Диариите се срещат сравнително често при отглеждането на телетата. Те са особено опасни при новородените, тъй като през този период организма е най-чувствителен към патогенните агенти и същевременно е най-неукрепнал. Боледуват предимно телетата отглеждани в по-големите ферми. Нерядко обаче се засягат и животните в малките стопанства. В по-леките случаи диариите предизвикват неразположение и изоставане в растежа, а в по-тежките могат да доведат до тежки увреждания завършващи със смърт.
Под понятието „диария“ не трябва да се разбира едно единствено, самостоятелно протичащо заболяване. В най-общ план причините за възникване на този вид храносмилателно разстройство са две групи – инфекциозни и неинфекциозни, като не винаги е възможно да се разграничат точно. Инфекциозните диарии по правило протичат по-тежко и са обусловени от патогенни микроорганизми.
Неинфекциозните диарии обикновено са резултат от грешки в технологията на хранене и гледане на животните. По своята същност те представляват функционално разстройство на храносмилателния тракт в отговор на действието на различни механични, термични, токсични и химични фактори. В много от случаите тези вредни агенти намаляват общата устойчивост на организма, а това от своя страна води до активизирането и вирулентизирането на определени микроорганизми, които са нормални обитатели на стомаха и червата. Така безобидните, дори в определени случаи полезни микроби, могат да станат причина за животозастрашаващи състояния.
Какво трябва да се спазва, за да се избегнат храносмилателните разстройства при новородените телетата? Основното, което трябва да се има предвид е да не се допускат грешки при храненето им.
Захранване на телетата трябва да се осъществи рано след раждането им, най-късно до третия час от техния живот. Обикновено се практикува отделяне на новороденото от майката. Първото хранене да бъде с два литра коластра с температура около 39 градуса, а до 24-я час е необходимо да поеме още на три пъти по един литър. Както е известно началните порции майчино мляко съдържат най-голямо количество имуноглобулини /антитела срещу различните болестни причинители/. От друга страна през първия ден /в най-голяма степен до 6-я час/ от живота на новородените храносмилателният им тракт е пропусклив за антителата. По този начин се осигурява резорбцията и попадането в кръвта на максимално количество гама-глобулини. За физиологичното протичане на ранния следродилен период при майката и адаптирането на новороденото е полезно, ако се отглеждат заедно през първите 24 часа и телето има възможност да сучи на воля. До края на коластралния период (5-6-я ден) е желателно новородените да се хранят три пъти дневно през редовни интервали от време. Диарии настъпват, ако млякото е студено или пък горещо над /40 градуса/, ако се използуват непочистени и недезинфекцирани съдове, ако се допусне поемането наведнъж на големи порции мляко. Повторното действие на определен вреден фактор често води до хронифициране на заболяването или пък до трайната му клинична проява в по-напреднала възраст. Храненето с млекозаместители не трябва да се осъществява преди 6-я ден. Коластрата е с високи качества при по-възрастните здрави крави, при пасищен режим на отглеждане, при рационално и пълноценно хранене, при извършването на навременни ваксинации при съществуваща необходимост.
Интерес представлява и факта, че в някои случаи е възможно коластрата да е непълноценна, което от своя страна е причина за намалената устойчивост на новороденото. Съществуването на тази възможност обикновенно се подценява. Намалено количество на гама-глобулините в коластрата се установява когато: кравата се дои прекалено често и то „докрай“; сухостойния период е много къс /по-малък от 8 седмици/; първото издояване след раждането закъснява /след 3-я час/. Възможно е и антителата в коластрата да са неспецифични т. е. да не са „насочени“ срещу конкретните микробни причинители във фермата или обора. Това се случва когато родилките са новозакупени и са престояли на новото си място по-малко от 2 месеца. Коластрата е с занижено качество също така и когато отелването е през определени неблагоприятни сезони (късна зима, ранна пролет, сухо и горещо лято). Тогава концентрацията на антителата е ниско. Противопоказано е изхранването на телета с майчино мляко при мастит. При недостатъчно количество на витамините А и Е в храната на бременните крави, съдържанието им в коластрата е ниско, което от своя страна може да предизвика диарии при новородените. Това налага профилактичното приложение на гореспоменатите витамини при бременните животни, най-вече през зимата и ранната пролет. Изхранването на майките с голямо количество млада зелена трева, развалени силажи или каши, плесенясали и некачествени фуражи предизвиква диарии при новородените. В условията на практиката е проблемно изхранването на телетата, чиито майки са умрели по време на раждането или нямат мляко.
Тези обстоятелства налагат поддържането на определен резерв от коластра във всяка една ферма. Още повече, че при високомлечните крави количеството й е голямо и значителна част от нея остава неоползотворена. В тази връзка, най-добре е като донори да се използуват стари крави, намиращи се в добро телесно и здравословно състояние. При първото доене, излишната коластра се събира в чисти съдове, след което се замразява във фризер при температура – 20 градуса. Съхранена по този начин тя не губи от своите качества и съдържание на антитела в продължение на месеци. Преди употреба, коластрата трябва да се затопли бавно на водна баня до температура около 38-40 градуса, като за тази цел в никакъв случай не трябва да се използуват микровълнови печки.
Прекалено ниските или високи температури на околната среда, могат да предизвикат разтройство във функциията на червата при новородените. Причина за това може да бъде също честата и необоснована употреба на антибиотици и сулфонамиди. Някои индивиди са по-чувствителни на различни стресови въздействия и дори смяната на обора и помещението в което се отглеждат може да провокира храносмилателно разстройство.