Грубите фуражи могат да се предоставят на животните без никаква предварителна подготовка или обработване. Те са богати на енергия, но поради ниската им смилаемост при директно изхранване, животните оползотворяват само около 30% от нея. Ето защо отдавна се търсят и използват различни начини за подготовка, така че тези фуражи да станат от една страна по-приемливи, а от друга – да се повиши хранителността им. Съществуват три основни групи способа за преработка на грубите фуражи.
Към първата се включват различни начини за механична и физична преработка – нарязване, примесване, попарване, запарване.
Нарязването и наситняването са най-често прилагания начини за третиране на грубите фуражи. Това е особено наложително за стъблата. Този вид обработка спомага за намаляване на загубите от разпиляване, улеснява самото механично и химично смилане (чрез увеличената повърхност). Наситняването на грубите фуражи позволява те да се смесят с по-приемливи и пълноценни фуражи, като ярма, нарязано цвекло, и така те се приемат с голяма охота. За говедата нарязването е с големина 3-5 см, а за дребните преживни 2-3 см.
Навлажняване и примесване. За подобряване на вкусът им грубите фуражи се навлажняват със студена или подгрята вода. За 100 кг фураж са необходими 80-100 литра вода и 1-2 кг готварска сол. Често успоредно с навлажняването към тях се прибавят пшенични трици, ярма, нарязани кореноплодни. При наличие на меласа, най-добре е грубите фуражи да се меласират. Тя се разрежда 3-4 пъти с вода и с 80-100 литра от получения разтвор се напръскват 100 кг. фураж. Още по-добре е, ако към сладкия разтвор се добави карбамид по около 5- 10 гр. на 1 кг. груб фураж.
Попарването е метод приложим главно за дребните стопанства. Извършва се с вряла вода в количество 80-100 литра за 100 кг. Нарязаният груб фураж се разстила в специални ями, хранилища или съдове на пластове от по 20-30 см. и се залива с вряла вода и след това се притъпква. Така се продължава до напълване на вместилището, след което се затваря. След 6-10 часа грубият фураж омеква, придобива приятна миризма на пресен хляб. Готов е за изхранване.
Запарването е по-трудно осъществимо, тъй като се използват специални съдове и серпентина от тръби. Представлява загряването на предварително овлажнените фуражи с пара в продължение на 30-40 минути. Предимство на запарването е, че то обеззаразява фуражите, но като метод е скъп и се прилага по-рядко.
Химични начини за преработка на грубите фуражи. При този вид преработка се постига най-голям ефект. Чрез различни химични вещества се разрушава връзката между целулозата и инкрустиращите вещества. Под действие на микроорганизмите тези вещества преминават в по-лесно смилаеми въглехидрати, които по-късно се разграждат под действието на ензимите и се използват за нуждите на организма. Освен това при преработката на сламата с основи в предстомашията на преживните животни се увеличават алкалните вещества, с което се стимулира развитието на бактериите, инфузориите и дрождите. Известни са много методи за химично обработване на грубите фуражи. От тях в животновъдната практика приложение могат да намерят тези с калциева и натриева основа.
Обработване с калциева основа ( гасена вар). Първоначално се приготвя 2% разтвор на калциева основа. Сто килограма нарязана слама се залива с 200 литра варов разтвор, най-добре в дървен сандък или голям пластмасов съд. Подът трябва да има подходящ наклон и улей, за да може излишния разтвор да се оттече в друг съд и да се използва повторно. След като фуражът се навлажни добре, в продължение на 3-4 часа се уплътнява и се покрива с похлупак. След едно денонощие може да се дава за храна на животните. Обработените с варов разтвор фуражи трябва да се изхранват най-късно до 48 часа след заливането им с основа.
Обработване с натриева основа (сода каустик). Сто килограма нарязана слама се залива с 200 литра 2% разтвор на натриева основа. Престоява 6-9 часа, след което се промива обилно с вода – до 1500 литра. Сламата запазва почти естествения си вид и цвят и животните я консумират с голям апетит. Освен това, при обработката с натриева основа фуражът се дезинфекцира. Да се има предвид, че чрез химичната преработка и минималните количества белтъчини се изгубват или ставам неусвоими за организма. Освен това, при продължително изхранване на такива фуражи съществува риск от алкализиране на организма, поради недостатъчното отмиване на излишните основи. При работа със сода каустик съществува риск и от химическо изгаряне на очите, кожата на хората и животните, както и повреждане на металните уреди, пособията и дрехите. Поради тези причини химичната обработка трябва да се прилага само в стопанства в които:
- са гарантирани необходимите мерки за защита на персонала от алкалните агенти;
- е осигурено необходимото оборудване с подходящи съдове и площадки в които да се извършва самата обработка;
- съществува подсигуреност с прясна течаща вода в изобилие, като отпадните води трябва да се събират в специални изолирани ями;
- едновременно с грубите фуражи, към дажбата на животните се добавя и силаж, чиито киселини неутрализират излишните основни вещества.
Към биологичните методи се отнасят самозагряването, дрождирането, третирането с ензимни препарати. Те са трудоемки и са приложими главно в дребните лични стопанства.
По най-рационален начин грубите фуражи се използват в пълнодажбените смески за преживни животни. При тях към грубия фураж се прибавят липсващите или недостигащите му хранителни вещества – протеин, лесно смилаем въглехидрати, витамини и минерални вещества. С това в предстомашията се създават подходящи условия за жизнената дейност на микрофлората, което допринася за по-пълното използване на тези фуражи.