Известно е, че в тялото на животните и човека под една или друга форма се намират различни минерали. В зависимост от тяхното количество те се разделят на две големи групи. Първата, макроелементите са в количество над 50 милиграма на килограм телесна маса в организма. Повечето от тях се намират в разтворено (йонизирано) състояние, придобивайки положителен или отрицателен електричен пълнеж. Поради тази причина се означават още като електролити. Макроелементи са калция, фосфора, хлора, натрия, калия и магнезия. Като микроелементи се определят тези минерали, чиято концентрация на килограм телесна маса не надвишава 50 милиграма (мед, манган, цинк, селен, желязо, йод, кобалт).
Макро- и микроелементите са съставна част или активатори на различни ензими или повлияват електролитния състав на телесните течности. Същевременно някои от тях са градивна част на костите и трупа.
Необходимото количество минерали е това, което способствува за запазване на равновесието на обмяната на веществата, така че животните да останат здрави, като същевременно изграждат достатъчни телесни резерви. Това гарантира оптималната продуктивност.
При естествени условия на отглеждане, свинете си ги набавят чрез почвата, подземните червеи, корените и зелените части на растенията или чрез приема на най-разнообразни плодове, зеленчуци и остатъци от трапезата на човека.
В промишлените свинекомплекси или при затворен режим на отглеждане и едностранчиво хранене, задоволяване на потребностите от макро- или микроелементи се осъществява освен чрез естествените фуражи (табл. 1 и 2), също и чрез прибавяне на допълнителни компоненти. Необходимите добавки зависят от вида на фуража, а също така и от наличността на посочените минерали в почвите и водите в дадената местност и регион. Както е известно например в редица наши планински и полупланински области нивото на йода е занижено.
Поради различните неблагоприятни въздействия (индивидуални особености, стрес, продуктивност, възраст, риск от инфекции, състав и формиране на дажбата, специфично съдържание във фуражите, бионаличност, климат) съществува необходимост, обезпечеността с минерали в известна степен да надхвърля рецептурните препоръки.
По правило към дажбите се прибавят макроелементите калций, фосфор, натрий и хлор, както и микроелементите желязо, мед, цинк, манган, селен, йод и кобалт. Рядко, и то по изключение се налага обогатяване с магнезий и сяра ( Табл.3 и 4). Препоръчаните 0,5 гр. магнезий и 1 гр. сяра на кг фураж се съдържат в обичайните храни за свинете. Това важи и за калия.
Макро и микроелементите са жизнено важни и дажбата трябва да включва оптимални количества от тях. Трябва обаче да се има предвид, че са вредни както недоимъкът, също така и предозирането.
Ако продължително време ежедневното приетото количество от даден елемент превишава многократно потребностите на организма, това оказва негативно влияние върху бионаличността, резорбцията и обмяната на други макро- и/или микроелементи. По този начин възникнат признаци на вторичен недостиг и дефицит, още преди да се достигне максимално допустимото съдържание във фуражите на предозирания минерал. Така например при високо калциево съдържание в храната и когато съотношението му с фосфора надхвърля границата 2:1, усвояването на последния, магнезия и някои микроелементи рязко се ограничава. И обратното предозирането на фосфора води до деминерализиране на костите (загуба на калций).
Табл. 1 Ориентировъчно съдържание на макроелементи в различни фуражи (г/кг сухо вещество)
Фураж | Калций | Фосфор | Натрий | Калий | Хлор | Магнезий |
Царевица | 0,3 | 3,2 | 0,2 | 3,4 | 0,5 | 1,1 |
Пшеница | 0,6 | 3,8 | 0,4 | 5,1 | 0,7 | 1,5 |
Ечемик | 0,8 | 4,0 | 0,3 | 5,4 | 1,6 | 1,3 |
Ръж | 0,9 | 3,2 | 0,2 | 5,9 | 0,4 | 1,4 |
Бакла | 1,5 | 4,9 | 0,2 | 12,5 | 2,1 | 1,7 |
Грах | 1,6 | 4,8 | 0,2 | 11,8 | 1,0 | 1,4 |
Лупини | 2,4 | 3,2 | 0,6 | 9,5 | 0,7 | 2,0 |
Соев шрот | 3,2 | 7,6 | 0,3 | 22,0 | 0,5 | 3,1 |
Рапичен шроп | 7,1 | 12 | 0,3 | 14,4 | 0,5 | 5,8 |
Трева, тревно брашно | 8,8 | 3,7 | 0,8 | 29,5 | 3,7 | 2,6 |
Ленено семе | 2,8 | 6,6 | 1,1 | 14,9 | 0,7 | 2,3 |
Сухо мляко | 14 | 11 | 5,3 | 14,9 | 12,0 | 1,3 |
Табл. 2 Ориентировъчно съдържание на микроелементи в различни фуражи (мг/кг сухо вещество)
Фураж | мед | манган | цинк | селен | желязо | йод | кобалт |
Царевица | 3,4 | 6 | 22 | 0,1 | 32 | 0,38 | 0,13 |
Пшеница | 6,0 | 35 | 34 | 0,1 | 50 | 0,36 | 0,1 |
Ечемик | 8,2 | 25 | 28 | 0,06 | 45 | 0,28 | 0,1 |
Ръж | 4,9 | 50 | 30 | 0,07 | 52 | 0,20 | 0,05 |
Зелено брашно | 6,1 | 82 | 45 | 0,12 | 113 | 0,50 | 0,26 |
Ленено семе | 10 | 25 | 91 | 0,16 | 236 | 1,0 | 0,21 |
Бакла | 8,3 | 54 | 55 | 0,11 | 67 | 0,38 | 0,03 |
Грах | 10 | 12 | 50 | 0,15 | 85 | 0,36 | 0,21 |
Лупини | 9,3 | 61 | 61 | 0,12 | 70 | 0,28 | 0,03 |
Соев шрот | 22 | 44 | 70 | 0,25 | 410 | 0,2 | 0,14 |
Рапицен шрот | 6,7 | 75 | 74 | 0,29 | 160 | 0,5 | 0,22 |
Рибно брашно | 7,5 | 17 | 93 | 2,0 | 982 | 3,3 | 0,14 |
Сухо мляко | 1,4 | 1 | 54 | 0,08 | 9 | 1,2 | 0,01 |
Бирена мая | 64 | 59 | 92 | 0,16 | 560 | 0,36 | 0,22 |
Табл. 3 Препоръчително количество на макроелементи (г/кг концентрат, 88% сухо вещество) във фуражите за различни категории свине
Категория | калций | фосфор | натрий | калий | Хлор |
Подрастващи ремонтни | 8,5 | 5,5 | 1,0 | 3,0 | 1,5 |
Подрастващи угояване | 7,5 | 5,0 | 1,0 | 3,0 | 1,5 |
Бременни | 6,0 | 4,5 | 1,8 | 5,0 | 3,0 |
Лактиращи | 9,5 | 6,5 | 1,8 | 5,0 | 3,0 |
Таблица 4 Нужди, препоръчително количество, граници на поносимост (мг/кг фураж, 88% сухо вещество) на микроелементите.