Пневмонията представлява възпаление на белите дробове. Засяга предимно младите и подрастващите животни. При телетата това заболяване е актуално най-вече в случаите, когато те се отглеждат групово. При появата му засяга голяма част от животните в стадото.
Белодробното възпаление се причинява най-често от вируси (инфекциозно начало), бактерии, а понякога и от други видове микроорганизми. Избухването на заболяването се благоприятствува от редица предразполагащи фактори, между които: пренаселеност, въздушно течение, внос на нови животни (заразоносители), влага, студ или прегряване, недохранване и недоимъчни състояния, стрес, продължителен транспорт. В тази връзка съществуват две основни форми на ензоотичната бронхопневмонията при телетата. Първата е свързана с простуда и затова настъпва главно през студените месеци на годината – зима и ранна пролет. Втората форма се установява целогодишно, при обединяване на телета произхождащи от различни стопанства в една обща група. Някои от животните (дори и единични новодошли) като заразоносители всъщност са източник на инфекцията.
Как протича бронхопневмония при телетата? Клиничната картина се характеризира с внезапно настъпване на респираторни смущения. Понякога те се са придружени с диария. Засягат се предимно сукалчетата, подрастващите телетата и младите говеда до 12 месеца. В началния стадий, преди да се развие типичната за пневмония картина се установяват изтечения от носа, очите, суха кашлица, шумящо дишане, хъркане, понякога стенене, намаляване на апетита. Впоследствие биха могли да се развият различни форми на възпаление на белите дробове: интерстициална пневмония, бронхопневмония или крупозна пневмония. Често признаците на отделните форми са сходни. Точната диагноза се поставя от ветеринарен лекар. Общото състояние на засегнатите животни е влошено. Понякога телета стоят изгърбени продължително време или дори могат да се залежат. Космената покривка е разрошена. Често отказват напълно храната. Вътрешната телесна температура е повишена, носното огледало и ушите са студени, дишането е учестено, телетата кашлят. От носа се отделят гнойни, белезникави, воднисти или дори примесени с кръв изтечения, затрудняващи още повече дишането. При някои форми настъпват вторични усложнения, засягащи сърдечно съдовата система, които допълнително влошават общото състояние. Прогнозата и изхода от това заболяване зависят от вида и характера на взетите мерки, проведеното лечение, патогенността на причинителите, устойчивостта и възрастта на животните. Смъртността не е висока, но съществува риск от хронифициране на заболяването. В тези случаи животните изостават в растежа и развитието си, развиват хронична белодробна недостатъчност придружена с емфизем, често настъпва повторно изостряне на клиничната картина съпроводено с тежък задух. Отглеждането на такива животни е икономически неоправдано.
В диференциално-диагностично отношение трябва да се имат предвид някои белодробни паразитози и недоимъчни заболявания (липса на селен и витамин Е).
При поява на пневмонии при телетата трябва да се предприемат спешни мерки. Всички засегнати животни е необходимо да се изолират или поне да се отделят в група. Те трябва да се обслужват последни, като всички пособия, които се използуват при отглеждането им да се дезинфекцират. Да се има предвид, че гледачите също биха могли да разпространяват инфекцията. Ако е възможно условията на отглеждане трябва да се коригират – затопляне и подсушаване на помещенията, осигуряване на дебела постеля, слънце и чист въздух.
Всеки пациент изисква индивидуален подход, грижи и внимание. Тъй като апетитът липсва или е намален, при хранене особено на сукалчетата е необходимо повече търпение и старание. Лекуването на болните животни трябва да започва още в най-ранните фази на болестта. Ако има възможност (в по-малки ферми) всички телета трябва да се термометрират веднъж дневно. Това ще спомогне за най-ранното откриване на новите случаи и своевременното им лекуване. Медикаментозната терапия включва приложение на антибактериални (сулфонамиди, антибиотици), противовъзпалителни и общоукрепващи средства, глюкоза, калций, витамини и имуностимулатори. Неправилното дозиране на лекарствата и преждевременното прекратяване на терапията водят до хронифициране на заболяването. Разтриването на гръдния кош със спирт или ракия, макар и трудоемки спомагат за по-бързо оздравяване и икономия на лекарства.
Макар че профилактичните мероприятия не гарантират винаги пълна защита на фермата, спазването им води до предотвратяване на мащабното разпространение на болестта и незначителни загуби.
Желателно е да не се осъществява внос на животни от други ферми, особено на такива, които са неблагополучни по отношение на респираторни заболявания. Особено опасни са безконтролната търговия, „изгодното” закупуване и размяната на животни. Ако все пак това е неизбежно, в никакъв случай не трябва да се допуска съвместно отглеждане на новодошлите и останалите животни. Необходимо е в продължение на един месец те да се отглеждат изолирано в отделни помещения. Новородените телета трябва да се изхранват с майчина коластра. Някои автори препоръчват приложението на ваксини. Имунитетът настъпва най-рано 14 дни след ваксинацията. Ефикасни са само когато са насочени срещу конкретния патогенен причинител, върлуващ в дадената ферма, село или област. Тъй като на практика такова съвпадение е малко вероятно, приложението на ваксини не е особено резултатно. Профилактичното инжектиране на телетата с комбинацията на витамините А, D и Е оказва благоприятно въздействие върху целия организъм и засилва съпротивителните способности.