Количеството на произведеното мляко в една ферма може да се планува, предвид големината й, породния състав, ражданията, избрания технологичен и производствен режим. Понякога обаче очакванията не се оправдават, като е възможно дори възникналата негативната тенденция да се задълбочава. Кои биха могли да бъдат причините за това ? Един въпрос с най-голямо значение за млекопроизводителите. Отговорите са в няколко насоки.
Млеконадоя намалява при някои физиологични състояния, например по време на разгонване. Това е добре известно и животновъдите го приемат като признак, който показва че активната фаза, поставяща началото на една бъдеща бременност настъпва.
Най-често обаче различни неблагоприятни въздействия причиняват намаляване количеството на издоеното мляко. На първо място това е променения хранителен режим. Недостатъчната енергийна обезпеченост на дажбата, прием на сухи и малоценни фуражи предизвиква рязко спадане на млеконадоя. Важно е да се отбележи, че най-високопродуктивните крави не реагират така внезапно т. е. те „карат” известно време на „резерва”. Генетическите им заложби подържат интензивни процеси на млекопроизводство дори тогава, когато отвън не постъпват нужните хранителни вещества. Това обаче е за сметка на пълно изтощаване на организма и развитие на някои болестни процеси, като кетоза, чернодробна и мускулна дистрофия, които в крайна сметка са необратими и биха могли да са причина за преждевременно бракуване. Понякога количеството на фуражите е нормално, те са качествени, но поради една или друга причина животните не достигат свободно до яслите или биват избутвани от останалите, които доминират и са по-силни. Това се получава много често при проблеми с придвижването, куцота и болка, обичайни за нехигиеничните и твърди (бетонни) подове.
При стрес, груби обноски с животните, удари, смяна на дояча, в организма на животните се увеличава количеството на хормона адреналин. Същия предизвиква нарушение в протичането на различни физиологични процеси в това число и на млекообразуването. Стресът трябва да се има предвид като фактор, който би могъл да остане неизвестен, т. е. невинаги лошите обноски към животните стават достояние на фермера. Специално внимание да се обърне на процеса на доене – инсталация, подготовка и масаж на вимето, вакуум, пулсации, умения на дояча ! Ето защо някои собственици и работодатели монтират камери къде ли не ? „И какво от това”, съвсем основателно би добавил някой !
За да се произведе достатъчно мляко, организмът се нуждае от енергия. Същата се обезпечава чрез храната, а се изразходва чрез физическата активност и редица метаболитни процеси в организма. Безспорно, в умерено количество движението е полезно, но когато се прекали, в никакъв случай не е оправдано да се очакват високи добиви на мляко. В някои райони се счита за нормално стадата да изминават на ден по 20-30 км., което вече е много ! Така че вечер, след такава паша не приготвяйте големите гюмове, господа фермери !
В гореизброените случаи макар и в по-малко количество, млякото е без промени и отклонение в качествения си състав. Има обаче и редица състояния, при които настъпват различни качествени промени (увеличаване на клетките, пресичане, коагулуми), свидетелство за по-сериозни патологични процеси в организма. На първо място се имат предвид болести на млечната жлеза – мастити (в това число и скритите, различни травми, запушвания на каналчестата система и др.).
Възможно е да съществуват и отклонения във функцията на други органи и системи – куцота, подуване на ставите, помътняване на очите, липса на апетит, кашлица, диария, нарушено храносмилане, кожни промени, отслабване, увеличени лимфни възли. Особено ако са съпроводени и с повишаване на температурата съществува съмнение за заразна агалаксия (овцете и козите), мукозна болест, заразен ринотрахеит, пастьорелоза, шап, туберкулоза, лептоспироза, листериоза, левкоза и др. При обсъждане на възможността от зараза, да се обърне внимание на новозакупените животни – откъде произхождат, има ли данни за повишен риск, какво е тяхното състояние. Ако са здрави без отклонения от нормата най-вероятно именно те да са виновници за върлуващата във фермата инфекция (скрити заразоносители).
Първопричините за намален млеконадой най-често са от незаразен характер – възпаление на стомаха и червата (гастроентерит), на матката (ендометрити), дислокация на сирищника, бронхопневмония, кетоза, остеомалация (нарушение в калциево-фосфорната обмяна), авитаминози (недостиг на витамин А, Е, Д, бета-каротин). Последните са най-актуални за зимата и ранната пролет. Паразитозитите (глистите, метил, тении) също водят до отслабване и рязък спад в количеството на издоеното мляко. Те се срещат масово при пасищен режим на отглеждане и то най-вече през пролетта и началото на есента. Количеството на млякото би могло да бъде намалено и при прием на някои токсични вещества – храни съдържащи фитоестрогени и микотоксини (продължително време изхранване с плесенясали фуражи, детелина, прясна люцерна, силаж в млечно-восъчна зрелост), хербициди, пестициди, лекарствени препарати и др.
Във всички случаи на намаляване количеството на млякото е необходимо незабавно да се потърси ветеринарномедицинска помощ. Възможно е да се касае за опасна инфекциозна болест ! Лекарят извършва основен преглед на част от стадото (когато проблемът се среща масово) или само на засегнатите животни (при единични случаи). Необходимо да получи кръв за изследване и фекали за паразитологичната лаборатория. Всички стъпки и етапи от производствения процес трябва да се проконтролират много внимателно.
Повишената вътрешна телесна температура е много важен индикатор за различни заболявания. Невинаги тя може да се регистрира чрез външно изследване. Затова ветеринаря ще препоръча ежедневно термометриране на животните. Ако при част от кравите например се установи повишаването й, дори само през определени часове от деня, то това би могло да бъде свидетелство за инфекциозни и системни заболявания. Така термометрирането представлява евтин и много ефикасен метод за контрол и проследяване здравния статус както на стадото, като цяло, така и на отделните животни.
Понякога за да се избегнат причините водеща до занижен млеконадой е необходимо да се направят някои промени, струващи пари. Например при повишена заболеваемост на копитата и крайниците, твърдия бетонен под може да бъде заменен от гумени покрития, които са меки и много комфортни.
Добре известно е вярното клише – копитата носят млякото !
Доц. д-р Пламен Георгиев