Студът, късите дни, влагата, нечистотията, тъмните помещения, лошата фуражна база, липсата на добра паша, са все фактори, които правят зимата тежък и непредпочитан сезон от животновъдите. Винаги ли обаче, картината е точно такава ? Толкова ли са вредни условията присъщи за зимата ?
Да вземем например студа. Известно е, че животните понасят много по-добре ниските температури, отколкото жаркия климат през лятото. Температури между 5 и 10 градуса (топла зима като тази) осигуряват своебразен комфорт. Е разбира се това не се е отнася за някои новородени – като прасета, агнета.
Всички видове микроби и паразити (кърлежи, глисти, тении) се нуждаят от топлина за своето развитие и размножаване. Летящите насекоми (като мухите) също са най-активни при висока температура. Както е известно, те са много важни преносители на най-различни заболявания. През зимата патогенните причинители не намират комфорт в околната среда. Следствие това фуражите, съдовете, леглата, яслите, доилните агрегати са по-чисти и не представляват чак такава заплаха за здравето на животните, както през лятото (разбира се, когато не са добре поддържани и дезинфецирани). Рязко намаляват маститите, диариите, паразитните и някои следродилни заболявания. Ледената снежна покривка, подобрява кръвооросяването на копитата, което допринася за тяхното добро състояние.
Пашата и качествените характеристики на фуражите приемани през зимата се различават коренно от тези през пролетта или лятото.
Когато през зимата животните са навън, стопаните могат да бъдат относително по-спокойни. Нищожен е риска от остро подуване на търбуха, причинено от прием на обилно количество прясна трева и люцерна или пък прехранване с прясно зърно, често срещано през летните месеци. Домакинските отпадъци, кашите, течните и полутечните храни се запазват дълго време невредими на студа. Не съществува риск от ухапване от влечуги, отровни насекоми или поразяване от мълнии.
Същевременно в никакъв случай не трябва да се идеализират условията през зимата. В действителност, за да се избегнат в максимална степен опасностите, най-важното условие е животните да са здрави, своевременно обезпаразитени през есента, фуражната база да е достатъчна по качество и количество, помещенията, подът и подовото покритие, леглата, доилната инсталация и всички съоръжения отговарят на необходимите производствени изисквания.
Има болести при животните характерни именно за студения и мрачен период от годината. И това е следствие не толкова на климатичните особености, колкото на условията на отглеждане. Изводът – още на равнище проект, животновъдната ферма трябва да отговаря на всички изисквания. Да, това струва страшно много. По добре е, който няма възможности, въобще да не се захваща с определена дейност. В противен случай резултатите са отчайващи и никаква помощ от държавата не е в състояние за запуши съществуващите пробойни в кораба наречен животновъдство. Става въпрос за всичко – местоположение на фермата, големината, архитектура, оборудване, помещения, материал, стени, под и т. н. На второ място, най-критичния пункт – персонала, като се започне от работниците и гледачите и се стигне до управляващия фермата. Животинската продукция е като всяка друга – резултат от етапи преминаващи при определени условия
Като се има предвид устройството на фермите у нас, в най-голяма степен, горенаписаното се отнася за тревопасните.
Все пак кои са рисковете и неблагоприятните въздействия през периода от есента до пролетта ?
Лошите архитектурно-технологични решения на първо място водят до понижена съпротивителна способност на организма и масово избухване на различни заболявания – респираторни, копитни (при твърд, мокър и кален под), на крайниците (възпаления, счупвания), на кожата на млечната жлеза, на новородените. Рязко се влошава на качеството на продукцията – мляко, вълна, месо.
Що се отнася за фуражната база през зимата. В никакъв случай не трябва да се допуска изхранване на замръзнали фуражи. Те могат да причинят храносмилателни разстройства и аборти. Основният проблем при голяма част от високопродуктивните крави, овце и кози е ниската енергийна обезпеченост на дажбата през зимните месеци. Тя е причина за високостепенно увреждане на черния дроб особено в периода преди или след раждането, както и възникване на кетоза. Както е известно, най-богати на енергия са всички концентрирани фуражи, като на първо място е царевицата.
На второ място това е обезпечеността с витамини и минерали. В много материали поместени в „Агро вестник” са разгледани детайлно вредите от различните недоимъчни заболявания. В тази връзка на първо място са витамините А, Е, Д и бета каротин. По отношение на минералите през зимата не достига калций, желязо, йод, селен. Освен общия здравен статус, тези състояния повлияват негативно най-вече репродуктивните способности не само при женските животни, но и на разплодниците. На практика това може да се избегне когато на воля се изхранват качествено сено, люцерна, а в дневната дажба присъстват тикви, моркови, минерални блокове за близане. Ако е много трудно да осигурите това уважаеми стопани, защо въобще отглеждате животни ?
По една или друга причина, затрудненията в раждането най-често настъпват през зимата Това изисква редовно присъствие на ветеринарен лекар по време на всяко раждане. В най-голяма степен това важи за първескините.
Недостатъчната обезпеченост на организма с калций при високопродуктивните крави, води до хипокалцемична кома. За избягването й е необходим специален режим при определяне на дневната дажба. През последните две до три седмици от бременността рязко да се намаля съдържанието на калция в дажбите, като същевременно ветеринарният лекар инжектира ударни дози витамин Д. Веднага след отелване се увеличават богатите на калций фуражи. Точно в този момент се добавят и минерали, като дикалциев фосфат, креда, а също така и специализираните за тази цел продукти. Препоръчително е повторното инжектиране на витамин Д. По този начин се покриват нуждите през най-рискования период – непосредствено след раждането.
Другият проблем типичен за зимата е късия светлинен ден. Нещо, което повечето фермери и стопани просто не искат да повярват. Ежедневната смяна на светло с тъмно и обратното и продължителността на всяка фаза, действува задържащо или стимулиращо върху процесите на проява и интензивност на еструса. Кравите отглеждани в по-тъмни помещения, подложени единствено на разсейваща светлина, без значителни промени в денонощието, най-често не се разгонват продължително време. Отелените през късна есен или зимата, възстановяват по-късно своята половоциклична дейност, в сравнение с тези които са родили през пролетта или лятото.
Оборите и помещенията в които се отглеждат кравите и свинете изискват осветеност в продължение на 12 часа, която да позволява безпроблемно четене на вестник. Трябва да се има предвид, че прекаленото удължаване на светлинния ден оказва също негативно влияние върху протичането на физиологичните процеси в организма на животните. Изкуственото удължаване на светлинния ден при небременните кобили може да доведе до подраняване на размножителния сезон още през февруари. За козите и овцете не е необходимо допълнително включване на лампи.
И накрая няколко думи за един типично български патент. Бездомните или просто гладните кучета през зимата стават особено агресивни. Горчивият опит показва, че не са редки случаите, когато опашката, дори задницата на кравите е нахапана или пък новороденото е нагризано и полуизядено от гладните хищници, още преди да се появи на бял свят.