, представлява субстрат за синтеза на различни полови хормони и други биологично активни вещества. Тя е и изходен продукт за млечната мазнина. Продължителния анеструс и ниската масленост на издоеното мляко налагат незабавната проверка на дажбата. Необходимо е да се проконтролира, дали тя съдържа необходимите сурови влакнини или пък съществува излишък от „кисели” субстанции. Колкото е по-голям продуктивния потенциал на една крава, и колкото повече фураж тя приема, толкова е по-реален риска от възникването на търбуховата ацидоза. В тези случи трябва да се спазват следните „златни” правила при изхранването – концентратите да бъдат разпределени по равни количества при всички хранения през деня, а също така те да се предлагат след поемането на достатъчно количество груб фураж. При най-млечните крави (над 40 литра) това може да се гарантира само със смесени дажби. За доброто структуриране на дажбата в нея трябва да присъствуват винаги ливадно сено, люцерна, слама, завехнала трева (през лятото). Съществуват различни изкуствени буферни субстанции, които предпазват от възникването на търбухова ацидоза. Трябва да се има предвид, че добавката на тези фуражи не прави дажбата по-вкусна. Търбуховата ацидоза се съпътствува от: ниска масленост, редки изпражнения, лепкави изтечения от носа, недостатъчен прием на фуражи (капризен апетит) и копитни проблеми.
Редовно измерване на вътрешната телесна температура след отелване Следродилната пареза( хипокалцемична кома или млечна треска) се среща най-често при кравите след третото отелване и често се съпровожда от залежаване. Дължи се на рязко понижаване на кръвните нива на калция и фосфора. Интерес представлява скритото протичане на това заболяване, кое не е рядкост. Съпровожда се със задържане на плацентата, възпаление на млечната жлеза, забавено обратно развитие и възстановяване на половите органи след раждането. Кравите поемат по-малко храна и често при тях възниква вторична кетоза. Едно важно свидетелство за скритото протичане на следродилната пареза ни дава редовното измерване на вътрешната телесна (ректалната) температура. Понижаването й под 38ºС е указание за нейното съществуване. Във ферми в които хипокалцемичната кома е проблем е задължително през първите дни след отелването редовно да се контролира вътрешната телесна температура. Понижаването й под 38ºС е налага провеждането на незабавна терапия от ветеринарен лекар.
Обезпечаване на резервите от калций и фосфор. Необходимо е по време на сухостойния период да се запълнят всички резервни депа на калция и фосфора. Това е възможно само тогава когато съществува съответния приток с храната. Поради тази причина до втората седмица преди отелването, „батериите трябва да се заредят”, тоест да се осигури много добра обезпеченост с минерални вещества, витамини и микроелементи. Това е толкова е по-важно, колкото е по-голяма продуктивността! 10-14 дни преди очакваното отелване всички храни съдържащи калций и фосфор трябва рязко да се редуцират. Вместо тях се инжектира мускулно високи дози витамините D, E и A. Друго което се препоръчва е към храната да се добавят анионни соли, в продължение на две седмици преди отелването. Непосредствено преди или след раждането могат да се подадат специални препарати (болуси, бутилки със специална течност) съдържащи високи концентрации калций и фосфор, както и витамин Е. След отелването във фуражите отново трябва присъствуват всички минерални добавки (също и люцерново сено), особено тези съдържащи калций и фосфор. Може би за някои представлява интерес въпроса, защо две седмици преди отелването рязко трябва да се намалят храните съдържащи калций и фосфор ? Това създава състояние на внезапен дефицит и организма „взема мерки”, като мобилизира всички свои депа (извличане от костите), увеличава и резорбционната способност от червата. Тези процеси гарантират бързото компенсиране на евентуален недостиг след раждането, като по този начин се предотвратява хипокалцемичната кома.Категорично трябва да се избягват некачествените фуражи.
Табл. 1
Влияние на здравословното състояние на млечната жлеза за безплодието при говедото
| Състояние | Брой необходими осеменявания за заплождане | Период от отелване до заплождане (дни) |
| Здраво виме | 1,6 | 88 |
| Клиничен мастит | 2,1 | 107 |
| Мастит и друго заболяване | 2,8 | 155 |
Табл. 2
Влияние на енергийната обезпеченост на дажбата за безплодието при кравата
| Степен на отслабване (BCS-скала) | Незначителна / < 0,5 | Умерена /< 0,5-1,0 | Интензивна /> 1 |
| Първа овулация след отелването* | 27 | 31 | 42 |
| Първа регистрирана разгоненост след отелването* | 48 | 41 | 62 |
| Заплождане след първо осеменяване (%) | 65 | 53 | 17 |
Табл. 3
Влияние на кетозата за безплодието при кравата
| Кетотест | Брой на кравите | Успешно първо осеменяване (%) | Необходими осеменявания за заплождане |
| 0 – отрицателен | 215 | 44,1 | |
| 1 | 42 | 42,9 | |
| 2-3 | 20 | 47,4 | |
| > 4 | 14 | 35,7 |
По материали на Jakob Kuert и Christoph Bamert (UFA-REVUE; 12-2006)