Известно е, че царевицата може да се предоставя за изхранване на животните под формата на цели зърна, едро натрошена, грубо или фино смляна, също и силажирана. В много страни през последните години масово се използва царевичен шрот с висок процент влага. Начинът по който той се приготвя ще бъде описан подробно в други статии.
За да бъдат реализирани високите генетични заложби на млечните крави, те се нуждаят от високоенергийна дажба включваща голям процент житни. Скорбялата е първичния енергиен компонент на зърнените фуражи. Тя осигурява необходимата енергия при синтеза на микробния протеин в предстомашията. Както е известно белтъците образувани от микроорганизмите в предстомашията покриват до 60% нуждите при високопродуктивните крави. Количеството на образуваните микробни протеини в голяма степен зависи от смилаемостта на дажбата.
Царевицата е ценен фураж. С високото си съдържание на скорбяла тя е важен източник на енергия, така необходима за млечните крави. Достигането на оптималната големина на частиците във фуражите и начина на изхранване на царевицата е от съществено значение за най-пълноценното смилане и усвояване на скорбялата в храносмилателната система. При преживните това гарантира също безпроблемното функциониране на предстомашията, отлично здравословно състояние и висока млечност.
Въпреки че през последните години количеството на насажденията с царевица неоправдано намаляха, за тези които изхранват този изключително нужен и полезен зърнен фураж (набавен дори и чрез внос) е важно да знаят под каква форма да го предоставят за да бъде оползотворен в най-добра степен от животните. Известно е, че когато кравите бъдат изхранвани с цели царевични зърна, съдържащи се най-вече във силажа, след това фекалите изобилстват от почти непроменени зърна. Голяма част от приетия фураж не е оползотворен.
По-голямата част от скорбялата в зърнените ферментира до късоверижни мастни киселини. Степента и скоростта на усвояването на фуражите зависи от вида, начина на преработката и подготовката му и от големината на фуражните частици. Най-лесно се усвоява овеса, следван от пшеницата, ечемика и на последно място царевицата. Ако при изхранване на млечни крави царевицата е под формата на цели зърна то тогава 20 до 35 % от зърната преминават несмлени през целия храносмилателен канал. При хранене на телета и млади подрастващи говеда обратно, целите зърна се дъвчат и само 5 до 10% се изхвърлят несмлени.
При различните видове житни култури се извършват специфични методи за обработка на зърната с цел подобряване на смилането им и съответно на усвояването им. Механичното раздробяване (натрошаване ярма, брашна, шротове,) не само че увеличава тяхната повърхност, но също така и „открива” комплексите съединения състоящи се от скорбяла и протеини и по този ги прави чувствителни към действието на храносмилателните ензими и ферментативните процеси в храносмилателния тракт. Поради тази причина скорбялата в царевичния шрот и ярма е много по-нестабилна в сравнение с тази в целите или натрошените зърна. Учени от щата Илинойс (САЩ) доказват голямото значението на механичното раздробяване зърната на житните. При проведено изследване са документирани различията при изхранване на царевица с големина на частиците 2,5 мм и при такава под формата на шрот (1,1 мм). Изследвано е влиянието върху млечността, приема на храна и здравословното състояние. Резултати са очевидни в полза на шрота.
Силажирането повишава в значителна степен смилаемостта на скорбялата в царевицата. По време на силажирането под въздействие на налягането, температурата и влажността, протеиновия комплекс който обгражда скорбялните ядра се разрушава и по този начин скорбялата се размива.
След натрошаване или след смилане се определя процентния дял на царевичните зърна с определена големина. Как става това? Едно върху друго се поставят 5 сита с различна големина на отворите. При най-горното сито те са над 4,5 мм, при следващото по-големи от 2,2 мм, при третото над 1,1 мм, при четвъртото над 0,6, а при последното по-малки от 0,6 мм. Половин килограм от изследвания фураж се поставя в най-горното сито. В продължение на 30 секунди се пресява и след това се претеглят количеството фураж от всяко ниво и се изчислява процентния дял на всяка големина.
Основното правило което трябва да се спазва, е че колкото по-пресен е фуража или колкото той е по-влажен (силажиране), толкова по-големи трябва да са зърнените частици. С това се цели да се избегне бързото разграждане на скорбялата в предстомашията и от там възникване на ацидоза, която може дори да е животозастрашаваща. Важен е и състава на останалата част от дажбата. Ако тя се състои от висококачествено ливадно или люцерново сено е възможно да се направи компромис и да се повиши процентния дял на най-финните частици. И обратното, ако преобладават силажите, зелените треви, сочните фуражи, шротовете, е желателно да преболадават зърната с големина равна или по-голяма от 4,5 мм.
На таблицата е посочено препоръчително съотношение между големината на царевичните частици в зависимост от това дали се касае за прясна или отлежала царевица
| Големина на зърнените частици | > 4,5 мм | > 2,2 мм | >1,1 мм | >0,6 мм | <0,6 мм |
| Прясна царевица | 75% | 25% | 0% | 0% | 0% |
| Старо зърно | 0% | 0% | 30% | 50% | 20% |