Прието е, че животните са мръсни следствие немарливост от страна на фермера, лоши грижи и недостатъчна хигиена. Макар че те сами газят до колене в калта, всъщност това те го правят по принуда ! Един проблем представляващ не само естетически недостатък !
Известни са хигиенните навици на животните, базирани не само на вродени инстинкти, а също така на индивидуални особености и придобити рефлекси. В това отношение биха могли да се приведат и някои примери. Оказва се, че въпреки някои свои диви желания да се ровят в пръстта и калта, в същността си свинете са едни културни животни. Не случайно, все по-популярно става отглеждането им като домашни любимци. Те винаги използват само единият край на помещението като „тоалетна”. И не само това. Кравите търсят автоматичните четки с хигиенна цел, попаднали на открити и просторни терени част от животните се търкалят с охота, освобождавайки се по този начин от натрупаните нечистотии при оборното отглеждане. Същото важи за птиците, еднокопитните, добре познати са хигиенните навици на котките и кучетата в домовете.
Всъщност откъде идва замърсеността. Факторите водещи до влошена хигиена са разнообразни – повишена влажност, пренаселеност и технология на отглеждане (групово), нередовно почистване, неправилно оборудване на помещенията, сезон, хранителна база и режим, лоша организация на труда, определени физиологични състояния или болестни процеси и др. Не всички са еднозначни и равностойни по значимост. Също така въздействието на няколко фактора може да е комплексно. Така например по отношение на пренаселеността, повечето животновъди считат, че при използване на решетъчен под, единствено при поддържане на максимална гъстота и населеност, фекалите и отпадъците пропадат през цепнатините на пода. В останалите случаи, голяма част от тях просто се задържат на повърхността. Или пък при подрастващите телета – най-силно замърсени са онези, отглеждани в групите след отбиване (спиране на млекозаместителите). Замърсеността е в тясна зависимост от свободната единица площ за животно. Повърхността на изпаряване за всяко животно и системата на вентилация в обора играе съществена роля. Продължителното поддържане на висока влажност води до повишаване на амонячните емисии във въздуха. Това обаче зависи и от микроклимата и консистенцията на фекалите. Колкото е по-влажен пода, толкова по-лесно и по-здраво се захваща мръсотията върху космите и по-негативно е въздействието й върху кожата.
Основен критерий за хигиенния статус на животните е състоянието на кожата и космената покривка. Нерядко върху повърхността се образуват десетки фитили и висулки от засъхнала фекална маса и понякога размера на този вид нечистотии може дори да прикрие действителния облик на индивида. Кожата е влажна с отблъскваща миризма, нерядко с болестни промени по нея.
Едно от основните изисквания при отглеждане на животните е гарантиране на определено ниво на хигиена, което обаче не винаги е евтино и лесно достижимо. Въпреки всичко, защо инвестициите в тази насока, макар е немалки се връщат двойно, дори тройно !? Да видим, какви са последствията за животните при силно занижена хигиена ? Най-общо нечистите животни са по-нископродуктивни, по-болни и по-нещастни !
На първо място, мръсотията провокира стрес. Особено чувствителни в това отношение са козите. Отглеждани в нехигиенични помещения, те просто не са същите. Проявяват отчужденост, агресивност една към друга, намалена подвижност, отблъскват се от фуражите, приемат променливо и недостатъчно количество храни, което е вече с реални последствия за фермера.
При повишена влажност, консистенцията на фекалиите е течна, във въздуха има много вредни емисии и кожата на отглежданите в такива помещения животни е увредена, удебелена, тя не диша, подсечена е, с рани и екземи. Посочените нарушения биха могли да превърнат във входна врата за различни микроорганизми, които да проникнат в кръвообращението и от там да доведат до общи системни заболявания. Гангренозният (черният) мастит е типичен пример в това отношение – възниква в случаи когато влажността в помещенията е висока и кожата се размеква и мацерира. Нещо друго много важно – дебелия и тъмен слой нечистотии може да се превърне в бариера, прикриваща различни изменения характерни за някои заболявания, особено заразни – мехурчета, пъпки, зачервявания, което затруднява своевременното разкриване на новозаболелите.
Когато животните са мръсни, получаваната от тях продукция е също е засегната. В особена сила това важи за млякото, където риска от попадане на нечистотии (косми, фекали и урина) е най-голям. Некачествената продукция е не само с по-ниска себестойност, но тя крие рискове за здравето на човек. Механичното, физичното биохимичното и биологичното въздействие върху крайния консуматор е неизбежно.
Силно замърсените животни са неатрактивни, те са така да се каже недолюбвани от всички, обслужват се по-трудно, по-неприятно, като това би могло да предизвика допълнителни негативни емоции и демотивация у персонала не само по време на работа, но и след това. Една от предпоставките за добрата производителност на труда е удовлетвореността от работата. Фактор с еднаква тежест и значение за всички в една ферма.
Представете си, гости или клиенти на посещение във вашата ферма или предприятие. Впечатлението им би било крайно негативно, ако отглежданите питомци, дори и породисти, са мръсни и в неугледно състояние. Да не говорим за търговците, те обезателно биха свалили доста от предлаганата цена и биха имали сериозни аргументи за това. Така че би могло да се обобщи – неподдържаните животни са с трудна реализация на пазара и много по-ниска стойност !
И макар последно в списъка, не по-маловажно по значимост от останалите обстоятелство е състоянието на животните като субекти. Новите дадености и настройки в обществото все повече изискват отглеждането им да се обвърже и съчетае със съответните предписания и норми гарантиращи тяхното благополучие и защита.
И нещо много важно, обществото не само иска, то вече изисква това, чрез съответни законови разпоредби !
Доц. Пламен Георгиев