В тази статия няма да бъдат третирани до болка познатите въпроси свързани с храненето и гледането на животните. Безусловно те са важни, но не и единствени ! Вероятно разгледаното по-долу е ясно и известно, но едва ли е достатъчно осъзнато.
Здрави животни ! Един от основните фактори, определящ рентабилността при отглеждане на животните, нещо от което не може да се избяга и да бъде отричано, това е здравословното им състояние. Безспорно когато са болни, те не могат да бъдат източник на приходи, а бреме. Дори нещо повече, лекуване е чиста загуба, във всяко едно отношение. Поради тази причина, усилията трябва да бъдат насочени главно към профилактиката, представляваща съвкупност от планово провеждани мероприятия насочени срещу настъпване и разпространение на различни заболявания.
Лечението и профилактиката на животните се осъществява от ветеринарен лекар. За да има той успеваемост в своята дейност е необходимо своевременно и точно поставяне на диагнозата. В тази връзка безценна помощ, чрез коректното представяне на данните относно историята на заболяването, трябва да оказват фермерите и собствениците на животни. Нерядко обаче, за поставяне на точна диагноза са необходими специализирани лаборатории. За съжаление такива най-често липсват. Друг важен момент са лекарствените средства ! Те трябва да са най-ефикасни и качествени. Обикновено инвестицията за закупуване на по-скъпи препарати от по-реномирани фирми в крайна сметка винаги излиза по-евтино. Необходимо е строго да се спазва определения от ветеринарния лекар лечебен курс, без никакви хитрувания и икономии.
Съществува една важна закономерност – правилото на отрицателните и положителните тенденции. То гласи, ако ветеринарният лекар осъществява предимно лечебна дейност и здравният статус като цяло е влошен, се намаляват продуктивността, качеството на продуктите, икономическата ефективност и удовлетворението от работата. При силно доминиращи профилактика и контрол, тенеднциите са в напълно противоположна посока.
Единствено чрез профилактика може да се поддържа здравето на животните на желаното ниво. Особено, когато се касае за промишленото отглеждане на големи стада и групи. И нещо друго много важно – когато са говори за заболеваемост при животните, не трябва да се забравя, че този проблем има и своето огромно социално, обществено-политическо, дори стратегическо значение. Не бива да се забравя, че хуманният лекар лекува човека, а ветеринарния – човечеството.
Другият много важен момент в една ферма, независимо от големината й е субективния фактор. Качество на труда на заетите при отглеждане и обслужване на животните, често се оказва най-важния крайъгълен камък, определящ рентабилността. Гледачите могат да провалят и най- амбициозните фермери. Следва тяхното уволнение….нови и пак познатата история… Известно, че трудът в една животновъдна ферма е изключително непривлекателен. Поради тази причина е и големия отлив от този сектор. И дори при голяма безработицата, малко са тези, които биха се жертвали. От друга страна, едва ли има фермери и работодатели, които предлагат адекватно възнаграждение. И от там – проблеми, проблеми и пак проблеми. Всеки иска персоналът да е от знаещи, можещи и старателно работещи. Но предлага ли достатъчно насреща ? А качествения труд е скъп, много скъп ! Нещо, което тепърва ще бъде осъзнавано. Всъщност този проблем не е само български. Как се решава в световен мащаб ? Това е възможно единствено чрез автоматизация и роботизация на производството. Красноречив пример е бумът на доилните роботи, което прави възможно едно семейство да се грижи без проблем за 60-100, дори за повече крави.
Друг фактор определящ ефективността в една ферма е продуктивността на животните. Въпреки очакванията за една шаблонно мислене, в смисъл, че единствено най-високопродуктивните животни са предпочитани, аз не бих споделил напълно това мнение. Би било грешно, ако се твърди безусловно, че единствено високата продуктивност е и най-рентабилна. Аргументите за това са няколко. На първо място най-високопродуктивните животни са и най-капризни, неустойчиви на заболявания, с най-къс живот и експлоатационна продължителност. Най-ценните и културни породи разгръщат своите истински възможности едва при определени условия на хранене, гледане, режим и т. н. В тази връзка те са един чувствителен индикатор, отразяващ и влияещ се непосредствено от всички други фактори във фермата.
Друг важен момент е, кога ще се получи и как ще се реализира готовия продукт – в момент на търсене при високи цени или обратното; директно на пазара или преминавайки през много прекупвачи и т. н.. Колко време продължава тази висока продуктивност ? Ранното бракуване на най-млечните крави например и използването им средно за 2-3 лактации е проблем, дори и в най-развитите държави. Вида на получаваната продукция е от съществено значение за едно общество и икономика, когато предпочитанията на крайния потребител, са в тясна зависимост от натрапваната понякога реклама, препоръката на специалисти диетолози, стремежът към по-здравословно и диетично хранене. Това са все фактори, които продават или не готовата продукция. Известно е например, че крайно нежелани са породите свине, месото на които има голям процент мазнини. Фуражната база и високата продуктивност са взаимосвързани. Например високата млечност изисква и адекватно хранене. Може ли то да се осигури точно в най-належащия момент ? В тези случаи не може да се чака и отлага.
Все пак аз в никакъв случай не отричам високата продуктивност, като положителен фактор определящ рентабилността. Но ценни и високопродуктивни животни биха могли да си позволят единствено тези, които са достигнали едно определено ниво на мислене, оборудване, технологични решения и мениджмънт. За другите, които за съжаление са болшинство, то е просто една цел, на практика недостижима.
И още нещо, което никога не трябва да се забравя – репродукцията ! Казано на по-обикновен език – животните трябва да могат да се размножават. Проблемите в тази връзка винаги водят до огромни загуби. От векове датира борбата на хората срещу безплодието и пренасяните по полов път болести. И това важи за всички видове животни. Именно тук в много голяма сила и на преден план излиза комплектността, взаимосвързаността и обусловеността на всички фактори и условия във фермата. В това число влизат технологични решения, храна, персонал, порода, здраве, ветеринарен лекар, мениджмънт и т. н. Известно е че в говедовъдството например, своевременното заплождане и болестите на половия апарат при кравите винаги са приоритет в дейността на ветеринарните лекари и фермери.
В развитите страни широко се използват различни репродуктивни технологии – изкуствено осеменяване, синхронизация на еструса и раждането, скъсяване на интервала между две раждания, трансплантация на ембриони, ин витро заплождане, дори и клониране. При по-голямата част от тях се касае за едно ефективно направляване на размножителния процес и максимално използване на генетичния потенциал на най-ценните животни. Трябва да се знае, че въвеждането и приложението им изисква специална подготовка, условия, понякога и специфично оборудване.
В неразривна връзка с репродукцията са новородените и порастващите животни. Те са изключително чувствителни и уязвими към вредните условия на околната среда. Макар че в повечето случаи себестойността им е сравнително ниска, заболеваемостта и смъртността при тях е масова. А именно младите животни са бъдещето в една ферма.
Всички споменати фактори не би трябвало да се разглеждат изолирани. Те са взаимосвързани и обикновено единия се обуславя и/или обуславя много други.
Вероятно доста ферми, фермички и стопанства, съществуват въпреки правилата, карайки по свой собствен и уникален начин. Освен всичко друго, това си има свой чар. Но явно, всичко е само временно. В действителност броя на животните намалява. Факт говорещ за едно – макар и по собствен път, тези които искат да останат, би трябвало да работят и произвеждат в унисон с основните правила, не въпреки, а съобразени с тях. В противен случай изходът е един. Желязната логика на новата икономическа действителност е безпощадна. А България без животновъдство едва ли би била !