Продължителността на лактацията при овцете варира от 4 до 8 месеца. Млечността при този вид животни се определя от много фактори – порода, живо тегло, възраст, индивидуални особености, общо здравословно състояние и разбира се храненето. Неправилното изхранване на овцете през лактационния период води до намаляване на количеството на млякото, отслабване на животните, влошаване на качествата на вълната. Недохранването е свързано с възникването на трайни негативни последствия в организма на животните.
Както е известно лактацията започва след раждането. Докато при кравите началото й може да е през всички сезони на годината, то при овцете и козите тя настъпва в сравнително по-тесен период от време. В по-голямата част от равнинните райони на нашата страна агнилната кампания приключи през първата половина на зимата, докато в планинските и полупланинските райони това стана с един до два месеца по-късно. Интересно е, че в цялата страна отделни животни, особенно по-младите родиха дори в началото на март. Наблюдава се тенденция в едно и също стадо, раждането при отделните овце да става през доста широк интервал от време. Така че през месец април заедно ще се отглеждат агнета на възраст от 1 до 4 месеца.
Периодът на късната зима и ранната пролет е критичен за животните. Липсата на пълноценна паша през зимните месеци и недохранването, по-продължителното в някои случаи оборно отглеждане, пренаселването, нехигиеничните помещения, повишената влажност, ражданията, лактацията предизвикват изострянето на редица заболявания, както и появата на редица недоимъчни състояния /окапване на вълната/. Този период е преходен. Промяната на климата е свързано с промяна в храненето, която трябва да става постепенно. Тъй като овцете са пасищни животни, все повече се разчита на младата и зелена трева, която е с повишено съдържание на вода, но по-бедна на някои хранителни вещества.
Млечността при овцете е най-голяма през първите 2-3 месеца след раждането. Тогава организмът на майките е най-натоварен и потребността от пълноценно и рационално хранене най-голяма. Млечността на близнилите овце е около 20-40% по-голяма, изискващо съответна корекция на дажбата.
Всичка това налага необходимостта, в по-големите стада и ферми животните да се групират, а в по-малките лични стопанства да се извършва индивидуален подход в зависимост от периода на лактацията, броя на родените приплоди и млечната продуктивност.
Основен фураж за лактиращите овце до 3-я месец е ливадното сено, което трябва да се дава в количество 2-3 кг. на ден когато пашата е оскъдна. При липса или недостиг, то може да се замени отчасти и с царевичак, плява или слама. Особено подходящо е през по-късната пролет грубите фуражи да се дават сутрин преди паша, тъй като младата и зелена трева се приема бързо и с голяма охота, като самостоятелното й изхранване предизвиква проблеми с храносмилателната система. Задължително е за овцете, особено от културните и високопродуктивните породи да се добавя и концентриран фураж – царевица, ечемик, пшеница, трици, кюспета и шротове, в количество от 500 –800 грама дневно /до 1 кг. за близнилите/. Когато към дажбата не може да се осигури необходимото количество сено е необходимо да се добавя и калциев фосфат или креда в количество 10-20 гр. При възможност да се изхранва силаж той трябва да е около 3 кг. Полезни за високопродуктивните овце са и сочните фуражи като цвекло и картофи – до 2 кг.
Трябва да се има предвид, че по-добри резултати при отглеждането на овцете се постигат, когато се осъществява едно разнообразно хранене. Този вид животни използуват повече растения за храна от говедата. Това от една страна е показателно за по-малката им взискателност, а от друго за нуждата от разнообразие при храненето.
Не трябва да се забравя и добавянето на сол за близане, както и достатъчно количество питейна вода.
През месеците май и юни обикновенно се преминава към изцяло пасищен режим на изхранване. Добавянето на около 0,5 кг концентриран фураж на ден към храната на най-продуктивните овце е целесъобразно.
Не бива да се забравя и един друг бич за овцевъдсвото. Топлото и влажно време през пролетта, подпомага пробуждането и развитието на най-различини видове паразити – глисти, тении, краста, кърлежи и др. Това налага задължителното обезпаразитяване на животните, което се осъществява от ветеринарен лекар. Това мероприятие в много голяма степен би увеличило ефективността от отглеждането на овцете.